COVID 19 и спомените от социализма

(Четиво за родени в края на 80-те и по-нататък…)

COVID 19 e идеална възможност да се предаде на новите поколения урок по история на социализма. Не че го има в учебната програма, но пък, когато децата и внуците ви не разбират точно какво е било едно време, сега има чудесни начини за предизвикване на емпатия и симулиране на реални преживявания.

Да вземем пътуванията в чужбина. Ние просто не пътувахме в чужбина.Също както сега. Като изключим спорадични излизания в страни от социалистическия блок, които човек общо взето обикаляше бързо под формата на международни пионерски лагери, международни студентски бригади или посещение на роднини/приятели, целият останал свят оставаше зад „Желязната завеса“. Нямаше туристически оферти, нямаше лоукост полети, нямаше уикенди в Гърция дори! Стояхме си у дома, родителите ни пращаха за разнообразие на село или ни мъкнеха всяка събота или неделя на Витоша, а на почивка се ходеше веднъж годишно и то все в България. Черно море си беше единственото място за море по подразбиране и то дори много ни се услаждаше! (Също както предстои да се случи и това лято.)

По време на социализма не ходехме на ресторанти. Също както сега. Първо нямаше толкова ресторанти и второ – там беше скъпо. Това се считаше за изключителен лукс! И като изключим някои тарикати на ръба на закона и хора от номенклатурата, ходенето на ресторант се изчерпваше с едно ритуално посещение в края на лятната ведомствена почивка или на 50-годишнината от сватбата на баба ви и дядо ви например.

На новите поколения може да им прозвучи скандално, но по време на социализма нямаше дори кафенета, където да си губим времето. Да, имаше я сладкарница „България“, но и там не ходеше кой да е…Тази работа с масовото кафепиене се извършваше основно на работното място и „ядеше“ от работното време, което пък в крайна сметка „изяде главата“, образно казано, на социалистическата икономика. За протокола трябва да се отбележи, че на работа работниците и служещите нямаха кафе машини, а си правеха нес кафе или турско с бързовар.

И, представете си, учехме само в България! (Както ще се случи и сега.) Това Германия, това Великобритания, това САЩ – само през крив макарон или евентуално по висша партийна линия. И пак станахме хора де. Даже българския го знаем на ниво С2 за разлика от някои деца и внуци, завършили по света и у нас.

И, разбира се, най-яркият отличителен белег на социализма – опашките!

Ние непрекъснато се редяхме на опашки. Също както сега. За хляб, за мляко, за месо, за банани, за кола…Разликата е, че просто не спазвахме отстояние от 2 метра. Иначе никаква опашка не можеше да ни уплаши. То си беше национален спорт.

Всичко гореизброено прави тези поколения – поколенията, родени през 20 век, до началото на осемдесетте, много по-устойчиви на влиянието на COVID 19. (Но само тези от соцлагера.) Така, ние сме с едни гърди напред от западния свят, с който се сляхме през последните 30 години.

И, донякъде, сме малко по-подготвени, ако ни се случат и други неща от социализма дежа вю. Като недостиг на стоки, вдигане на цените, ниски заплати и още по-голям тоталитаризъм, пък бил той и дигитален. Но пази Боже!

Иначе през социализма имаше и готини неща. А най-готиното беше, че приятелите си ходеха на гости ама без никакво предупреждение и това си беше абсолютно в реда на нещата. Просто звъниш на вратата и толкоз. Но това вече със сигурност ще остане в миналото…

Ювал Харари за образованието: “Положението е напечено!”

Гениалните умове имат една обща черта, независимо дали са писатели, политици или учени – виждат бъдещето не защото са врачки, а защото процесорите в главите им работят на високи обороти. В края на 2019 г. у нас излезе последната книга на израелския историк Ювал Ноа Харари “21 урока за 21 век”. Допреди месец той можеше и да ни се стори една идея по-катастрофичен, отколкото е необходимо. От днешна гледна точка Харари е обикновен реалист. Прочети цялата статия.

Как децата да опознават света или какво е “Долар Стрийт”

Ханс Рослинг е световноизвестен лекар статистик, който е посветил живота си на изследване на света във факти и числа. В края на дните си (2017 г.) успява да довърши книгата на своя живот – “Фактологичност”, която през 2019 г. излезе и на български език (изд. “Изток-Запад”). Ханс Рослинг е оптимист и ни доказва, че светът не се развива в отрицателна, а в положителна насока. Все пак не пропуска да ни изброи основните заплахи пред човечеството. След като ги прочетете, ще се убедите, че може да му се има доверие. Петте глобални риска според него са (в този ред): рискът от глобална пандемия (умалена версия на испанския грип); рискът от финансов колапс; рискът от трета световна война; рискът от изменението на климата; рискът от крайна бедност (макар че нивото на крайна бедност спада, броят на бедните хора, живеещи в конфликтни зони, е постоянен и дори се е увеличил). Виж още.

Господ и дяволът правят … учебна програма

Някъде по това време на учебната година родители, баби и дядовци на петокласници изпадат в ситуация на недоумение, опитвайки се да помогнат на деца и внуци в разбирането на произведения от задължителната програма по литература. Те трябва да разсъждават заедно с тях върху фолклорни песни, в които мъжът изпраща жена си на сигурна смърт, като я зазижда в нов градеж, а Господ и дяволът създават света по странен и неразбираем начин…Децата, които доскоро са имали свободна програма в читанките и са чели Джани Родари и Ран Босилек, също са в недоумение и започват да заучават и пишат наизуст странни тълкувания на текстове, които откровено не разбират, но така са им подадени от учителите. Един от естествените резултати на този процес е да се отчуждят от четенето, защото не изпитват никакво удоволствие от него. Прочети още.

Успехът на Естония – 1:0 в полза на автономията

Малка Естония е на първо място сред европейските държави по постижения на учениците в тестовете на ОИСР за функционална грамотност, математика и природни науки. Тя показва подобрение на резултатите си на всеки три години, през които се провеждат тестовете PISA, като се започне от 2006, 2009, 2012 г. и се стигне до м.г., когато се нареди сред световните отличници. Интересна подробност е, че през няколко години, в т.ч. и в момента, министър на образованието е една и съща жена – юристката и майка на 6 деца Майлис Репс. Мандатът, в който тя се захваща с учебните програми, започва през 2005 г. Прочети още.