Архив на категория: Uncategorized

Крайстчърч

Posted on by

“Вие за Крайстчърч ли сте?”, пита ме младо момиче в края на осемчасов полет от Банкок до Сидни. Тя е типичен представител на бялата раса и по-точно на онази част, която идва от европейския остров, на който всичко му е на обратно. В първия момент не разбирам какво ме пита, защото не съм чувала името на този град. Разбирам след по-подробно обяснение. Оказва се, че последната спирка на самолета след Сидни е Крайстчърч в Нова Зеландия, а момичето се притеснява да не би да пътува само в самолета още 4 часа…След като разбира, че слизам в Сидни (най-после!), започва да разпитва другите пътници наоколо. Искрено я съжалявам. Не мога да си представя, че бих издържала още 4 часа полет…

“Крайстчърч” ми звучи като “края на света”. Като нещо, което в миналото наричахме със “Занзибар”, преди да знаем, че островът е тузарско място за почивка. Представям си го почти като Марс, като толкова далечна и непозната дестинация, сякаш не може да е част от Земята или поне не в моите представи по онова време.

Малко по-късно ще науча от македонски имигранти в Австралия, изкарали някоя и друга година в Нова Зеландия, че мястото е хубаво, обаче “няма сирене и чушки” или поне не в количеството и на цената, която е свикнала да си позволява нашата балканска душица. Толкоз. После впечатленията от Австралия ме завладяват и забравям за Крайстчърч, за това (по моите усещания) забравено от Бога място и само последвалите там страшни земетресения след години ме подсещат за онова момиче, което пита пътниците в самолета: “Вие за Крайстчърч ли сте?”…

И така до деня на Терора. Клането в Крайстчърч е като мрачен проблясък. Всичко е еднакво близко, навсякъде всичко е едно и също и нищо не е достатъчно далече, когато става дума за Злото. Злото, което е в главите на хората и хората, които са навсякъде. И в най-далечните места по Земята. А понякога – съвсем близо до теб. Няма как да избягаш, дори и на Марс.

Какво значи “Баба яга снесла яйце”

Posted on by

Когато говорим за романа на световноизвестната хърватска писателка Дубравка Угрешич – “Баба Яга снесла яйце” (изд. „Колибри“), първо следва да изясним какво точно означава заглавието. След това много неща ще ни потръгнат по-леко. Та „Баба Яга снелса яйце“ е стара полинезийска поговорка и смисълът й е, че старите жени носят добро. Сега вече сигурно разбирате, че писателката обича своите стари героини, своите Баби Яги, а писател, който обича героите си, ги описва много добре!

Не е лесно да изплуваш на повърхността в океана на световната литература, особено с произход Централна и Източна Европа и още повече с ръбатото име Дубравка Угрешич. Не е лесно, но не е и невъзможно.

„Баба Яга снесла яйце“ съвсем не е претенциозна литература, въпреки че някои критици искат да припишат на авторката и нейното произведение митични свойства. Дубравка Угрешич е един много сладкодумен разказвач, приятен събеседник, който не ви се натрапва, а напротив (и може би точно затова) не ви се иска да прекъснете диалога с него. И заради едно свръхприятно чувство за хумор.

В тази книга се говори доста за България, защото самата писателка има български произход и защото донякъде има автобиографични подробности. Ще видите България в една светлина, в каквато е можело да я види човек тъкмо преди влизането ни в Европейския съюз, т.е. не винаги много лицеприятна, но не и омерзителна, като се има предвид, че я е писал човек „от нашата черга“. Това обаче са подробности, макар и интересни.

След като вече знаете, че книгата е позитивна към старите Баби Яги, разбирай старите (ама много стари) жени, другото важно нещо за вас като читатели е, че тази книга може да ви разплаче…от смях. Това важи особено за втората част на книгата, която разказва за приключенията на Пупа, Беба и Кукла в Карлови Вари. Някои от сцените, като тази за Беба, която си поръчва масаж „Сюлейман Великолепни“, явяващ се в лицето на младия босненец Мевло, са достойни да влязат в съкровищницата на най-смешните литературни сцени.

Някои обявяват Дубравка Угрешич за феминистка, а литературата й за феминистична. Не знам защо. Може би, защото си позволява (поне в тази книга), да вкара в литературния свят и женските неволи на остаряването. Един свят, който е свикнал по този въпрос да се тръшкат най-вече герои-мъже и то преди всичко заради угасналото им либидо, а писателите мъже да  описват с леко пренебрежение жените в такава ситуация.   

Вещици ли са героините на Дубравка Угрешич? Ако една жена достигне до преклонна възраст и ако през нея е минала цялата тежест на света, най-вероятно да. Това обаче се разбира между другото, след смешните сцени, последвани от щрихи на истински житейски истории, от които една жена може наистина да се прегърби. Зад иронията с вещиците обаче всъщност прозира любовта на Угрешич към собствената й губеща паметта си майка и към всички жени като нея, които продължават да дишат, само защото са много силни. И сигурно затова са вещици. Иначе не можеш да издържиш на „хаирите“ на живота. Вещерството им само се прокрадва, като например внезапните смърти на всички мъже около Кукла или внезапното съкровище на Пупа, което тя сервира на приятелките си след смъртта си.

„Вещиците“ на Дубравка Угрешич приличат малко на вещиците на Тери Прачет, но не са толкова всемогъщи и толкова енергични, и може би за това са много по-истински.

„Баба Яга снелса яйце“ е роман, който може да ви накара да се замислите и роман, който може да ви разтовари със смях. Има само едно извинение да не го прочетете и то е, ако сте фолклорист без чувство за хумор. В този роман не обичат фолклористите, въпреки че заключителната му част представлява фолклористичен анализ на явлението Баба Яга. И е малко скучна. Но, естествено, можете да я пропуснете.  

Нова година? Забравете за драматичните промени – дръжте се естествено!

Posted on by

kalendar-638x359Преди новогодишната истерия да отшуми безвъзвратно, много от нас могат да станат жертва на нелогичните асоциации, че с началото на новата година трябва да настъпят някакви драматични промени в живота ни, да намерим сили да променим нещо дълго отлагано, да променим едва ли не курса на целия си живот. Това е напълно излишно и крие редица рискове. Приемете очевидния факт, че става въпрос просто за следващите дванадесет месеца от вашия живот и не е необходимо да правите никакви резки движения. И без това съдбата често сама се „грижи“ за нас в това отношение. Не е необходимо много да се напъвате, защото драматичните промени обикновено идват без изобщо да ги искаме. Просто се случват и това е. Така че по-добре не зарязвайте гаджето си, не се развеждайте, не напускайте работа и не се подлагайте на пълен глад. Напълно излишно е и няма да ви направи по-щастливи. А ако непременно трябва да го направите, то поне изччакайте да мине маниакалната приповдигнатост на старта на всяка нова година, за да отшумят нездравословните влияния, които биха могли да ви подтикнат към една или друга постъпка преждевременно.

2017И така, ако вече сте се освободили от синдрома нова година – ново начало, много по-здравословно би било, ако просто се погрижите да планирате някои полезни за вас дейности през годината. И пак с уговорката – не става дума за промени, а само за подобрения.

Сигурно изглежда налудничаво, но всъщност едно от най-приятните неща, които бихте могли да направите в началото на годината, е да планирате…отпуската си. Ама как така, нали досега си почивахме? Нищо, много скоро пак ще бъдете уморени. И тогава мисълта, че вече сте предплатили една приятна (и най-вече изгодна) почивка на морския бряг например или до някоя дестинация в чужбина, където отдавна искате да отидете, ще ви крепи в най-изнервените или най-скучни моменти и ще свети пред вас като пътеводна звезда. Всичко това, разбира се, ако имате с какво и ако имате с кого да отидете. Но не само. Ако нямате с какво, тъкмо сега е моментът да помислите как да изкарате малко повече пари, за да си осигурите една желана и пълноценна годишна почивка (държавата няма да ви я плати, така че запретвайте ръкави!). Ако нямате с кого, също имате време да помислите по въпроса или да наберете сили и да заминете на почивка сами. Спокойно, спокойно. Това вече не е толкова скандално. Почти във всички екскурзии има хора, които пътуват сами, не случайно агенциите предлагат цени за единични стаи. И при това така ще си осигурите сигурни запознанства с нови хора, а наситените туристически програми няма да ви оставят да скучаете. И знаете ли какво? Имам една приятелка, която на такава екскурзия се запозна с бъдещия си съпруг. Казано по друг начин имам и един познат, който на такава екскурзия се запозна с бъдещата си жена, така че стават двама. Със сигурност не са единствените.

Пак в началото на годината, без да взимате кардинални решения, бихте могли да планирате още нещо полезно за себе си. Помислете как би било най-добре да инвестирате в себе си и от какви нови знания бихте имали най-голяма полза? В интерес на истината доста курсове започват в началото на всяка календарна година. Ако ви е направило впечатление, напоследък този свят се променя с бързината на метеорологична прогноза. Това от една страна. А от друга – хем се променя, хем всички имаме нужда от едни и същи знания, за да вървим напред. На това му викат глобализация. Тук, на това място, трябва да можем да вземем важно решение – дали да играем като антисистемни играчи и да се опълчваме на световния ред или да се опитаме да му хванем цаката. На големите антисистемни играчи им е лесно – излизат по телевизията и започват да крещят срещу новия световен ред. От това обаче световният ред не се променя. Така че вместо да крещим, по-добре да инвестираме в себе си, за да се чувстваме повече в свои води, където и каквото да ни се наложи да правим. Разбира се, първо сами трябва да прецените от какво имате нужда. Може да имате нужда от курс по градинарство или да се научите да шиете на машина. Банално е да го казваме, но да, имаме нужда да знаем чужди езици. И знаете ли какво – в задължителното образование на децата по целия свят (почти) – програмирането вече влиза още от началния етап на обучение в училище. Вие в кой клас сте? Шегувам се. Но не е ли наистина важно да можете да правите повече неща с компютъра, таблета или каквото и да е там хай-тек устройство? Въпросът е риторичен.

Докато решите горните две задачи, може би ще ви мине желанието да сменяте работата си, мъжа си, жена си, апартамента си, страната си, или да се острижете нула номер.

А за да не бъдем много големи егоисти, което ни е заложено по рождение и всъщност е напълно естествено, можем да помислим и какво бихме могли да направим за другите, ако ни остане малко време или ако просто го планираме навреме. Представете си, това също може да ви направи щастливи, при това не само вас. Казват, че носело голямо удовлетворение, въпреки че опитът в това отношение по нашите географски ширини е оскъден. Нямаме голяма практика и в доброволчеството, което някои западни компании въвеждат като уж полу-задължително условие за служителите си. Във всички случаи обаче, ако се напънем, ще измислим нещо. Понякога е достатъчно да пием кафе веднъж седмично с възрастния си съсед или просто да заведем майка си на кино. Не е излишно и да прегледате дрехите и обувките в гардероба си. Тези, които не ви трябват вече, биха били много ценни за други хора, които за съжаление не е трудно да намерите.

Не на последно място и пак, свързано с нашето духовно израстване, можете да планирате и няколко добри четива за през годината. Иначе въртележката на всекидневието доста бързо ни води до временно или по-малко временно оскотяване. Има хубави нови книги, но още повече са хубавите книги, които вече са написани. Сложете си няколко „чавки“ за няколко заглавия, които отдавна отлагате. Ето, аз например си слагам чавка за „Вино от глухарчета“.

И така, с една добре планирана почивка, едно подходящо планирано обучение, едно добро дело и няколко хубави книги, включете бавно на втора и поемете спокойно и безопасно по пътя на следващите 12 месеца от вашия живот.

 

За старата и новата интелигенция

Posted on by

korica_iАко сте софиянци, книгата “Между кръста и петолъчката” от Искра Ценкова (ИК “Авлига), чиято премиера се състоя в рамките на тазгодишния Панаир на книгата в НДК, ще ви донесе приятни мигове и познание за историята на вашия роден град, историята на красивите стари сгради все още запазени тук-там, както и на известните българи, които са живели в София и в нейните забележителни стари къщи.

Ако сте нови софиянци, тази книга също ще ви хареса, защото ще ви помогне да опознаете и обикнете града, който сте избрали за живот и в който навярно ще останете…

А ако живеете извън София и нямате никакво намерение да се местите в столицата, тази книга пак ще ви хареса, защото чрез историите на къщите и интересните им обитатели тя разказва историята на България.

Тази история, както знаем може да е любопитна, тъжна и весела. Точно такива са и историите разказани от Искра Ценкова на страниците на “Между кръста и петолъчката” – втора книга от поредицата “Непознати софийски истории” на същата авторка.

Нека започнем с веселите. Зародишът на еманципацията и феминизма на българките е още в края на по-миналия век. Незабравима е историята на младата вдовица Евгеница, която построява сам-сама първия хотел на Лъвов мост (съществуващ и до днес на бул. Мария Луиза 89) в красив европейски стил, още в края на 19 век! По-късно Евгеница отново се задомява, а най-интересният факт е, че може би първата българска строителка е била абсолютно неграмотна! Едва на стари години внуците й я научават да се подписва.

Не малко обаче са и тъжните, и възмутителни истории, описани в книгата “Между кръста и петолъчката”. Трудно е днес да повярваме, че големите български художници Никола Танев и Константин Щъркелов след 9 септември 1944 г. са били хвърлени от комунистите в затвора, само защото царят е харесвал картините им. Да не говорим за родовете на редица български интелектуалци и общественици, които са били окончателно прогонени от България или избити и днес от тях са останали само красивите им рушащи се къщи…

Недостатъчно известен е фактът, че министър председателят Богдан Филов и съпругата му Евдокия са оставили забележителни научни трудове за българската етнография. Техният дом на “Кракра” 26 е продаден на прима от Щатсопера във Виена, за да бъде спасен от щенията на напиращите пролетарии.

Най-емблематична обаче за характера на старото и новото време като че ли е къщата на корицата на книгата “Между кръста и петолъчката”. Това е рушащата се сграда на ул. “Шипка” 38, строена от международно известния български архитект Георги Фингов за негов дом, на чиято фасада отпред има скулптура от Андрей Николов (също описан в книгата). Тази къща днес е собственост на новобогаташ с претенции за усет към изкуството, който чака с нетърпение тя да се срути, за да продаде изгодно апетитния парцел. Може би един ден и неговата история ще бъде описана в някоя книга за стара София като пример за това как в известен период от българската история алчността, парвенющината и простотията са били бъркани с високо обществено положение…

Двете книги от поредицата “Непознати софийски истории” – “Спомени зад оградата” и “Между кръста и петолъчката” можете да купите с отстъпка от Панаира на книгата в НДК с отстъпка на щанда на ИК “Авлига” – №446, ет.4, Запад.

 

Ако съдбата ти поднесе лимон…стани веган!

Posted on by

ellaАко съдбата ти поднесе лимон, направи си лимонада. Ето това правило е приложила за себе си двадесетгодишната Ела Милс, когато вместо да се радва на живота, преди 3 години е била принудена да се съобразява с влошаващо се автоимунно заболяване, наречено Синдром на постурална тахикардия. За да добиете представа за най-неприятните му последствия, представете си само, че пулсът ви се ускорява до 200 броя в минута при всяко вертикално изправяне на тялото…Естествено е, че при това положение се залежаваш в стаята си и все по-малко се радваш на живота.

Днес Ела не само че се радва на живота, но също така е щастливо омъжена, играе йога, кара колело и е успешен млад предприемач с няколко ресторанта и продуктова линия за здравосновно хранене. Това, което спасява Ела от неприятното заболяване, не са многобройните лекарства, които опитва цели две години, а постното хранене, наречено още веганство.

И понеже обича вкусната храна, Ела започва да сътворява една след друга прекрасни рецепти, основани само на растителни продукти. Кулинарните й книги стават хит (“Вкусно с Ела всеки ден”, ИК “Авлига”), не защото веганството е модерно, а защото рецептите й са прости и най-вече изключително вкусни! Те са едно откривателство и освен че ни учи как да използваме нови продукти като киноа, чиа, кейл и авокадо, Ела като истински кулинар ни преподава нови методи на готвене.

Ето няколко примера. Да вземем един традиционен продукт като патладжана, широко използван в българската кухня. Свикнали сме да осоляваме, киснем, притискаме, мачкаме, изискваме и пържим в мн-о-о-о-ого мазнина този безспорно вкусен зеленчук. Ела ни доказва, че това с многото мазнина е неистина ненужно. В редица от рецептите й патладжанът просто се нарязва на кубчета хапки, овкусява се със сол и черен пипер и поръсен (е, добре, обилно) със зехтин, прекарва 30 минути във фурната. След това е готов за консумация в комбинация с други зеленчуци (например карфиол) и дресинг. Никакво пържене, никакво осоляване и изстискване. Уверявам ви, че вкусът си е ОК, а калориите далеч по-малко.

Втори пример. Този път с овесените ядки. Нашият навик да накисваме две супени лъжици овесени ядки от вечерта и на сутринта да ядем няколко лъжици безвкусна храна не е най-атрактивният вариант за закуска, но повечето хора го “преглъщат”, вярвайки, че овесените ядки са полезни. И те наистина са. Но защо трябва да са ни безвкусни?!

vkusno-s-ela-cover-previewsmall

Овесените каши на Ела, предложени в многоброни варианти в книгата й Вкусно с Ела всеки ден са истинско удоволствие за сетивата. Нейният метод на приготвяне обаче е друг. Накисвате 90 грама ядки във вряла вода за 10 минути, след това ги прецеждате и варите още няколко минути със 100 мл мляко (може и растително). Само че при накисването сложете лъжица стафиди, а в млякото добавете канела, ванилия, лъжичка мед и малко нарязяна ябълка или банан. Това, което се получава, прави кухнята ви да ухае на щастие, а стомахът ви да изпита истинско удовлетворение от прекрасната ароматна, вкусна и здравословна закуска.

Трети пример. Да вземем още един традиционен български продукт, който се приготвя от сусам, но не е тахан халва, а просто сусамов тахан. Тази т.нар. “суперхрана” таханът може да се използва и по далеч по-разнообразни начини. Ще бъдете изненадани какъв пикантен дресинг за салата може да се получи от две супени лъжици тахан, малко зехтин, сол, черен пипер, скилидка чесън и лимон! Върви много със зелени салати и варени/печени зеленчуци, включително гореописаните патладжан и карфиол. Разбира се таханът е задължителен елемент и в многобройните разядки под формата на хумус, описани в книгата на Ела Милс.

Но да спрем с примерите дотук. Преведена на български и с оригиналните красиви цветни илюстрации на приготвените от самата Ела блюда, книгата “Вкусно с Ела всеки ден” на издателство “Авлига” може да се закупи с голяма отстъпка на Коледния панаир на книгата в НДК (щанд 446, ет. 4, Запад). Побързайте! Става и за подарък.