Светът под роклята или какво вълнува мъжете?

Sharon_Stone_027„Светът под роклята” можеше да е заглавие или подзаглавие на книгата „Поетика на любовта” от Валери Стефанов (издателство „Авлига”), но нямаше да подхожда на имиджа на един авторитетен професор по литература от Софийския университет. Все пак точно така се казват две от главите на книгата – „Светът под роклята” 1 и 2. Това подсказва, че философската есеистика в тази книга, посветена изцяло на любовта, на моменти е силно предизвикателна. Но какво по-естествено, когато се разсъждава върху характеристиките на това сложно човешко чувство!„Поетика на любовта” запълва една празнина на българския книжен пазар, която съществува повече от 40 години. Последната подобна книга, която е излизала в този жанр, е от 1974 г. – „Любовта” от Кирил Василев. Излишно е да казваме, че коментарите по тази вечна тема отдавна са се нуждаели от…актуализация.„Поетика на любовта” напомня „Изповеди”-те на Русо или есетата на Умберто Еко. Не защото прилича на тях, макар че от една страна напомня „Века на чувствителността”, а от друга, също както есетата на Еко, е първоначално замислена като лекция за студенти. Книгата на Валери Стефанов напомня за тях най-вече по силата на въздействието си, защото в нейните разсъждения на тема любов читателят може да се припознае, да се открие и да доразбере себе си и света, а това е основен белег на гениалния текст.

И така – кое е най-вълнуващото в жената през погледа на мъжа? За илюстрация към отговора на този кардинален за жените въпрос, книгата разглежда сцени от няколко велики филма – „Първичен инстинкт” с Шарън Стоун, Yuppi Du с Шарлот Рамплинг и Адриано Челентано и др. Както се досещате отговорът на въпроса се крие в света под роклята, а авторът стига до богохулното твърдение – „Каквото са разтворените небеса за вярващите, това са женските бедра за мъжете!”, сравнявайки религиозното просветление (епифанията) с чувството, което вълнува мъжете при гледката под роклята.

И предизвикателствата не свършват дотук. Цяла глава в раздела „Жената на ближния – този копнеж, този огън!” е посветена на прелюбодейството – един от най-омразните на Господа грехове и „най-любим” на неговите творения. „Блуждаещото желание и Десетата заповед” си позволява да дискутира по правило неподлежащите на обсъждане закони на Създателя, но все пак признавайки Неговата мъдрост: „Бог с основание подозира желанията като приток на асоциалност, разрушителен поток, способен да събаря граничните камъни, да отмива културните маркировки. Желанието посяга към дома, за да разруши света. Затова е толкова важно то да бъде овладяно, да бъде спряно, преди да посегне и да улови.”

Откровеността на тази книга не подминава и „мъжката гордост – фалосът” – този „перманентен източник на архаични и фундаментални тревоги”, асоцииран с липсата, недостига, с неизбежността на смъртта.

Poetika-na-liubovta_Stefanov_BookCover_Front„Поетика на любовта” е и образователна книга. В нея има много цитати и тълкувания – от и на древните философи, великите писатели и поети, психоаналитиците на човешката душа, от християнските светци, оставили писмено наследство. И като теглим чертата трябва да признаем, че в тази книга има много повече поезия, отколкото еротика, много повече духовно вдъхновение, отколкото “първичен инстинкт”. „Поетика на любовта” е една книга, написана със знание и интелект, но основно с разбиране и хуманност към човека, подложен на всичко онова, наречено любов. „Любовта не е едно нещо, тя е много неща и все пак е една”, казва авторът. И още: „Искаме да отстояваме онази вяра, според която любовта е най-силната алтернатива на злото сърце и на немощното сърце.”

 

Истината за турските дипломи

Отказът на Труция да признава дипломи от български ВУЗ и решението й да създава пречки за обучението на турски студенти в България се корени не във фалшификацията, а в качеството на обучението. Защото коя диплома е по-фалшива – тази, чиито подписи и оценки са подправени или онази, в която няма нищо подправено, но всички изпити и семестри са взети/заверени незаслужено и срещу липса на всякакви знания? Отговорът е, че и двете са еднакво вредни.

Турските студенти в България са добре дошли, защото плащат хубави такси – минимум 3000 долара годишно. Всички университети и най-вече тези извън София се надпреварват да се рекламират в южната ни съседка и да привличат студенти оттам, защото турските студенти са платежоспособни. Едни от любимите им специалности са инженерните.

Какво става по-нататък? По-нататък турските студенти се опитват да научат български език обаче така и не го научават. В резултат изобщо не са в състояние да следват каквото и да е, камо ли технически специалности!  Българските университети обаче не искат да се лишат от “златните си кокошки” и ги пускат да завършат необезпокоявано, като им дават съвсем легални дипломи, зад които стоят нула знания.

Няма как да не се разбере рано или късно, че тия инженери са инженери колкото овчарите в планината. И Турция постъпва напълно отговорно като се отказва от българските дипломи. За разлика от България, която продължава да продава некачествено образование и смята, че има кой да го купи.

>Американските даскали срещу компютрите

>Нещо като “назад към природата” в стил Жан Жак Русо започват да го играят учителите в средните училища в САЩ. Колкото и да е странно, на даскалите в страната, която сме свикнали да възприемаме като номер 1 в областта на технологиите, май започва да им писва от лобизма на големите IT компании и опитите за все по-пълно компютризиране на образователния процес. Всичко започва от щата Айдахо, но протестите на тамошните учители се подкрепят от все повече техни колеги. Управляващите щата са въвели задължителни онлайн курсове за завършващите средно образование (поне по два предмета), което изправя учителите на нокти. Първо, като повечето си колеги по света, те далеч не са сред най-добре платените работещи. По тази причина харченето на милиарди за IT в образованието им се струва несправедливо на фона на ниските им заплати. Второ, те, разбира се, се притесняват за работните си места на фона на нарастналата безработица в Щатите и вече си представят как компютърът постепенно ще измести учителя или поне ще намали рязко значението му, което със сигурност не означава повече работни места за учители. Трето, като всички учители по света, и те се оплакват, че напредъкът в технологиите изпреварва собствената им квалификация, но никой не се е засилил да инвестира в нея. По-скоро усилията (парите) се съсредоточчават върху осигуряването на лаптоп за всеки ученик и учител, така че подрастващите със сигурност да могат да ползват онлайн ресурсите, а учителят да ги подкрепя също онлайн и от разстояние.
И четвърто, но не на последно място, те далеч не са убедени в ефективността на обучението онлайн и осигуряването на възможност за все по-пълно използване на технологиите в училище. Компютърът не може да научи учениците да разсъждават качествено, казват те, още по-малко да стимулира критичното им мислене. Учениците навсякъде по света възприемат технологиите все по-лесно, но това далеч не ги прави по-грамотни. Американските учители предупреждават, че напротив, колкото повече стоят пред екрана, толкова повече децата стават по-разсеяни и все по-трудно концентрират вниманието си. А способността и склонността към четене, които по принцип им куцат, започват да закърняват все повече е повече. Всичко това от своя страна се отразява на езиковите им умения, да не говорим за умението за общуване и участие в реален дебат. “В усилията си да прегърнем последните технологични нововъведения ние рискуваме да изградим поколение от хора, което е неспособно да формира, артикулира и защитава позиции относно някои от най-важните въпроси на деня”, пише Мишел Мейсън, учител по етика и философия в писмо до “Ню Йорк Таймс”. Нищо подобно, отговарят управляващите, целта ни е да ги подготвим за професионалния им живот. Не, целта на училището е първо да възпита граждани, отговарят учителите.
През пролетта на м.г. те излизат на улични протест срещу подготвящото се законодателство. Въпреки това то е прието. Изненадващо на тяхна страна застават родителите и…учениците. Десетки хиляди родители се подписват в защита мнението на учителите. “Да имам нов лаптоп не ми е най-голямата мечта”, казва и подрастващият Сам Хънтс”, цитиран от същия вестник. “Предпочитам да ме обучава учител”, добавя той в защита на преподавателката си по английски.
Все още не е доказано, че компютърното обучение има по-висока ефективност от класическото и все още няма достатъчно методически разработки за провеждането му, настояват на своето учителите и организират стачки, включително на цели училища. В допълнение те не се колебаят да заяват кой според тях стои в основата на натиска за технологична революция в обарзователния процес – бизнес интересите на Apple и Intel. И нищо чудно – една шеста от даренията за кампанията на местен политик са дошли точно от тях. Ама то не било, за да прокара закупуването на лаптопите им, а защото подкрепяли програмате му. Е, да де! Въпрос на гледна точка.

>Математически задачи

>Вижда се, че е крайно време да извадим БДЖ от задачите по математика. По много причини. Една от тях обаче е, че вероятността на някой да му светне нещо под шапката, като изчислява скоростта и редовността на българските влакове, е малка. Ето какви задачи има в тетрадките по математика на децата от страните с развита (а не развиваща се) пазарна икономика.
“Джил има намерение да инвестира $50 000 в паричните фондове А и Б. Тя би желала да вложи поне по $15 000 във всеки един от фондовете. Нито един от фондовете обаче не гарантира суми над $40 000, така че тя няма да инвестира по-голяма от тази сума в нито един от тях. Фондът А изплаща 8 % проста лихва, а фондът Б – 11 %. Каква сума трябва да инвестира Джил във всеки от фондовете, за да извлече максимален приход? Какъв е най-високият възможен доход от едногодишна инвестиция?”
Хм…
Ето още един положителен пример, който успешно може да се приложи с цените на мобилните оператори у нас:
“Една комуникационна компания таксува 65 % от нормалната си тарифа за междуградски разговори след 17.00 ч. Дневната тарифа за междуградски разговор струва 20 цента на минута от град А и град Б. Каква е цената на 11 минутен разговор между тези два града след 17.00 ч?”
И накрая – нещо за възпитаване на трудови навици:
“Джон работи почасово в супермаркета. В сряда, четвъртък и петък получава общо $85. В сряда изкарва $7 повече, отколкото в четвъртък. В петък изкарва $5 повече, отколкото в сряда. Колко печели на ден за всеки от изброените дни?”
Тук само ще коригираме възнаграждението според последната актуализация на минималната работна заплата…

>За какво ни трябва грамотността?

>Грамотността ни трябва първо, за да имаме образована нация и чак след това, за да не се изложим пред чужденците. Точно обратното излиза от челната статия на в. “Труд” днес, която, освен че представлява недотам скрита реклама на продуктите на една частна фирма, които тя ще продава на пазара по 10 лв. парчето, е и силно манипулативна.
Вече старите и употребявани тестове на световното изследване на знания на 15 годишни ученици PISA са представени като панацея за грамотността на българските ученици. Цялата работа пък била, че догодина ще има пак такива тестове (само че по природни науки) и затова сега – дай, юруш на марулите, да обучаваме учители и ученици, да се готвят бързо, много да надобреят и в края на мандата да не сме пак на последните места.
Първо, ако образованието на едно 15 годишно дете (8 или 9 клас) e претупвано в продължеие на 8-9 години, никаква подготовка за няколко месеца няма да оправи нещата.
Второ, когато прави тестове в страните-участнички, PISA произволно посочва в кои и какви училища те да се проведат – разбирай от София до Горно Нанадолнище. Което, за съжаление, означава, че няма как да подготвиш най-добрия си контингент.
Трето – да се научиш да работиш правилно по тестове не винаги значи, че задължително ще станеш по-грамотен. Защото всеки тест има стратегия за успешно минаване. Ако й хванеш цаката – сертификатът ти е вкърпа вързан. Справка – чуждоезиковото обучение.
И накрая – защо поколенията на 20 век все пак сме грамотни, а тези на 21 – не? И как да променим това? Има само един начин и учителите много пъти са го казвали – повече часове за упражнения и по-малко излишен материал в програмите. Това обаче е твърде просто, за да бъде направено. Друго си е нещо по-така…Като тестовете на PISA например.
А ако толкова не искаме да се излагаме, има един много лесен начин – да не участваме, докато не си оправим грамотността. Защото проучванията на PISA са платени и никоя държава не е длъжна да се включи.