Млад български сценарист отличен в конкурс на Кан

Сценарий, написан от младия български сценарист Мартин Григоров е сред отличените в ежегодния конкурс за сценарий Cannes Screenplay Contest, чиито резултати по традиция се обявяват месец преди филмовия фестивал в Кан. Творбата „В сянката на Ленин“ е отличена в категория „Исторически сценарии“. Освен първите три награди, се отличават официално и първите петима сред 10-те финалисти, а Мартин е на трето място сред тях.

„В сянката на Ленин“ разглежда една непозната страна от живота на водача на Октомврийската революция – аферата му с омъжената комунистка Инеса Арманд, която се счита за тайната любов на Ленин. Главният герой в сценария обаче не е Владимир Илич, нито Инеса, а съпругата му Надежда Крупская, която понася всички последствия на тази връзка.

Мартин Григоров е на 25 години и е завършил кинорежисура в Париж (EICAR – The International Film & Television School). Оригиналът на „В сянката на  Ленин“ е написан на английски език, а след това сценарият е преведен на руски и български.

Любов по време на Холокоста

PrintКогато  бащата на унгарския кинорежисьор Петер Гардош умира през 1998 година, неговата майка му дава наръч писма, писани от родителите му – двама оцелели от Холокоста, които флиртували един с друг от разстояние, докато се възстановявали в Швеция веднага след края на Втората световна война.

Дръзката история е замислена от Миклош, който въпреки новината, която му съобщават, че ще живее не повече от 6 месеца с тежката си туберкулоза, решава да напише писма  за запознанства до 117 млади унгарки, също оцелели от лагерите на смъртта, надявайки се да си намери съпруга сред тях. Така се появява Лили, която отговаря на писмото му донякъде от скука, донякъде, окуражавана  от няколко приятелки. Разказът проследява тяхната епистоларна любов, която макар и отдалечена във времето, напомня на кореспонденция в днешните социални мрежи и това й придава много съвременно звучене. Кулминацията е срещата между тях и решимостта им да бъдат заедно, въпреки многобройните пречки, които застават на пътя им. Всички писма, поместени в книгата, са истинските писма, разменени между родителите на автора преди да се съберат завинаги. Повествованието между тези писма, които са само илюстрация към разказа, е много енергично и изпълнено с диалози и действие – обстоятелство, повлияно без съмнение от факта, че Петер Гардош е филмов режисьор, занимавал се повече със сценарии за филми, преди да напише първата си книга.  index

В този смисъл не е изненада генезизсът на книгата в игрален филм, режисиран от самия автор. Едноименната лента „Утринна треска“, копродукция на Унгария, Израел и Швеция, бе показан на два кинофестивала в България през м.г. – „Златната липа“ в Стара Загора и „Любовта е лудост“ във Варна, като на втория беше отличен със специалната награда на журито.

Една от характерните особености на романа е, че чрез него Гардош намира уникален подход да разказва за Холокоста. „Утринна треска“ (ИК „Авлига“) използва комедията, за да адресира трагедията, като оставя на заден план драматичните събития. Все пак историята, разказана в писмата на двамата млади унгарски евреи, остава недокосната 60 години, въпреки че бащата на Гардош – поет и журналист, е имал безспорен писателски талант. Той обаче никога не посяга към тях и никога не разказва историята на своята любов, най-вероятно в стемежа си да избяга завинаги от мрачните спомени, които я предшестват.

Текстът на български език е дебют на младата преводачка от унгарски език Моника Гълъбова. Корицата е проект на Маргарита Дончева. Романът „Утринна треска“ има международен успех след представянето му на панаира на книгата в Лондон през 2015 г. и вече е преведен на близо 30 езика.


 

Отмъщението е …”Студено ястие”

Craig Johnson Cover 6BХитовата криминална поредица за шериф Лонгмайър от американския писател Крейг Джонсън вече е и на българския книжен пазар. “Студено ястие” е първата книга от поредицата, чиито сюжети не са свързани помежду си, но имат общ герой – шерифът от Уайоминг – Уолт Лонгмайър.

Авторът Крейг Джонсън е юрист, който след кратък стаж в Ню Йоркската полиция решава да се отдаде на писането и се връща в родния Уайоминг – щатът, известен с красивите си планини, националния парк Йолоустоун и …коренното индианско население. Това са същите места, на които се вихрят героите от романите на Майн Рид. С тази разлика, че днес животът на индианците там е “малко” по-различен… Те обаче са неизменна и важна част от героите на Крейг Джонсън – сиукси, шайени, навахо – с типичната за тях мистика, понякога мнителност и често – приятелска отдаденост на Големия бял брат.

След “Студено ястие”, която веднага му носи успех и чиято премиера , нас е на Панаира на книгата, Крейг Джонсън написва още 10 книги със същия герой – шерифът от Абсарока, превърнал се в национален любимец. Не малка роля за това изиграва и филмирането на поредицата от Arts&Entertainment Network и последвалите над 4 милиона зрители! Сериали от нея се излъчват и по bTV Action. Сценариите за филмовата поредица обаче се различават от книгите и са писани специално за тв.

Самата книга “Студено ястие” е сред финалистите за наградата на Асоциацията на независимите разпространители на детективски романи, а френското й издание печели Le Prix du Polar Nouvel Observateur/BibliObs.  Тя разказва историята на малтретирано индианско момиче и последвалата отплата. Заглавието й идва от мафиотската поговорка “Отмъщението е ястие, което се сервира студено”, а посланието на автора е, че “Отмъщението е ястие, което  по-добре никога да не бъде сервирано…”

Книгата е издание на ИК “Авлига” в превод на Людмила Верих и корица на художника Кирил Златков.

>Абсурдите на "Операция "Шменти капели"

>Влади Вългала даде пример на политиците за истинско силно и лично послание, каквото никой от тях не можа да извади за изборите. Като каза, че е заложил апартамента си, за да направи филма “Операция “Шменти-капели”, той наистина успя да закара доста хора до “урните” на киносалоните. Посланието звучеше като “Или ще направя този филм, или ще умра!”, а хората обикновено оценяват истинската отдаденост.
Въпросът е какво се случва след като си отишъл вече в киносалона? Филмът на Влади Въргала е комедия на абсурда и като се абстрахираме от свръхплоския план на обяснение на това, което ни се случи последните 20 години, след първите 15-20 минути филмът става наистина смешен, за което допринасят готините актьори, вкл. самият Въргал, и свежото чувство за хумор на Влади в някои моменти.
Най-смешното обаче е как абсурдът на този филм излиза извън неговото съдържание, актьори и режисьорско виждане. Защото в крайна сметка Въргала прави този филм не благодарение на заложения си апартамент, а благодарение на спонсорството на Корпоративна банка и лично на шефа й Цветан Василев, на когото той многократно и публично благодари (в “Панорама” даже не му направиха забележка, че прави реклама на банкера). Така на практика излиза, че филмът на Въргала е направен с държавни пари, защото тази банка съществува благодарение на факта, че държавата в продължение на дълги години държи почти всички пари на почти всички държавни фирмив нея, без конкурс и без наредба, каквато Симеон Дянков многократно обещаваше да въведе, но не го направи. На всичкото отгоре главният спонсор на филма може да се припознае в поне двама-трима от героите на филма. Та дори и в главния – Цеко Цеков, който накрая прибира куфарите с парите. Предполагам, че съвпадението на малкото име е случайно.

>Флашмобът – естествен, непринуден, необвързан…Верно ли?

>

И от най-тъпия филм има някаква полза. След като бях силно “разтърсена” от знаковите филми на София филм фест 2011, не отидох на кино около 3-4 месеца, за да се възстановя психически. Първата прожекция, на която попаднах (“По приятелски”) бе достатъчно разтърсваща в обратната посока, но поне научих какво е “флашмоб“. С две думи това е необичайно представление на публично място (най-често под формата на танци или пеене, но може да е и нещо тотално нелогично), организирано тайно, изпълнено спонтанно и с изненадващ ефект върху случайните наблюдатели, което завършва също толкова внезапно, както и започва. Много често се прави на гари и в молове, където има струпване на хора. Защото флашмобът има нужда от публика. Времетраенето му е 3-4 минути. Във флашмоба има и щипка абсурд. От една страна той трябва да не е обвързан по никакъв начин с политика, икономика, корпорации, религия. Т.е. той е по-скоро забавление и по-малко протест. В същото време някои наблюдатели го дават като пример за т.нар. “културно заглушаване”, което пък си е тъкмо протест срещу все повече PR-ско-рекламно-медийно-комуникацинно манипулирания ни живот.
Като цяло обаче флашмобът прилича на неподправено забавление и хората, които попаднат на него, искрено му се радват. И тъкмо понеже е толкова готин, няма как вече да не са го налазили PR-ите и рекламистите. Затова вече и в тази категория разполагаме с оригинали и ментета. В клипа по-долу ще забележите, че се появява надписът “реклама” и че всъщност това е един “специален рекламен момент” на еди кой си моблен оператор. Значи, не е истински флашмоб.

Опитите в България също бележат лека тенденция към изкривяване. Най-хубавият флашмоб, получен досега, е танцът на бул. “Витоша” в столицата. Хасковлии също са се представили подобаващо, но понеже техният пърформанс е направен по конкретен повод – Деня на Европа, това вече го прави по-малко непринуден, отколкото би следвало.
Има и неуспешни опити. Като това пръскане с водни пистолети пред Народния театър или този бой с възглавници…Просто не им се е получило с непринудеността. Вижда се, че и публиката е вяла. Липсва ентусиазъм. Всъщност, флашмобът се прави с репетиции и, поне според мен, често пъти го подготвят професионалисти. Имаме и откровени залитания в грешна посока.

Като този еко протест, който е обявен за флашмоб, но няма нищо общо с него, а си е обикновен еко протест и по никакъв начин не е забавен.
А все пак и въпреки всичко, флашмобът е забавление. Струя свеж полъх в спеченото ежедневие. Тръпка. Понякога се получава, понякога – не.