ГЕРБ – Реформаторски: психология на чувствата

снимка 24chassa.bg

снимка 24chassa.bg

Можеш ли да работиш ефективно с някого, когото мразиш и ще има ли полза бизнесът/каузата, за която работиш? Отговорът е – много трудно, даже мъчително и също така с променлив успех. В най-добрия случай нещата ще циклят на едно място, без да регистрират видими подобрения. Горе-долу такъв е случаят с бъдещото правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок. Взаимната неприязън между тях е толкова силна още преди да им се наложи да преговарят за правителство, че когато си омешат шапките в реалната изпълнителна власт, нещата просто ще станат неудържими. Истината е, че трябваше да помислят за това предварително и да не си упражняват красноречието (доста досадно за публиката впрочем) един срещу друг. Но късно е (глупаво) либе…Защото това можеше да се предвиди. Социолозите наистина лъжат, но се опитват да го правят все по-правдиво.

Да си представим какво се случва в една микросреда на взаимна омраза и къде се съсредоточава основното количество енергия. Основното количество енергия в такава среда се съсредоточава в опити за взаимни кални номера, удари под кръста и тайно потриване на ръчички при всеки победен удар. На практика в такава ситуация отделните индивиди изобщо забравят каква е първоначалната цел на усилията им – създаване на повече и по-качествени продукти или продажба на повече продукти, съответно, повишаване благосъстоянието на подопечните им граждани в случая с политиците и партиите. Взаимното надзираване и търсене на кирливи ризи се задълбочава с всеки изминат ден, докладването на по-високо ниво и обмислянето на стратегии за превъзходство става основен приоритет. Най-страшна става борбата на полето на ПР-а. Там пред бате Енчо в обектива на камерите и диктофоните, отделните играчи ще се напъват да ни покажат кой е по- по- най! Оххххх.

Ако описаният по-горе сценарий ви се вижда песимистичен, има и оптимистичен такъв.  В него всеки си гледа гьола, т.е. министерството и си управлява жабите, без да се намесва в съседните гьолове. Намесата се прави само от време на време, ако има изгледи за взаимноизгодни операции между съседните гьолове, които да се проведат в пълно единомислие и да доведат до доволно и дискретно квакане на пълногушестите жаби. Също така благоприятно се отразяват на отношенията и взаимни услуги под формата на назначения и други активности от т.нар. Световна банка за услуги (по Паоло Куелю). Ето така се раждат приятелствата и се разкриват истински положителните качества на човека. Така оцеляват и коалициите.

Иначе ще трябва да си играем на играта Боби мрази Ваньо, Ваньо мрази Мими, а Ваньо и Мими заедно искат да прецакат Боби.

Но знаете ли какво? Истината е, че доволно поквакващият жабешки хор ни е по-неизгоден. Затова дано по-добре да ни се размине с предаването на бате Енчо.

Автора, автора!

Ако някой още не е разбрал, историята с местенето на администрацията от София към страната е крайъгълният камък в предизборната платформа на ГЕРБ за изборите догодина с цел привличане на повече гласове от широката общественост в прованса. Както е известно тази общественост живее доста по-зле от жителите на столицата и икономическото развитие на регионите е сведено предимно до изнасяне на цели колонии на гурбет в чужбина, които после пращат пари вкъщи. Още в News Digest BG.

>Политици на билборда

>

“Бенетон” не е единствената компания, която си прави скандална реклама на гърба на политиците и не спира да провокира поносимостта им към гъбаркане. Сериозна конкуренция в това отношение е сайтът “Ашли Мадисон”, който предлага нова и прогресивна услуга, а именно запознанства само за…женени хора. Целева група са всички, които искат да запазят брака си, а също така радостта си от живота по един обществено порицаем, но толкова популярен начин. Не е тайна, че те не са малко и че повечето тях са…мъже. “Ашли Мадисон” се хвали с над 12 000 000 анонимни потребители. Като приспадат едно 20-25 % рекламна раздувка, медиите му признават около 10 000 000, което си е сериозен бизнес.
Един от известните рекламни билбордове на сайта за извънбрачни връзки е с печално известния Берлускони. Рекламното изречение гласи: “Ние няма да ви предадем!”, което напомня за злощастната съдба на известния прелюбодеец. Друг подобен билборд е с портрети на принц Чарлз, Хуан Карлос и Бил Клинтън (всъщност не съм чувала за нищо скандално окол Хуан Карлос, но кой знае…). Резултатът е остри възражения от кабинетите на Хуан Карлос и Берлускони и последвало сваляне на билбордовете. А Бил Клинтън – какво да каже човекът? Дето се вика всичко вече беше казано. Чарлз изглежда също е отминал рекламата с кралско презрение.
Последният любимец на “Ашли Мадисон” е един от кандидатите за президент на републиканците – Нютон Гингрич. В родния му щат Пенсилвания те са го изтипосали върху билборд, баш по време на вътрешните избори на републиканците, със слогана: “Верен републиканец – неверен съпруг.” Човекът имал неблагоразумието да си признае, че изневерявал по време на първите си два несполучливи брака. Естествено Гингрич няма никакви шансове да пребори вътрешната конкуренция на фона на половин дузина републиканци с по една съпруга и 4-5 сина зад гърба си. Да не говорим, че рекламата на “Ашли Мадисон” в този случай си е по-скоро черен PR.
Тъй като сайтът има регионален подход в рекламите си, той използва международно известни, но и местни политици със склонност към изневери, станали обществено достояние в съответната държава. В Германия например на билборда стоят Клинтън и Шварценегер (намигване към австрийския му произход), но и известен немски политик – кръшкач. С две думи всяка страна, в която “Ашли Мадисон” реши да стъпи, трябва да може да предложи някое известно политическо лице за реклама на скандалния сайт. Сетете се от три пъти кого ще изтипосат у нас? Вече не е на висок пост, но пък беше достатъчно дълго на него…

>Пенсионна – да, но защо реформа?

>Коледната мания постепенно ме обхваща…И докато вися в някаква пробна и нахлузвам някакви неща, без които мога, чувам, че в магазина влиза жена, която очевидно идва да разговаря със собственика за работа. Собственикът явно не се притеснява, че в магазина има клиент и си води разговора ей така от тезгяха. Ставам неволен свидетел на интервюто за работа. Гласът на жената е силен и ясен, говори за енергичен човек. Не мога да определя възрастта – може да е 30, 40, 50 години…В един момент с изненада чувам как търговецът директно “отсвирва” кандидатката заради възрастта й. Започва да ги суче някакви от рода на това, че имал две продавачки в различни възрасти и търсел нещо по средата…(малко тъпо го беше измислил). Жената запазва самообладание, разменя още няколко думи от любезност (между другото става ясно, че е с висше образование) и си отива. Поглеждам скришом през пердето – около 60-те е.
Чудя се с какво точно ще й помогне на тази жена т.нар. пенсионна реформа, която ГЕРБ пробутва през задния вход. Естествено с нищо. На нея даже и Европейската политика за недискриминация не й помага. Единственият резултат от тази “реформа” е, че човек ще може да получава с няколко години по-късно мизерната пенсия, с която пак няма да може да живее. Е голяма реформа, няма що!
Политическото безсилие по отношение на пенсионната система в България е трагично. То започна преди 20 години с въвеждането на точковата система и продължава до днес с пълна сила. Разбира се, един от основните проблеми и тук е, че България си остава държава, в която изпълнителната и законодателната власт продължават да отказват да събират дължимите осигуровки. Всичко друго са някакви странични вредни последствия. Но, разбира се, най-лесният начин да си оправиш малко финансите е да прецакаш народонаселението. Винаги е било така. Защото увеличението на възрастта за пенсиониране с една година не е просто увеличение с една година. По отношение на трудовия стаж то е увеличение с няколко години…А както се вижда от примера с магазина, през тия последни няколко години някой просто ти казва, че си търси по-млада продавачка.

>Невероятно, но факт – няма кой да посрещне Дилма Русев на летището!

>Нашите най-висши управници изглежда наистина са се взели за големи баровци, след като няма кой да отиде на летището и да посрещне държавния глава на осмата икономика в света, Дилма Русев, при положение, че официален представител на тази държава не е стъпвал у нас през последните 50 години. Единадесет часа вечерта не е чак толкова късно, че да не може да отиде самият Георги Първанов. Това е единственото ниво, което отговаря на нивото на госта. При това министър-председателят и външният министър отсъстват от страната (ами да са си съобразили програмите дето се вика). Вместо това Николай Младенов подписва някаква двустранна спогодба с Катар, която е със съмнителна полза за всеобщото благоденствие, а Бойко Борисов ръси “бисери” в Прага, достойни да влязат в учебниците по най-нова история. Скандалното е, че не само че президентът не отива да посрещне госта си, ами и вицепрезидентът не е счел за нужно да се вдигне до летището. Вместо това отива, забележете, началник на кабинет на …вицепрезидента. Тия хора съвсем са го ударили на уволнение. Вярно е, че скоро наистина ще бъдат “уволнени”, но все ми се струва, че трябва да са малко по-отговорни към задълженията си. А що се отнася до Дилма Русев, почти съм сигурна, че няма жена на такъв пост, която да не се подразни от такова отношение. Освен ако не е много голяма душичка. Но те обикновено не отиват на такива постове.