Новият албум на “Виолетов генерал” започва с “Вдъхновение”

Сингълът на новия албум на култовата група от края на 80-те “Виолетов генерал”, се казва “Вдъхновение” и ще бъде представен официално на 25 юни 2020 г. с подкрепата на Столична община по инициативата #Солидарност_B_Kултурата“. Сингълът и албумът ще бъдат подготвени от Емил Вълев, Ангел Пенчев и Георги Стрезов, които заедно ще реализират проекта. Издаването най-вероятно ще бъде поверено на музикална къща Ривасаунд.

Като стилово съдържание албумът може да бъде определен като микс от синтпоп, електро, колдуейв, пост – пънк и рок. Музиката е насочена към широката публика, по специално хора, които се интересуват от оригинална, динамична и на моменти по–задълбочена музика.Посланието, което целят авторите, е да поднесат на аудиторията позитивни, енергизиращи и интелектуални усещания.

Ето и пълният текст на „Вдъхновение“:

Ти трябва в мрака път да търсиш

и трябва някак си да го намериш.

Пристигаш пред врата големи,

където мислиш, че ще минеш без проблеми.

Реалността обаче тук е друга –

вратите имат ключ особен

и, ако ти не знаеш как да го намериш,

ще трябва със душа смутена там да бродиш.

Не се отчайвай, времето ще дойде

и ще узрееш за деня,

когато ще си ти спокоен.

Без страх ще тръгнеш през света,

безкрайните поля и степи

ще се отворят като на тепсия

и ти ще полетиш нагоре,

и нищо няма да те спира.

Фронтмен на „Виолетов генерал“ е Емил Вълев – създател на групата и композитор на музиката. През годините негови партньори са : Евгени Генчев – басист, актрисата Сибила Серафим – вокал и бас и Изабел Нешева – фотограф и студентка по философия в НБУ, също изпълнаваща бас партиите.

Сингълът ще бъде представен на страниците на Виолетов генерал и Емил Вълев, Ривасаунд и други платформи. Проектът “Времето и личността” се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата “Солидарност в културата”.

COVID 19 и спомените от социализма

(Четиво за родени в края на 80-те и по-нататък…)

COVID 19 e идеална възможност да се предаде на новите поколения урок по история на социализма. Не че го има в учебната програма, но пък, когато децата и внуците ви не разбират точно какво е било едно време, сега има чудесни начини за предизвикване на емпатия и симулиране на реални преживявания.

Да вземем пътуванията в чужбина. Ние просто не пътувахме в чужбина.Също както сега. Като изключим спорадични излизания в страни от социалистическия блок, които човек общо взето обикаляше бързо под формата на международни пионерски лагери, международни студентски бригади или посещение на роднини/приятели, целият останал свят оставаше зад „Желязната завеса“. Нямаше туристически оферти, нямаше лоукост полети, нямаше уикенди в Гърция дори! Стояхме си у дома, родителите ни пращаха за разнообразие на село или ни мъкнеха всяка събота или неделя на Витоша, а на почивка се ходеше веднъж годишно и то все в България. Черно море си беше единственото място за море по подразбиране и то дори много ни се услаждаше! (Също както предстои да се случи и това лято.)

По време на социализма не ходехме на ресторанти. Също както сега. Първо нямаше толкова ресторанти и второ – там беше скъпо. Това се считаше за изключителен лукс! И като изключим някои тарикати на ръба на закона и хора от номенклатурата, ходенето на ресторант се изчерпваше с едно ритуално посещение в края на лятната ведомствена почивка или на 50-годишнината от сватбата на баба ви и дядо ви например.

На новите поколения може да им прозвучи скандално, но по време на социализма нямаше дори кафенета, където да си губим времето. Да, имаше я сладкарница „България“, но и там не ходеше кой да е…Тази работа с масовото кафепиене се извършваше основно на работното място и „ядеше“ от работното време, което пък в крайна сметка „изяде главата“, образно казано, на социалистическата икономика. За протокола трябва да се отбележи, че на работа работниците и служещите нямаха кафе машини, а си правеха нес кафе или турско с бързовар.

И, представете си, учехме само в България! (Както ще се случи и сега.) Това Германия, това Великобритания, това САЩ – само през крив макарон или евентуално по висша партийна линия. И пак станахме хора де. Даже българския го знаем на ниво С2 за разлика от някои деца и внуци, завършили по света и у нас.

И, разбира се, най-яркият отличителен белег на социализма – опашките!

Ние непрекъснато се редяхме на опашки. Също както сега. За хляб, за мляко, за месо, за банани, за кола…Разликата е, че просто не спазвахме отстояние от 2 метра. Иначе никаква опашка не можеше да ни уплаши. То си беше национален спорт.

Всичко гореизброено прави тези поколения – поколенията, родени през 20 век, до началото на осемдесетте, много по-устойчиви на влиянието на COVID 19. (Но само тези от соцлагера.) Така, ние сме с едни гърди напред от западния свят, с който се сляхме през последните 30 години.

И, донякъде, сме малко по-подготвени, ако ни се случат и други неща от социализма дежа вю. Като недостиг на стоки, вдигане на цените, ниски заплати и още по-голям тоталитаризъм, пък бил той и дигитален. Но пази Боже!

Иначе през социализма имаше и готини неща. А най-готиното беше, че приятелите си ходеха на гости ама без никакво предупреждение и това си беше абсолютно в реда на нещата. Просто звъниш на вратата и толкоз. Но това вече със сигурност ще остане в миналото…

Ювал Харари за образованието: “Положението е напечено!”

Гениалните умове имат една обща черта, независимо дали са писатели, политици или учени – виждат бъдещето не защото са врачки, а защото процесорите в главите им работят на високи обороти. В края на 2019 г. у нас излезе последната книга на израелския историк Ювал Ноа Харари “21 урока за 21 век”. Допреди месец той можеше и да ни се стори една идея по-катастрофичен, отколкото е необходимо. От днешна гледна точка Харари е обикновен реалист. Прочети цялата статия.

Как децата да опознават света или какво е “Долар Стрийт”

Ханс Рослинг е световноизвестен лекар статистик, който е посветил живота си на изследване на света във факти и числа. В края на дните си (2017 г.) успява да довърши книгата на своя живот – “Фактологичност”, която през 2019 г. излезе и на български език (изд. “Изток-Запад”). Ханс Рослинг е оптимист и ни доказва, че светът не се развива в отрицателна, а в положителна насока. Все пак не пропуска да ни изброи основните заплахи пред човечеството. След като ги прочетете, ще се убедите, че може да му се има доверие. Петте глобални риска според него са (в този ред): рискът от глобална пандемия (умалена версия на испанския грип); рискът от финансов колапс; рискът от трета световна война; рискът от изменението на климата; рискът от крайна бедност (макар че нивото на крайна бедност спада, броят на бедните хора, живеещи в конфликтни зони, е постоянен и дори се е увеличил). Виж още.