>Сериозните медии и Берлускони

>Последната изцепка на италианския премиер надхвърли всички граници, ако въобще има какво да се прехвърля в неговия случай. Хамалският му език по адрес на един от най-влиятелните европейски политици – германския канцлер Ангела Меркел, е поредният срам, който италианците трябва да преглътнат. Но няма да е само това, като се имат предвид дълговите проблеми на страната и очакваната помощ от страна на ЕС. За това обаче те да му мислят. Както се казва – такъв са си го избрали.
Решавам да си направя един експеримент. Как световните медии реагират на изцепката и как реагират българските? Защото дори самото отразяване на простотиите на Берлускони е вид обида към Меркел, а и към жените изобщо. Прави ми впечатление, че в интернет изданията им новината или въобще липсва, или акцентът са новите разкрития за над 30 жени, повечето от които проститутки, които са били наемани да участват в оргиите му. И нито дума за Меркел. При това никъде новината не е водеща. Откривам единствено в английския “Телеграф”, в 17-ия абзац на дописката споменаване, че Берлускони си е позволил да отправи обидни намеци по отношение теглото на германския канцлер – нещо, което не би трябвало да си позволява по отношение на която и да е жена, допълва авторът.
Нямам търпение да си купя днешните вестници и да видя какво се случва у нас. Предишния ден вече съм се уверила, че една уж сериозна медия като “Медиапул” не спестява цинизмите на Силвио, а ужким най-сериозната ни телевизия БНТ излъчва репортаж, в който акцентира върху изглед отдзад на Ангела Меркел, не спестява това за килограмите и обобщава думите на Берлускони с големи букви върху екрана: “Тя не става за секс!” При това БНТ в момента се ръководи от жена.
Да видим какво се случва с печатните ни издания и националните всекидневници (не жълти). “Стандарт” прави отправка от първа страница (“Берлускони пита за секса на Меркел”), а в дописката вътре думите май са още по-вулгарни и от това, което е казал Берлускони…”Монитор” не акцентира от първа страница, но акцентът на дописката са тъкмо обидите към Меркел. Вътре не е спестен цветистият цитат. Но не навсякъде е толкова зле. В “24 часа” и “Сега” няма нито дума. “Труд” е избрал подхода на големите европейски вестници – има статия, но тя е за новите разкрития срещу Берлускони. Е, горе долу нещата са фифти-фифти с малък превес на простотията. Значи все пак има надежда.

>Слоган срещу химн – 1:1/2

>След като ни втрещи подобаващо с партийния си химн, ГЕРБ излезе с един по-сполучлив слоган за изборите. Ликвидната метатеза между ГЕРБ и “Градим България” не е най-голямата му заслуга – слоганът е кратък, запомнящ се и подходящ за поставяне върху рекламни материали. Мотото очевидно има пряка връзка с предстоящата номинация за президент на Росен Плевнелиев, който “гради” магистрали, както и с любимото занимание на премиера, който им реже лентите. Т.е. който и от двамата да се яви за президент – все да му е подходящо. Десният електорат може да направи асоциация със “Строители на съвременна България”, а левият – с бригадирското движение от средата на миналия век. За привържениците на Б.Б. в център ляво помагат и някои характерни изрази на Росен Плевнелиев като: “Както Партията реши…”, “Каквото каже Партията…” или “Аз ще се съобразя с мнението на Партията”.
Идеята обаче да се променя думата “България” според града, в който се провеждат местните избори, не е най-добрата. Защото ако “Градим Бургас” и “Градим Варна” може и да звучи горе-долу добре, то “Градим Луковит” няма да изглежда идеално, просто защото там нищо не се гради. А “Градим Правец” ще е направо многозначително… При това винаги съществува опасността естествената мисловна реакция да бъде: “Ако това ви е градежът – мерси!” Докато “Градим България” си е едно такова по-общо и неангажиращо твърдение и винаги може да се каже – е, да, все има нещо изградено, макар че като се замисля, по линия на магистралите имаме едни 20 км “Люлин”. И много репортажи, разбира се. Вярно е, че бяха проведени и търговете за “Тракия”, което понякога е по-трудно от самото строителство.
Както добрият слоган има някои недостатъци, така и в кичозния химн има нещо положително. Сега поне, като посрещат Б.Б., вече могат да му го пускат него вместо музиката от “Кръстника”

>Безпощадната прозрачност на социалните мрежи

>Едно от най-силните качества на социалните мрежи е, че в тях неискреността и нагласеното се виждат от самолет. Ето защо те са може би най-неподходящото място за скрита реклама или PR. Бизнесът от този бранш обаче не иска да признае това подразбиращо се поражение и продължава да ги атакува напълно безуспешно. Има само един начин да правиш реклама и PR през социални мрежи – да не криеш, че това е реклама/PR. Иначе по-добре изобщо да не ги правиш.
Класически пример в това отношение е интервюто с кандидат президента Меглена Кунева, което пусна Захари Карабашлиев в своя блог на 1 август тази година. Сигурно за втори път казвам в това пространство, че много го харесвам като писател и може би точно за това не ми е приятно да виждам това, което видях. Коментарите под поста са повече от красноречиви… Ще речеш, че тези, дето са го поръчали (или просто са го помолили да го направи), са си взели поука от резултатите. Но не! Десет дена по-късно интервюто излиза и на английски език в novinite.com. Защо ли? Да не би да таргетира сънародниците ни в чужбина, които са забравили български, но в същото време са се запътили към урните със страшна сила? Едва ли. Защо тогава? Отчитаме публикации или си вдигаме имиджа сред чужденците? Те обаче няма да гласуват. Не и този път. Може би все пак това има значение за спонсорската политика? Кой знае. Що се касае до избирателите обаче, единствената полза е, че това интервю се е превърнало в барометър. На неодобрението.
Ето още един пример. Това е ли скрита реклама на Subway? Не мисля. Но категорично е по-ефективно от предишното.

>Късните прозрения на Костов

>Иван Костов говори и пише рядко, поради което изявите му се радват на интерес. Това е добра стратегия да ти обърнат внимание, особено ако уцелиш момента и ако имаш какво да кажеш разбира се. Последната му статия във в. “Сега”, естествено, също направи впечатление. Това, което не мога да отмина, е едно от основните му напътствия за преодоляване на кризата:

“Страната ни остро се нуждае от промени в посока на развитие на предприемачеството в пазарни условия. Управляващите трябва: да повишат ефективността на администрацията по отношенията на гражданите и фирмите; да облекчат условията за започване и прекратяване на бизнес; да ограничат целенасочено данъчно-осигурителни тежести и бюрократични процедури за малкия и семейния бизнес; да мотивират хората да търсят законни собствени решения на икономическите си проблеми…”

В комбинация с новината за близо 400 000 безработни (те всъщност са по-малко, защото голяма част са в сивата икономика), това заключение от статията ми напомня ранния Костов в началото на 90-те, когато беше министър на финансите и пропагандираше монетарните мерки. Тогава, ние, по-простите репортери, дето нямахме икономическо образование, взехме да се ровим и да четем какво е аджеба това монетаризмът (тогава нямаше Гугъл, четяхме книги). И какво да видим – монетаризмът е нещо, което, преди да се проявят най-положителните му черти, е свързано с увеличаване на безработицата. Така ли? Айде на пресконференцията едно въпросче към Костов: “А какво ще стане с безработицата?” Костов, както обикновено откровен и повече отколкото трябва понякога, признава, че безработицата ще се увеличи, и че очаква над 300 000 безработни. Бам! Хубава новина. Не че някой тогава й обърна внимание. Сега повече се кльопа. Обаче прогнозата му се оказа вярна. И сега сме в същото положение – стягането на колана, което си е вид синоним на монетаризма, ни докара яка безработица май…И прогнозите на Костов може би пак ще се окажат верни. България се пролетаризира, т.е. няма да има достатъчно хора, които да се самонаемат и да дават хляб и на другите. Мисля си обаче какво направи Костов, за да подкрепи дребните предприемачи и да улесни българите да правят малък бизнес? Хм…нещо не се сещам. Сещам се, че направи 1-2 големи сделки и създаде политико-икономическа олигархия, която да затвърди убеждението на българина, че бизнес се прави с връзки. Другите след него подеха светлия му почин. Резултатът днес е, че ако американецът има 5000 долара, той прави сделка, а ако българинът има 5000 долара – купува си кола на старо. За съжаление.
…Все още харесвам Костов като политик, но понякога ми се струва, че малко разкаяние от време на време няма да му е излишно.

>"Карай внимателно! София има нужда от теб…"

>Ако рекламното изречение свършваше дотук, щеше да е горе долу приемливо. То обаче продължава. “Карай внимателно! София има нужда от теб, за да бъде различна.”?! Може би вече сте видели рекламните билбордове на кандидата за кмет на София Георги Кадиев, които са по цялото протежение на пътя София-Бургас. Без никакви излишни картинки, само бели букви на червен фон (той е от вида “червено юпи”), за да не разсейват шофьорите. Всъщност обаче надписът ги разсейва. Най-малкото, защото е напълно неразбираем. В случай че не шофирате, скучаете и имате интереси в рекламата, след много умуване стигате до извода, че може би той е искал да каже, че всеки от нас може да направи София различна, в смисъл по-добра. (Защото различна може да бъде и по-лоша.) Ако е така (само догадка), рекламното изречение трябваше да бъде “Карай внимателно! София има нужда от теб. Нека да я направим различна!” Така някак си щеше да се чувства съпричастност между общината и столичани, защото ако софиянци можеха сами да си благоустроят града, нямаше да им трябват кметове. В същото време билбордовете на Кадиев са доста дискриминационни, защото поставени така – насред националната пътна мрежа, на практика казват на всички останали, които не са от София: “Ти можеш и да не караш внимателно” или най-малкото “Не ме интересува как караш…”. Тцъ, тцъ…добре че има достатъчно катаджии. Толкова за Кадиев.
Другият недомислен билборд по пътищата несъмнено е на Атанас Семов от РЗС. Няма по-голяма рекламна глупост от това първото ти обещание да е абсолютно неизпълнимо. Просто защото президентът няма правомощия да уволни премиера. На практика всички виждат, че още първото ти обещание е предизвестена лъжа. Няма какво повече да се каже наистина. Разбира се нито Кадиев ще стане кмет на София, нито Атанас Семов президент на България (поне не този път). Ама и рекламата им не им помага.
И накрая не мога да отмина още едно рекламно-пиарско решение, свързано с политиката, което можем да наречем още “PR мой – враг мой!”. Изтъпанчването на Цветан Цветанов с калпак и потури, в стил туристическа брошура от зрелия социализъм, е най-лошата услуга, която можеше да се направи на този човек. Това е така понеже слабите страни на неговия имидж са, че е недотам образован, недотам компетентен и недотам на нивото, на което трябва да бъде за тази позиция. Затова такъв политик следва да го облечеш в “Армани” и да го туриш на корицата на някое луксозно списание, а не на тревата с цървулите. Все пак Арманито си е Армани. Както виждате и американските посланицине го отминават.