Новият албум на “Виолетов генерал” започва с “Вдъхновение”

Сингълът на новия албум на култовата група от края на 80-те “Виолетов генерал”, се казва “Вдъхновение” и ще бъде представен официално на 25 юни 2020 г. с подкрепата на Столична община по инициативата #Солидарност_B_Kултурата“. Сингълът и албумът ще бъдат подготвени от Емил Вълев, Ангел Пенчев и Георги Стрезов, които заедно ще реализират проекта. Издаването най-вероятно ще бъде поверено на музикална къща Ривасаунд.

Като стилово съдържание албумът може да бъде определен като микс от синтпоп, електро, колдуейв, пост – пънк и рок. Музиката е насочена към широката публика, по специално хора, които се интересуват от оригинална, динамична и на моменти по–задълбочена музика.Посланието, което целят авторите, е да поднесат на аудиторията позитивни, енергизиращи и интелектуални усещания.

Ето и пълният текст на „Вдъхновение“:

Ти трябва в мрака път да търсиш

и трябва някак си да го намериш.

Пристигаш пред врата големи,

където мислиш, че ще минеш без проблеми.

Реалността обаче тук е друга –

вратите имат ключ особен

и, ако ти не знаеш как да го намериш,

ще трябва със душа смутена там да бродиш.

Не се отчайвай, времето ще дойде

и ще узрееш за деня,

когато ще си ти спокоен.

Без страх ще тръгнеш през света,

безкрайните поля и степи

ще се отворят като на тепсия

и ти ще полетиш нагоре,

и нищо няма да те спира.

Фронтмен на „Виолетов генерал“ е Емил Вълев – създател на групата и композитор на музиката. През годините негови партньори са : Евгени Генчев – басист, актрисата Сибила Серафим – вокал и бас и Изабел Нешева – фотограф и студентка по философия в НБУ, също изпълнаваща бас партиите.

Сингълът ще бъде представен на страниците на Виолетов генерал и Емил Вълев, Ривасаунд и други платформи. Проектът “Времето и личността” се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата “Солидарност в културата”.

COVID 19 и спомените от социализма

(Четиво за родени в края на 80-те и по-нататък…)

COVID 19 e идеална възможност да се предаде на новите поколения урок по история на социализма. Не че го има в учебната програма, но пък, когато децата и внуците ви не разбират точно какво е било едно време, сега има чудесни начини за предизвикване на емпатия и симулиране на реални преживявания.

Да вземем пътуванията в чужбина. Ние просто не пътувахме в чужбина.Също както сега. Като изключим спорадични излизания в страни от социалистическия блок, които човек общо взето обикаляше бързо под формата на международни пионерски лагери, международни студентски бригади или посещение на роднини/приятели, целият останал свят оставаше зад „Желязната завеса“. Нямаше туристически оферти, нямаше лоукост полети, нямаше уикенди в Гърция дори! Стояхме си у дома, родителите ни пращаха за разнообразие на село или ни мъкнеха всяка събота или неделя на Витоша, а на почивка се ходеше веднъж годишно и то все в България. Черно море си беше единственото място за море по подразбиране и то дори много ни се услаждаше! (Също както предстои да се случи и това лято.)

По време на социализма не ходехме на ресторанти. Също както сега. Първо нямаше толкова ресторанти и второ – там беше скъпо. Това се считаше за изключителен лукс! И като изключим някои тарикати на ръба на закона и хора от номенклатурата, ходенето на ресторант се изчерпваше с едно ритуално посещение в края на лятната ведомствена почивка или на 50-годишнината от сватбата на баба ви и дядо ви например.

На новите поколения може да им прозвучи скандално, но по време на социализма нямаше дори кафенета, където да си губим времето. Да, имаше я сладкарница „България“, но и там не ходеше кой да е…Тази работа с масовото кафепиене се извършваше основно на работното място и „ядеше“ от работното време, което пък в крайна сметка „изяде главата“, образно казано, на социалистическата икономика. За протокола трябва да се отбележи, че на работа работниците и служещите нямаха кафе машини, а си правеха нес кафе или турско с бързовар.

И, представете си, учехме само в България! (Както ще се случи и сега.) Това Германия, това Великобритания, това САЩ – само през крив макарон или евентуално по висша партийна линия. И пак станахме хора де. Даже българския го знаем на ниво С2 за разлика от някои деца и внуци, завършили по света и у нас.

И, разбира се, най-яркият отличителен белег на социализма – опашките!

Ние непрекъснато се редяхме на опашки. Също както сега. За хляб, за мляко, за месо, за банани, за кола…Разликата е, че просто не спазвахме отстояние от 2 метра. Иначе никаква опашка не можеше да ни уплаши. То си беше национален спорт.

Всичко гореизброено прави тези поколения – поколенията, родени през 20 век, до началото на осемдесетте, много по-устойчиви на влиянието на COVID 19. (Но само тези от соцлагера.) Така, ние сме с едни гърди напред от западния свят, с който се сляхме през последните 30 години.

И, донякъде, сме малко по-подготвени, ако ни се случат и други неща от социализма дежа вю. Като недостиг на стоки, вдигане на цените, ниски заплати и още по-голям тоталитаризъм, пък бил той и дигитален. Но пази Боже!

Иначе през социализма имаше и готини неща. А най-готиното беше, че приятелите си ходеха на гости ама без никакво предупреждение и това си беше абсолютно в реда на нещата. Просто звъниш на вратата и толкоз. Но това вече със сигурност ще остане в миналото…

ЕС цели 2020 в образованието – де е България?

Шест цели си поставя Европейският съюз в образованието за 2020 г. в мониторинговия доклад на ЕК, публикуван през есента на м.г.:

  1. Средният процент на ранно напусналите образователната система да бъде 10 на сто /в момента 10,6 %/.
  2. Завършилите висше образование на възраст 30-34 г. да бъдат средно над 40 % /сега 40,7 %/.
  3. Обхватът в ранно образование на 4 г. деца да бъде средно 95 % за страните членки /в момента 95,4 %/.
  4. Процентът на слабите постижения по ключовите компетенции четене, математика и природни науки да падне на 15 % /в момента средно около 20 на сто за всяка от трите: четене 19,7 %, математика 22,2 %, природни науки 20,6 %/.
  5. Делът на заетите във възрастта 20-34 г., които вече не са в образователната система да е 82 % /сега 81,6 %/.

Конкурси за детска рисунка и детски разказ

Издателска къща „Авлига“ обвява два конкурса –  за детска рисунка и за детски разказ, по новите детски криминални поредици Трите ??? /Трите въпросителни/ и Трите !!! /Трите удивителни/.

Кой може да участва?

Конкурсите са предназначени за деца на възраст 10-12 г. или ученици в 4., 5. и 6. клас и техните преподаватели в начален етап, по изобразително изкуство и по български език и литература.

Условия на конкуса за детска рисунка „Нарисувай тримата детективи!“

Да се нарисува илюстрация по една от двете книги от поредицата Трите ???:

  • „Трите ??? и Призрачният замък“ от Роберт Артър;
  • „Трите ??? и шептящите кукли“ от Андре Минингер.
  • Илюстрацията трябва включва изображения на тримата детективи от поредицита Трите ??? – Юстъс, Питър и Боб.
  • Илюстрацията следва да е във формат А4.
  • Материали, за създаване на рисунката – по избор. /Не се приемат компютърни изображения./
  • Всеки участник трябва да има ръководител /начален учител или учител по изобразително изкуство/, който да ръководи изпълнението на проекта.
  • Всеки участник може да кандидатства в конкурса с една /1/ рисунка.
  • На гърба на рисунката трябва да има име и фамилия на участника, име, фамилия и училище, в което преподава ръководителят, служебен телефон и имейл за връзка.

Критерии за оценка:

  1. Рисунката да отразява съдържанието на една от двете книги. /30 т./
  2. Постигане на индивидуално изображение на всеки от тримата детективи, което отговаря и на характера на героя. /40 т./
  3. Художествено изпълнение. /30 т./

Награди:

I награда – ваучер от книжарници „Хеликон“ на стойност 50 лв. и безплатно предоставяне на следващата книжка от поредицата Трите ??? /за художника и неговия ръководител/

II награда – ваучер от книжарници „Хеликон“на стойност 30 лв. и безплатно предоставяне на следващата книжка от поредицата Трите ??? /за художника и неговия ръководител/

III награда – ваучер от книжарници „Хеликон“на стойност 20 лв. и безплатно предоставяне на следващата книжка от поредицата Трите ??? /за художника и неговия ръководител/

Най-добрите рисунки ще участват в изложба, посветена на поредицата Трите ???, която ще се състои в Гьоте-институт, София през април 2020 г.

Срок на конкурса: 20 март 2020 г.

Адрес за получаване на рисунките: София, ул. Васил Друмев“ 36, за Диана Топенчарова /ИК „Авлига“/. За допълнителна информация можете да отправите запитване на avliga@avliga.bg .

Условия на конкурса за детски разказ „Разкажи история с Ким, Франциска и Мари!“

 Да се разкаже история за трите героини на поредицата Трите !!! – Ким, Франциска и Мари. (Можете да се запознаете с характера на героините от вече излезлите от печат книжки от поредицата „Телефонна клопка“ от Мая фон Фогел и „Опасен чат“ от Хенриете Вих.)

  1. Историята трябва да е в обем до две страницици и да е написана на ръка.
  2. Историята трябва да е различна от съдържанието на двете книжки от поредицата, излезнали на български език – „Телефонна клопка“ и „Опасен чат“.
  3. В историята трябва да участват и трите главни героини от поредицата „Трите!!!“ – Ким, Франциска и Мари.
  4. Всеки участник трябва да има ръководител /начален учител или учител по български език и литература/, който да ръководи изпълнението на проекта.
  5. Всеки участник може да кандидатства в конкурса с една /1/ история/разказ.
  6. В края на разказа трябва да има име и фамилия на участника, име, фамилия и училище, в което преподава ръководителят, служебен телефон и имейл за връзка.

Критерии за оценка:

  1. Оригиналност на разказаната история. /30 т./
  2. Съответствие на характерите на трите героини с тези от поредицата „Трите!!!“. /40 т./
  3. Богатство на езика, правопис. /30 т./

Награди:

I награда – ваучер от книжарници „Хеликон“ на стойност 50 лв. и безплатно предоставяне на следващата книжка от поредицата Трите !!! /за участника и неговия ръководител/

II награда – ваучер от книжарници „Хеликон“на стойност 30 лв. и безплатно предоставяне на следващата книжка от поредицата Трите !!! /за участника и неговия ръководител/

III награда – ваучер от книжарници „Хеликон“на стойност 20 лв. и безплатно предоставяне на следващата книжка от поредицата Трите !!! /за участника и неговия ръководител/

Най-добрите разкази ще бъдат прочетени по време на награждаването, което ще се състои в Гьоте-институт, София през април 2020 г.

Срок на конкурса: 20 март 2020 г.

Адрес за получаване на разказите по пощата: София, ул. Васил Друмев“ 36, за Диана Топенчарова /ИК „Авлига“/ или сканирани на имейл avliga@avliga.bg . При изпращане по имейл, моля пишете в Subject (За конкурса).

За и против на море в Албания

Не е лесно да се отговори с една дума дали препоръчваш или не почивка на море в Албания – един нов туристически пазар, който се развива от има-няма десетина години.

Зависи какво харесвате в почивката, дали искате спокойствие или купон, дали държите на храната и пиенето, дали обичате новите дестинации и приключенията и, разбира се, доколко сте придирчиви.

Моята лична равносметка е положителна, но всеки трябва да прецени за себе си.

Сега въпросът е откъде да започнем – от хубавите или недотам хубавите новини.

Пътят до Албания

Ако изберете южното крайбрежие на Албания, което се намира на Йонийско  море, предимството е, че пътувате  по магистрала в 99 % от времето. Това е пътят Е90 до Игуменица. Оттам завивате вдясно и след по-малко от 30 км. сте в Албания. Т.е. културна работа.

!!! Имайте предвид, че колкото и да е странно Албанската граница от тази страна си има работно време и затваря вечер след 21ч.

Пътищата в Албания

Пътищата в Албания са общо взето като българските, така че няма какво да ви изненада, освен малко- по-недисциплинираните шофьори. При това не недисциплинирани в смисъл на висока скорост, а в смисъл на бавна скорост и спиране на неподходящи места. Като във всяка средиземноморска страна,  при това силно планинска, има и доста завои и теснотии.

Природа и климат

Едно от най-хубавите неща на Албания! Много чиста и много красива природа. Нещо, което загубихме на родното Черноморие и затова все по-често бягаме далеч от него.

Албания е богата на красиви гледки, кристалночиста вода като сълза, хубави плажове. Особено екзотични са онези от тях, до които се стига само по вода. Там цветовете конкурират тези от снимките на тихоокеанските острови.

!!! Повечето Йонийски плажове на Албания  са с камъчета и имате нужда от онези специални обувки за плаж. Често пъти морето става дълбоко изведнъж. Пясъчните плажове са на север, на брега на Адриатическо море.

Климатът е типично средиземноморски. Като имате предвид, че страната се намира срещу тока на италианския ботуш, разбирате, че в Албания не се ходи през юли и август, защото е непоносимо горещо. Местните хора казват, че най-хубавото време е през май и септември, но всъщност и юни си е напълно ОК.

Хотели

Тук трябва много да се внимава. Има достатъчно хотели, но избирайте внимателно и задължително повечето звезди. Албанците още не са се научили на сървиз. Можете да попаднете на перфектно място, но може и да уцелите такова, което прилича на неподдържана ведомствена станция от времето на соца. Все пак интернет дава достатъчно  обратна информация за хотелите, така че ако проучите добре, няма да съжалявате. Иначе българските туроператори, които предлагат добри цени, често избират от тези хотели, дето приличат на неподдържани ведомствени станции, но не винаги. Там спасява изборът на повечето звезди.

!!! Албанците са започнали да строят здраво. Изглежда си налагат ограничения за височината, но ограниченията им са някъде около шестия, седмия етаж. Не е изключено да направят същата грешка, която направихме с презастрояването и в България. При това архитектурният им вкус не е много по-добър, да не кажем, че е и по-зле от нашия. Морската им ивица е с около стотина километра по-дълга от черноморската на България.

Храна

В Албания се чувствате определено като на Балканите по отношение на хапването, т.е. като у дома, но с екстрата на морската храна. Те правят бюреци, баници и кюфтета, имат кисело мляко и готвят пълнени чушки. А ракията я представят като уникално албанско питие…:)

Вината им са превъзходни, както белите, така и червените, и при това са евтини! Голяма част от страната е засята с лозя, а силното слънце си казва думата по отношение на качеството. Не се учудвайте обаче, ако ви сервират бялото вино топло или кажат, че нямат лед.

Правят и прочутия албански коняк „Скандербей“, който наистина има защо да е прочут.

Бирата им е много добра, не само „Корча“ и „Тирана“, но и всяка друга, която опитате. Видовете са много.

В Албания има много мидени ферми и при кристално чистата вода, в която се отглеждат, вкусът им е чудесен, пък и албанците знаят как да ги приготвят. Порция октопод или калмари е горе-долу на цената в Гърция, но рибите определено са по-достъпни. Ципурата и лавракът се предлагат на по-добри цени от тези в южната ни съседка.

Всички други цени са като в България, при това в курортите, където те на практика са надути. За албанците обаче те са високи.

Италианците също са открили предимствата на Албанските курорти, защото често отскачат. Очевидно са оценили голямата разлика в цените и малката разлика в природните дадености и храната. А италианците ги разбират тия работи…

Хора

Хората са приветливи и услужливи, вълнуват се от новото си туристическо поприще и са любезни с вас. Нищо, че може и да не правят всичко както трябва. Ако си поискате това, което ви липсва, ще ви го осигурят. Искат да се представят в най-добрата си светлина и се стараят. Не че нямат нужда от допълнително обучение. Често се срещат млади хора, които са учили в чужбина и са се върнали в Албания да правят бизнес, което е окуражаващо.

Гордеят се със страната си и се радват на свободата си, която далеч не винаги е била налице.

Албанците играят хора, близки до нашите и имат интересен фолклор, който включва акапелно пеене, част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Култура и история

Албанците са древен народ и също като нас са  били 500 г. под турско робство. Освободили са се сами 35 г. по-късно от нас, но веднага след това им са се стоварили на няколко пъти други окупатори, сред които и италианците. За капак след Втората световна война идва на власт почитателят на Сталин Енвер Ходжа и остава там до смъртта си, почти до падането на Берлинската страна.

Все пак противоядрените бункери не са единствените исторически паметници в Албания. Там са запазени древни градове, с амфитеатри, крепостни стени и мозайки, които конкурират помпейските. Най-ярък пример за такъв паметник е Бутринт – древен град, имал честта да бъде посетен от Цезар, който пък му е посветил и специален цитат. Повече ПР от това здраве му кажи!

Иначе ПР-ът е слабо звено. Напускам страната един ден преди местните избори и за 8 дена не виждам нито един плакат или билборд по въпроса…

Спокойствие или купон

Самите албанци рекламират курортите си в северната част на крайбрежието като семейни, а тези – в южната – като младежки. Според мен навсякъде има възможност и за спокойствие, и за купон, според предпочитанията. Най-хубавото обаче е, че интернетът е ужасно скъп, както и мобилните услуги и това е чудесен повод да не ги използвате много-много, докато сте там. Подразбира се, че това вече е сериозна предпоставка за пълноценна почивка. Иначе по хотелите и заведенията има wi-fi за пристрастените.

Бъдеще

Логиката на нещата предполага,  че Албания тепърва ще се учи как да си прави ПР на  туризма и да си развива услугите. Това ще доведе до инвестиции и повече туристи, и по-високи цени, и, за съжаление, до повече бетон.

Аз лично бих повторила, преди това да се случи.