Архив на категория: Uncategorized

За и против на море в Албания

Posted on by

Не е лесно да се отговори с една дума дали препоръчваш или не почивка на море в Албания – един нов туристически пазар, който се развива от има-няма десетина години.

Зависи какво харесвате в почивката, дали искате спокойствие или купон, дали държите на храната и пиенето, дали обичате новите дестинации и приключенията и, разбира се, доколко сте придирчиви.

Моята лична равносметка е положителна, но всеки трябва да прецени за себе си.

Сега въпросът е откъде да започнем – от хубавите или недотам хубавите новини.

Пътят до Албания

Ако изберете южното крайбрежие на Албания, което се намира на Йонийско  море, предимството е, че пътувате  по магистрала в 99 % от времето. Това е пътят Е90 до Игуменица. Оттам завивате вдясно и след по-малко от 30 км. сте в Албания. Т.е. културна работа.

!!! Имайте предвид, че колкото и да е странно Албанската граница от тази страна си има работно време и затваря вечер след 21ч.

Пътищата в Албания

Пътищата в Албания са общо взето като българските, така че няма какво да ви изненада, освен малко- по-недисциплинираните шофьори. При това не недисциплинирани в смисъл на висока скорост, а в смисъл на бавна скорост и спиране на неподходящи места. Като във всяка средиземноморска страна,  при това силно планинска, има и доста завои и теснотии.

Природа и климат

Едно от най-хубавите неща на Албания! Много чиста и много красива природа, все  още неосрана (с извинение). Нещо, което загубихме на родното Черноморие и затова все по-често бягаме далеч от него.

Албания е богата на красиви гледки, кристалночиста вода като сълза, хубави плажове. Особено екзотични са онези от тях, до които се стига само по вода. Там цветовете конкурират тези от снимките на тихоокеанските острови.

!!! Повечето Йонийски плажове на Албания  са с камъчета и имате нужда от онези специални обувки за плаж. Често пъти морето става дълбоко изведнъж. Пясъчните плажове са на север, на брега на Адриатическо море.

Климатът е типично средиземноморски. Като имате предвид, че страната се намира срещу тока на италианския ботуш, разбирате, че в Албания не се ходи през юли и август, защото е непоносимо горещо. Местните хора казват, че най-хубавото време е през май и септември, но всъщност и юни си е напълно ОК.

Хотели

Тук трябва много да се внимава. Има достатъчно хотели, но избирайте внимателно и задължително повечето звезди. Албанците още не са се научили на сървиз. Можете да попаднете на перфектно място, но може и да уцелите такова, което прилича на неподдържана ведомствена станция от времето на соца. Все пак интернет дава достатъчно  обратна информация за хотелите, така че ако проучите добре, няма да съжалявате. Иначе българските туроператори, които предлагат добри цени, често избират от тези хотели, дето приличат на неподдържани ведомствени станции, но не винаги. Там спасява изборът на повечето звезди.

!!! Албанците са започнали да строят здраво. Изглежда си налагат ограничения за височината, но ограниченията им са някъде около шестия, седмия етаж. Не е изключено да направят същата грешка, която направихме с презастрояването и в България. При това архитектурният им вкус не е много по-добър, да не кажем, че е и по-зле от нашия. Морската им ивица е с около стотина километра по-дълга от черноморската на България.

Храна

В Албания се чувствате определено като на Балканите по отношение на хапването, т.е. като у дома, но с екстрата на морската храна. Те правят бюреци, баници и кюфтета, имат кисело мляко и готвят пълнени чушки. А ракията я представят като уникално албанско питие…:)

Вината им са превъзходни, както белите, така и червените, и при това са евтини! Голяма част от страната е засята с лозя, а силното слънце си казва думата по отношение на качеството. Не се учудвайте обаче, ако ви сервират бялото вино топло или кажат, че нямат лед.

Правят и прочутия албански коняк „Скандербей“, който наистина има защо да е прочут.

Бирата им е много добра, не само „Корча“ и „Тирана“, но и всяка друга, която опитате. Видовете са много.

В Албания има много мидени ферми и при кристално чистата вода, в която се отглеждат, вкусът им е чудесен, пък и албанците знаят как да ги приготвят. Порция октопод или калмари е горе-долу на цената в Гърция, но рибите определено са по-достъпни. Ципурата и лавракът се предлагат на по-добри цени от тези в южната ни съседка.

Всички други цени са като в България, при това в курортите, където те на практика са надути. За албанците обаче те са високи.

Италианците също са открили предимствата на Албанските курорти, защото често отскачат. Очевидно са оценили голямата разлика в цените и малката разлика в природните дадености и храната. А италианците ги разбират тия работи…

Хора

Хората са приветливи и услужливи, вълнуват се от новото си туристическо поприще и са любезни с вас. Нищо, че може и да не правят всичко както трябва. Ако си поискате това, което ви липсва, ще ви го осигурят. Искат да се представят в най-добрата си светлина и се стараят. Не че нямат нужда от допълнително обучение. Често се срещат млади хора, които са учили в чужбина и са се върнали в Албания да правят бизнес, което е окуражаващо.

Гордеят се със страната си и се радват на свободата си, която далеч не винаги е била налице.

Албанците играят хора, близки до нашите и имат интересен фолклор, който включва акапелно пеене, част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Култура и история

Албанците са древен народ и също като нас са  били 500 г. под турско робство. Освободили са се сами 35 г. по-късно от нас, но веднага след това им са се стоварили на няколко пъти други окупатори, сред които и италианците. За капак след Втората световна война идва на власт почитателят на Сталин Енвер Ходжа и остава там до смъртта си, почти до падането на Берлинската страна.

Все пак противоядрените бункери не са единствените исторически паметници в Албания. Там са запазени древни градове, с амфитеатри, крепостни стени и мозайки, които конкурират помпейските. Най-ярък пример за такъв паметник е Бутринт – древен град, имал честта да бъде посетен от Цезар, който пък му е посветил и специален цитат. Повече ПР от това здраве му кажи!

Иначе ПР-ът е слабо звено. Напускам страната един ден преди местните избори и за 8 дена не виждам нито един плакат или билборд по въпроса…

Спокойствие или купон

Самите албанци рекламират курортите си в северната част на крайбрежието като семейни, а тези – в южната – като младежки. Според мен навсякъде има възможност и за спокойствие, и за купон, според предпочитанията. Най-хубавото обаче е, че интернетът е ужасно скъп, както и мобилните услуги и това е чудесен повод да не ги използвате много-много, докато сте там. Подразбира се, че това вече е сериозна предпоставка за пълноценна почивка. Иначе по хотелите и заведенията има wi-fi за пристрастените.

Бъдеще

Логиката на нещата предполага,  че Албания тепърва ще се учи как да си прави ПР на  туризма и да си развива услугите. Това ще доведе до инвестиции и повече туристи, и по-високи цени, и, за съжаление, до повече бетон.

Аз лично бих повторила, преди това да се случи.

Крайстчърч

Posted on by

“Вие за Крайстчърч ли сте?”, пита ме младо момиче в края на осемчасов полет от Банкок до Сидни. Тя е типичен представител на бялата раса и по-точно на онази част, която идва от европейския остров, на който всичко му е на обратно. В първия момент не разбирам какво ме пита, защото не съм чувала името на този град. Разбирам след по-подробно обяснение. Оказва се, че последната спирка на самолета след Сидни е Крайстчърч в Нова Зеландия, а момичето се притеснява да не би да пътува само в самолета още 4 часа…След като разбира, че слизам в Сидни (най-после!), започва да разпитва другите пътници наоколо. Искрено я съжалявам. Не мога да си представя, че бих издържала още 4 часа полет…

“Крайстчърч” ми звучи като “края на света”. Като нещо, което в миналото наричахме със “Занзибар”, преди да знаем, че островът е тузарско място за почивка. Представям си го почти като Марс, като толкова далечна и непозната дестинация, сякаш не може да е част от Земята или поне не в моите представи по онова време.

Малко по-късно ще науча от македонски имигранти в Австралия, изкарали някоя и друга година в Нова Зеландия, че мястото е хубаво, обаче “няма сирене и чушки” или поне не в количеството и на цената, която е свикнала да си позволява нашата балканска душица. Толкоз. После впечатленията от Австралия ме завладяват и забравям за Крайстчърч, за това (по моите усещания) забравено от Бога място и само последвалите там страшни земетресения след години ме подсещат за онова момиче, което пита пътниците в самолета: “Вие за Крайстчърч ли сте?”…

И така до деня на Терора. Клането в Крайстчърч е като мрачен проблясък. Всичко е еднакво близко, навсякъде всичко е едно и също и нищо не е достатъчно далече, когато става дума за Злото. Злото, което е в главите на хората и хората, които са навсякъде. И в най-далечните места по Земята. А понякога – съвсем близо до теб. Няма как да избягаш, дори и на Марс.

Какво значи “Баба яга снесла яйце”

Posted on by

Когато говорим за романа на световноизвестната хърватска писателка Дубравка Угрешич – “Баба Яга снесла яйце” (изд. „Колибри“), първо следва да изясним какво точно означава заглавието. След това много неща ще ни потръгнат по-леко. Та „Баба Яга снелса яйце“ е стара полинезийска поговорка и смисълът й е, че старите жени носят добро. Сега вече сигурно разбирате, че писателката обича своите стари героини, своите Баби Яги, а писател, който обича героите си, ги описва много добре!

Не е лесно да изплуваш на повърхността в океана на световната литература, особено с произход Централна и Източна Европа и още повече с ръбатото име Дубравка Угрешич. Не е лесно, но не е и невъзможно.

„Баба Яга снесла яйце“ съвсем не е претенциозна литература, въпреки че някои критици искат да припишат на авторката и нейното произведение митични свойства. Дубравка Угрешич е един много сладкодумен разказвач, приятен събеседник, който не ви се натрапва, а напротив (и може би точно затова) не ви се иска да прекъснете диалога с него. И заради едно свръхприятно чувство за хумор.

В тази книга се говори доста за България, защото самата писателка има български произход и защото донякъде има автобиографични подробности. Ще видите България в една светлина, в каквато е можело да я види човек тъкмо преди влизането ни в Европейския съюз, т.е. не винаги много лицеприятна, но не и омерзителна, като се има предвид, че я е писал човек „от нашата черга“. Това обаче са подробности, макар и интересни.

След като вече знаете, че книгата е позитивна към старите Баби Яги, разбирай старите (ама много стари) жени, другото важно нещо за вас като читатели е, че тази книга може да ви разплаче…от смях. Това важи особено за втората част на книгата, която разказва за приключенията на Пупа, Беба и Кукла в Карлови Вари. Някои от сцените, като тази за Беба, която си поръчва масаж „Сюлейман Великолепни“, явяващ се в лицето на младия босненец Мевло, са достойни да влязат в съкровищницата на най-смешните литературни сцени.

Някои обявяват Дубравка Угрешич за феминистка, а литературата й за феминистична. Не знам защо. Може би, защото си позволява (поне в тази книга), да вкара в литературния свят и женските неволи на остаряването. Един свят, който е свикнал по този въпрос да се тръшкат най-вече герои-мъже и то преди всичко заради угасналото им либидо, а писателите мъже да  описват с леко пренебрежение жените в такава ситуация.   

Вещици ли са героините на Дубравка Угрешич? Ако една жена достигне до преклонна възраст и ако през нея е минала цялата тежест на света, най-вероятно да. Това обаче се разбира между другото, след смешните сцени, последвани от щрихи на истински житейски истории, от които една жена може наистина да се прегърби. Зад иронията с вещиците обаче всъщност прозира любовта на Угрешич към собствената й губеща паметта си майка и към всички жени като нея, които продължават да дишат, само защото са много силни. И сигурно затова са вещици. Иначе не можеш да издържиш на „хаирите“ на живота. Вещерството им само се прокрадва, като например внезапните смърти на всички мъже около Кукла или внезапното съкровище на Пупа, което тя сервира на приятелките си след смъртта си.

„Вещиците“ на Дубравка Угрешич приличат малко на вещиците на Тери Прачет, но не са толкова всемогъщи и толкова енергични, и може би за това са много по-истински.

„Баба Яга снелса яйце“ е роман, който може да ви накара да се замислите и роман, който може да ви разтовари със смях. Има само едно извинение да не го прочетете и то е, ако сте фолклорист без чувство за хумор. В този роман не обичат фолклористите, въпреки че заключителната му част представлява фолклористичен анализ на явлението Баба Яга. И е малко скучна. Но, естествено, можете да я пропуснете.  

Нова година? Забравете за драматичните промени – дръжте се естествено!

Posted on by

kalendar-638x359Преди новогодишната истерия да отшуми безвъзвратно, много от нас могат да станат жертва на нелогичните асоциации, че с началото на новата година трябва да настъпят някакви драматични промени в живота ни, да намерим сили да променим нещо дълго отлагано, да променим едва ли не курса на целия си живот. Това е напълно излишно и крие редица рискове. Приемете очевидния факт, че става въпрос просто за следващите дванадесет месеца от вашия живот и не е необходимо да правите никакви резки движения. И без това съдбата често сама се „грижи“ за нас в това отношение. Не е необходимо много да се напъвате, защото драматичните промени обикновено идват без изобщо да ги искаме. Просто се случват и това е. Така че по-добре не зарязвайте гаджето си, не се развеждайте, не напускайте работа и не се подлагайте на пълен глад. Напълно излишно е и няма да ви направи по-щастливи. А ако непременно трябва да го направите, то поне изччакайте да мине маниакалната приповдигнатост на старта на всяка нова година, за да отшумят нездравословните влияния, които биха могли да ви подтикнат към една или друга постъпка преждевременно.

2017И така, ако вече сте се освободили от синдрома нова година – ново начало, много по-здравословно би било, ако просто се погрижите да планирате някои полезни за вас дейности през годината. И пак с уговорката – не става дума за промени, а само за подобрения.

Сигурно изглежда налудничаво, но всъщност едно от най-приятните неща, които бихте могли да направите в началото на годината, е да планирате…отпуската си. Ама как така, нали досега си почивахме? Нищо, много скоро пак ще бъдете уморени. И тогава мисълта, че вече сте предплатили една приятна (и най-вече изгодна) почивка на морския бряг например или до някоя дестинация в чужбина, където отдавна искате да отидете, ще ви крепи в най-изнервените или най-скучни моменти и ще свети пред вас като пътеводна звезда. Всичко това, разбира се, ако имате с какво и ако имате с кого да отидете. Но не само. Ако нямате с какво, тъкмо сега е моментът да помислите как да изкарате малко повече пари, за да си осигурите една желана и пълноценна годишна почивка (държавата няма да ви я плати, така че запретвайте ръкави!). Ако нямате с кого, също имате време да помислите по въпроса или да наберете сили и да заминете на почивка сами. Спокойно, спокойно. Това вече не е толкова скандално. Почти във всички екскурзии има хора, които пътуват сами, не случайно агенциите предлагат цени за единични стаи. И при това така ще си осигурите сигурни запознанства с нови хора, а наситените туристически програми няма да ви оставят да скучаете. И знаете ли какво? Имам една приятелка, която на такава екскурзия се запозна с бъдещия си съпруг. Казано по друг начин имам и един познат, който на такава екскурзия се запозна с бъдещата си жена, така че стават двама. Със сигурност не са единствените.

Пак в началото на годината, без да взимате кардинални решения, бихте могли да планирате още нещо полезно за себе си. Помислете как би било най-добре да инвестирате в себе си и от какви нови знания бихте имали най-голяма полза? В интерес на истината доста курсове започват в началото на всяка календарна година. Ако ви е направило впечатление, напоследък този свят се променя с бързината на метеорологична прогноза. Това от една страна. А от друга – хем се променя, хем всички имаме нужда от едни и същи знания, за да вървим напред. На това му викат глобализация. Тук, на това място, трябва да можем да вземем важно решение – дали да играем като антисистемни играчи и да се опълчваме на световния ред или да се опитаме да му хванем цаката. На големите антисистемни играчи им е лесно – излизат по телевизията и започват да крещят срещу новия световен ред. От това обаче световният ред не се променя. Така че вместо да крещим, по-добре да инвестираме в себе си, за да се чувстваме повече в свои води, където и каквото да ни се наложи да правим. Разбира се, първо сами трябва да прецените от какво имате нужда. Може да имате нужда от курс по градинарство или да се научите да шиете на машина. Банално е да го казваме, но да, имаме нужда да знаем чужди езици. И знаете ли какво – в задължителното образование на децата по целия свят (почти) – програмирането вече влиза още от началния етап на обучение в училище. Вие в кой клас сте? Шегувам се. Но не е ли наистина важно да можете да правите повече неща с компютъра, таблета или каквото и да е там хай-тек устройство? Въпросът е риторичен.

Докато решите горните две задачи, може би ще ви мине желанието да сменяте работата си, мъжа си, жена си, апартамента си, страната си, или да се острижете нула номер.

А за да не бъдем много големи егоисти, което ни е заложено по рождение и всъщност е напълно естествено, можем да помислим и какво бихме могли да направим за другите, ако ни остане малко време или ако просто го планираме навреме. Представете си, това също може да ви направи щастливи, при това не само вас. Казват, че носело голямо удовлетворение, въпреки че опитът в това отношение по нашите географски ширини е оскъден. Нямаме голяма практика и в доброволчеството, което някои западни компании въвеждат като уж полу-задължително условие за служителите си. Във всички случаи обаче, ако се напънем, ще измислим нещо. Понякога е достатъчно да пием кафе веднъж седмично с възрастния си съсед или просто да заведем майка си на кино. Не е излишно и да прегледате дрехите и обувките в гардероба си. Тези, които не ви трябват вече, биха били много ценни за други хора, които за съжаление не е трудно да намерите.

Не на последно място и пак, свързано с нашето духовно израстване, можете да планирате и няколко добри четива за през годината. Иначе въртележката на всекидневието доста бързо ни води до временно или по-малко временно оскотяване. Има хубави нови книги, но още повече са хубавите книги, които вече са написани. Сложете си няколко „чавки“ за няколко заглавия, които отдавна отлагате. Ето, аз например си слагам чавка за „Вино от глухарчета“.

И така, с една добре планирана почивка, едно подходящо планирано обучение, едно добро дело и няколко хубави книги, включете бавно на втора и поемете спокойно и безопасно по пътя на следващите 12 месеца от вашия живот.

 

За старата и новата интелигенция

Posted on by

korica_iАко сте софиянци, книгата “Между кръста и петолъчката” от Искра Ценкова (ИК “Авлига), чиято премиера се състоя в рамките на тазгодишния Панаир на книгата в НДК, ще ви донесе приятни мигове и познание за историята на вашия роден град, историята на красивите стари сгради все още запазени тук-там, както и на известните българи, които са живели в София и в нейните забележителни стари къщи.

Ако сте нови софиянци, тази книга също ще ви хареса, защото ще ви помогне да опознаете и обикнете града, който сте избрали за живот и в който навярно ще останете…

А ако живеете извън София и нямате никакво намерение да се местите в столицата, тази книга пак ще ви хареса, защото чрез историите на къщите и интересните им обитатели тя разказва историята на България.

Тази история, както знаем може да е любопитна, тъжна и весела. Точно такива са и историите разказани от Искра Ценкова на страниците на “Между кръста и петолъчката” – втора книга от поредицата “Непознати софийски истории” на същата авторка.

Нека започнем с веселите. Зародишът на еманципацията и феминизма на българките е още в края на по-миналия век. Незабравима е историята на младата вдовица Евгеница, която построява сам-сама първия хотел на Лъвов мост (съществуващ и до днес на бул. Мария Луиза 89) в красив европейски стил, още в края на 19 век! По-късно Евгеница отново се задомява, а най-интересният факт е, че може би първата българска строителка е била абсолютно неграмотна! Едва на стари години внуците й я научават да се подписва.

Не малко обаче са и тъжните, и възмутителни истории, описани в книгата “Между кръста и петолъчката”. Трудно е днес да повярваме, че големите български художници Никола Танев и Константин Щъркелов след 9 септември 1944 г. са били хвърлени от комунистите в затвора, само защото царят е харесвал картините им. Да не говорим за родовете на редица български интелектуалци и общественици, които са били окончателно прогонени от България или избити и днес от тях са останали само красивите им рушащи се къщи…

Недостатъчно известен е фактът, че министър председателят Богдан Филов и съпругата му Евдокия са оставили забележителни научни трудове за българската етнография. Техният дом на “Кракра” 26 е продаден на прима от Щатсопера във Виена, за да бъде спасен от щенията на напиращите пролетарии.

Най-емблематична обаче за характера на старото и новото време като че ли е къщата на корицата на книгата “Между кръста и петолъчката”. Това е рушащата се сграда на ул. “Шипка” 38, строена от международно известния български архитект Георги Фингов за негов дом, на чиято фасада отпред има скулптура от Андрей Николов (също описан в книгата). Тази къща днес е собственост на новобогаташ с претенции за усет към изкуството, който чака с нетърпение тя да се срути, за да продаде изгодно апетитния парцел. Може би един ден и неговата история ще бъде описана в някоя книга за стара София като пример за това как в известен период от българската история алчността, парвенющината и простотията са били бъркани с високо обществено положение…

Двете книги от поредицата “Непознати софийски истории” – “Спомени зад оградата” и “Между кръста и петолъчката” можете да купите с отстъпка от Панаира на книгата в НДК с отстъпка на щанда на ИК “Авлига” – №446, ет.4, Запад.