Любов по време на Холокоста

PrintКогато  бащата на унгарския кинорежисьор Петер Гардош умира през 1998 година, неговата майка му дава наръч писма, писани от родителите му – двама оцелели от Холокоста, които флиртували един с друг от разстояние, докато се възстановявали в Швеция веднага след края на Втората световна война.

Дръзката история е замислена от Миклош, който въпреки новината, която му съобщават, че ще живее не повече от 6 месеца с тежката си туберкулоза, решава да напише писма  за запознанства до 117 млади унгарки, също оцелели от лагерите на смъртта, надявайки се да си намери съпруга сред тях. Така се появява Лили, която отговаря на писмото му донякъде от скука, донякъде, окуражавана  от няколко приятелки. Разказът проследява тяхната епистоларна любов, която макар и отдалечена във времето, напомня на кореспонденция в днешните социални мрежи и това й придава много съвременно звучене. Кулминацията е срещата между тях и решимостта им да бъдат заедно, въпреки многобройните пречки, които застават на пътя им. Всички писма, поместени в книгата, са истинските писма, разменени между родителите на автора преди да се съберат завинаги. Повествованието между тези писма, които са само илюстрация към разказа, е много енергично и изпълнено с диалози и действие – обстоятелство, повлияно без съмнение от факта, че Петер Гардош е филмов режисьор, занимавал се повече със сценарии за филми, преди да напише първата си книга.  index

В този смисъл не е изненада генезизсът на книгата в игрален филм, режисиран от самия автор. Едноименната лента „Утринна треска“, копродукция на Унгария, Израел и Швеция, бе показан на два кинофестивала в България през м.г. – „Златната липа“ в Стара Загора и „Любовта е лудост“ във Варна, като на втория беше отличен със специалната награда на журито.

Една от характерните особености на романа е, че чрез него Гардош намира уникален подход да разказва за Холокоста. „Утринна треска“ (ИК „Авлига“) използва комедията, за да адресира трагедията, като оставя на заден план драматичните събития. Все пак историята, разказана в писмата на двамата млади унгарски евреи, остава недокосната 60 години, въпреки че бащата на Гардош – поет и журналист, е имал безспорен писателски талант. Той обаче никога не посяга към тях и никога не разказва историята на своята любов, най-вероятно в стемежа си да избяга завинаги от мрачните спомени, които я предшестват.

Текстът на български език е дебют на младата преводачка от унгарски език Моника Гълъбова. Корицата е проект на Маргарита Дончева. Романът „Утринна треска“ има международен успех след представянето му на панаира на книгата в Лондон през 2015 г. и вече е преведен на близо 30 езика.


 

Публикувано в кино, книги | Етикети: , , , , , | Коментарите са изключени

Нова година? Забравете за драматичните промени – дръжте се естествено!

kalendar-638x359Преди новогодишната истерия да отшуми безвъзвратно, много от нас могат да станат жертва на нелогичните асоциации, че с началото на новата година трябва да настъпят някакви драматични промени в живота ни, да намерим сили да променим нещо дълго отлагано, да променим едва ли не курса на целия си живот. Това е напълно излишно и крие редица рискове. Приемете очевидния факт, че става въпрос просто за следващите дванадесет месеца от вашия живот и не е необходимо да правите никакви резки движения. И без това съдбата често сама се „грижи“ за нас в това отношение. Не е необходимо много да се напъвате, защото драматичните промени обикновено идват без изобщо да ги искаме. Просто се случват и това е. Така че по-добре не зарязвайте гаджето си, не се развеждайте, не напускайте работа и не се подлагайте на пълен глад. Напълно излишно е и няма да ви направи по-щастливи. А ако непременно трябва да го направите, то поне изччакайте да мине маниакалната приповдигнатост на старта на всяка нова година, за да отшумят нездравословните влияния, които биха могли да ви подтикнат към една или друга постъпка преждевременно.

2017И така, ако вече сте се освободили от синдрома нова година – ново начало, много по-здравословно би било, ако просто се погрижите да планирате някои полезни за вас дейности през годината. И пак с уговорката – не става дума за промени, а само за подобрения.

Сигурно изглежда налудничаво, но всъщност едно от най-приятните неща, които бихте могли да направите в началото на годината, е да планирате…отпуската си. Ама как така, нали досега си почивахме? Нищо, много скоро пак ще бъдете уморени. И тогава мисълта, че вече сте предплатили една приятна (и най-вече изгодна) почивка на морския бряг например или до някоя дестинация в чужбина, където отдавна искате да отидете, ще ви крепи в най-изнервените или най-скучни моменти и ще свети пред вас като пътеводна звезда. Всичко това, разбира се, ако имате с какво и ако имате с кого да отидете. Но не само. Ако нямате с какво, тъкмо сега е моментът да помислите как да изкарате малко повече пари, за да си осигурите една желана и пълноценна годишна почивка (държавата няма да ви я плати, така че запретвайте ръкави!). Ако нямате с кого, също имате време да помислите по въпроса или да наберете сили и да заминете на почивка сами. Спокойно, спокойно. Това вече не е толкова скандално. Почти във всички екскурзии има хора, които пътуват сами, не случайно агенциите предлагат цени за единични стаи. И при това така ще си осигурите сигурни запознанства с нови хора, а наситените туристически програми няма да ви оставят да скучаете. И знаете ли какво? Имам една приятелка, която на такава екскурзия се запозна с бъдещия си съпруг. Казано по друг начин имам и един познат, който на такава екскурзия се запозна с бъдещата си жена, така че стават двама. Със сигурност не са единствените.

Пак в началото на годината, без да взимате кардинални решения, бихте могли да планирате още нещо полезно за себе си. Помислете как би било най-добре да инвестирате в себе си и от какви нови знания бихте имали най-голяма полза? В интерес на истината доста курсове започват в началото на всяка календарна година. Ако ви е направило впечатление, напоследък този свят се променя с бързината на метеорологична прогноза. Това от една страна. А от друга – хем се променя, хем всички имаме нужда от едни и същи знания, за да вървим напред. На това му викат глобализация. Тук, на това място, трябва да можем да вземем важно решение – дали да играем като антисистемни играчи и да се опълчваме на световния ред или да се опитаме да му хванем цаката. На големите антисистемни играчи им е лесно – излизат по телевизията и започват да крещят срещу новия световен ред. От това обаче световният ред не се променя. Така че вместо да крещим, по-добре да инвестираме в себе си, за да се чувстваме повече в свои води, където и каквото да ни се наложи да правим. Разбира се, първо сами трябва да прецените от какво имате нужда. Може да имате нужда от курс по градинарство или да се научите да шиете на машина. Банално е да го казваме, но да, имаме нужда да знаем чужди езици. И знаете ли какво – в задължителното образование на децата по целия свят (почти) – програмирането вече влиза още от началния етап на обучение в училище. Вие в кой клас сте? Шегувам се. Но не е ли наистина важно да можете да правите повече неща с компютъра, таблета или каквото и да е там хай-тек устройство? Въпросът е риторичен.

Докато решите горните две задачи, може би ще ви мине желанието да сменяте работата си, мъжа си, жена си, апартамента си, страната си, или да се острижете нула номер.

А за да не бъдем много големи егоисти, което ни е заложено по рождение и всъщност е напълно естествено, можем да помислим и какво бихме могли да направим за другите, ако ни остане малко време или ако просто го планираме навреме. Представете си, това също може да ви направи щастливи, при това не само вас. Казват, че носело голямо удовлетворение, въпреки че опитът в това отношение по нашите географски ширини е оскъден. Нямаме голяма практика и в доброволчеството, което някои западни компании въвеждат като уж полу-задължително условие за служителите си. Във всички случаи обаче, ако се напънем, ще измислим нещо. Понякога е достатъчно да пием кафе веднъж седмично с възрастния си съсед или просто да заведем майка си на кино. Не е излишно и да прегледате дрехите и обувките в гардероба си. Тези, които не ви трябват вече, биха били много ценни за други хора, които за съжаление не е трудно да намерите.

Не на последно място и пак, свързано с нашето духовно израстване, можете да планирате и няколко добри четива за през годината. Иначе въртележката на всекидневието доста бързо ни води до временно или по-малко временно оскотяване. Има хубави нови книги, но още повече са хубавите книги, които вече са написани. Сложете си няколко „чавки“ за няколко заглавия, които отдавна отлагате. Ето, аз например си слагам чавка за „Вино от глухарчета“.

И така, с една добре планирана почивка, едно подходящо планирано обучение, едно добро дело и няколко хубави книги, включете бавно на втора и поемете спокойно и безопасно по пътя на следващите 12 месеца от вашия живот.

 

Публикувано в Uncategorized | Етикети: , | Коментарите са изключени