>Сидни – гигантската Венеция или Тихоокеанския Стокхолм

>

Не съм била в Стокхолм, но знам, че го наричат Северната Венеция. И понеже Сидни е нещо много голямо и много красиво, намиращо се върху много вода, реших, че тези два града може би създават някаква база за сравнение. Най-смешното е, че на австралийците – кореняци, Италия, по която ние направо припадаме, обикновено не им харесва. Не се учудвам, защото тези хора са свикнали да живеят сред огромен простор и спокойствие, а в някой неотразим италиански град с крясъци, шум, теснотия и непрекъснати тълпи, сигурно се чувстват като диви животни в зоопарка.
Има три неща в Сидни, които трябва да се видят задължително, казват моите домакини – това са Операта, Моста (Харбър бридж) и Бондай бийч. Операта е една от най-красивите сгради, които съм виждала в живота си. Има нещо общо с Храма на Лотоса в Делхи, но е по-интересна, защото е много разчупена и изглежда различно от всички страни. Нейният автор има тъжна история, защото никога не е виждал на живо построения си проект. Това е датският архитект Йорн Утсон, който след като над 10 години не успява да убеди държавата, че проектът си струва парите, напуска обиден Австралия и повече никога не се завръща там. Днес австралийците малко се срамуват, че са били такива тесногръди еснафи, но, както се казва, късно е либе за китка. А този човек наистина им е направил мно-о-ого голяма услуга с гениалния си проект. Интересно е, че той никога не е казал какво е имал предвид с тези форми – платноходи, портокалови кори, шапки на монахини…Това са все предположения. На мен ми приличат на опашки на огромни китове, които се гмуркат в океана. А може би в това е номерът – да приличат на много неща и за всекиго – различни.