>За какво ни трябва грамотността?

>Грамотността ни трябва първо, за да имаме образована нация и чак след това, за да не се изложим пред чужденците. Точно обратното излиза от челната статия на в. “Труд” днес, която, освен че представлява недотам скрита реклама на продуктите на една частна фирма, които тя ще продава на пазара по 10 лв. парчето, е и силно манипулативна.
Вече старите и употребявани тестове на световното изследване на знания на 15 годишни ученици PISA са представени като панацея за грамотността на българските ученици. Цялата работа пък била, че догодина ще има пак такива тестове (само че по природни науки) и затова сега – дай, юруш на марулите, да обучаваме учители и ученици, да се готвят бързо, много да надобреят и в края на мандата да не сме пак на последните места.
Първо, ако образованието на едно 15 годишно дете (8 или 9 клас) e претупвано в продължеие на 8-9 години, никаква подготовка за няколко месеца няма да оправи нещата.
Второ, когато прави тестове в страните-участнички, PISA произволно посочва в кои и какви училища те да се проведат – разбирай от София до Горно Нанадолнище. Което, за съжаление, означава, че няма как да подготвиш най-добрия си контингент.
Трето – да се научиш да работиш правилно по тестове не винаги значи, че задължително ще станеш по-грамотен. Защото всеки тест има стратегия за успешно минаване. Ако й хванеш цаката – сертификатът ти е вкърпа вързан. Справка – чуждоезиковото обучение.
И накрая – защо поколенията на 20 век все пак сме грамотни, а тези на 21 – не? И как да променим това? Има само един начин и учителите много пъти са го казвали – повече часове за упражнения и по-малко излишен материал в програмите. Това обаче е твърде просто, за да бъде направено. Друго си е нещо по-така…Като тестовете на PISA например.
А ако толкова не искаме да се излагаме, има един много лесен начин – да не участваме, докато не си оправим грамотността. Защото проучванията на PISA са платени и никоя държава не е длъжна да се включи.

>6е трябва стандарт и за 4истия български

>Стандартите взеха да се роят като пилци напролет. Естествено с предимство е храната, понеже “без рънъ няма борбъ”. А животът си е борба така да се каже. Не е лошо обаче да помислим и за стандартизация на българския език, който е заплашен, освен от цифровизация (виж заглавието), и от правописна англиканизация.
Все повече хора под средна възраст знаят английския правопис далеч по-добре от българския и постепенно започват да налагат правилата му върху родния си език, който използват както им падне. По-страшното е, че все по-рядко някой им прави забележка за това. (Вече въобще не говорим за пълен и кратък член – много скоро тази кауза ще бъде кауза пердута.)
Типични примери за прилагане на английски правопис са изписването на абревиатурите с главни букви на всяка дума (напр. Министерство на Земеделието и Храните), както и излишното поставяне на запетайки след вмъкнати думи и изрази в началото на изречението (напр. От една страна, …. или Също така, …и т.н.).
За всичко това, разбира се, изобщо не ни е виновен английският език. Фактът, че новите поколения са научили английския правопис по-добре от българския се дължи единствено и само на по-доброто му преподаване. А може би и на мотивация…Пък и защо да знаеш българския правопис ако можеш да работиш и без да го ползваш правилно? Можеш даже да завършиш и висше образование.
Иначе и английският е потърпевш от световната си известност, но в друг смисъл. Него пък всеки го говори както може. Какво да се прави – налага се.

>Едно е да си грамотен, друго да си възпитан

>Два дена подред Би Ти Ви съобщава новина, която няма нищо общо с действителността, но това явно ни най-малко не притеснява журналистите и най-вече водещата на “Тази сутрин”. От вчера телевизията анонсираше интервю с образователния министър и новината, че половината от българчетата не могат да четат и пишат. Чак след като днес се появи самият министър, стана ясно, че не били половината от българчетата неграмотни, а половината от децата с майчин език, различен от българския. Очевидно обаче процентът 50 /!/ на неграмотност, не се е видял съмнителен не само на водещите от Би Ти Ви, ами и на редакторите им, въпреки че не знам дали този процент е верен дори и за Африка. Но да отдадем това на склонността към катастрофичност в журналистическата професия.
Какво да кажем обаче за ситуация, в която водещата прекъсва един министър (Сергей Игнатов), за да включи директно в ефир друг министър (Цветан Цветанов), при положение, че последният все пак не съобщава за евакуация или друго природно бедствие, а за поредната си акция с цветисто име. Първо, това е ужасно обидно за събеседника, второ – говори за жалко слагачество на водещия и/или неговите редактори и трето – не е добре и за тоя, дето налита като орел на мърша да го включат извънредно в сутрешния блок, независимо, че в това време там говори негов колега и се налага да стои като мокър петел в студиото. Все пак не е редно министрите да заприличват на крещящи глашатаи, които се ръгат помежду си кой да вика по-напред и по-силно. Не е добре и за институциите. И не виждам какво пречи, когато те не го разбират, да им се напомни от самите медии.

>Новият календар на "Техномаркет"

>
Ако не знаете, месец ноември вече има и дата 31-и. Ако си купите печка на тази дата (все едно на кукуво лято), ще вземете и пасатор.