>Едно е да си грамотен, друго да си възпитан

>Два дена подред Би Ти Ви съобщава новина, която няма нищо общо с действителността, но това явно ни най-малко не притеснява журналистите и най-вече водещата на “Тази сутрин”. От вчера телевизията анонсираше интервю с образователния министър и новината, че половината от българчетата не могат да четат и пишат. Чак след като днес се появи самият министър, стана ясно, че не били половината от българчетата неграмотни, а половината от децата с майчин език, различен от българския. Очевидно обаче процентът 50 /!/ на неграмотност, не се е видял съмнителен не само на водещите от Би Ти Ви, ами и на редакторите им, въпреки че не знам дали този процент е верен дори и за Африка. Но да отдадем това на склонността към катастрофичност в журналистическата професия.
Какво да кажем обаче за ситуация, в която водещата прекъсва един министър (Сергей Игнатов), за да включи директно в ефир друг министър (Цветан Цветанов), при положение, че последният все пак не съобщава за евакуация или друго природно бедствие, а за поредната си акция с цветисто име. Първо, това е ужасно обидно за събеседника, второ – говори за жалко слагачество на водещия и/или неговите редактори и трето – не е добре и за тоя, дето налита като орел на мърша да го включат извънредно в сутрешния блок, независимо, че в това време там говори негов колега и се налага да стои като мокър петел в студиото. Все пак не е редно министрите да заприличват на крещящи глашатаи, които се ръгат помежду си кой да вика по-напред и по-силно. Не е добре и за институциите. И не виждам какво пречи, когато те не го разбират, да им се напомни от самите медии.

>CNN се завря в Плевен. Клозетната сага продължава…

>Някакви журналя от CNN се завряли в циганската махала на Плевен, снимали едни голи циганчета и пуснали някакви страшни работи за България, а Плевенското БСП ще протестира по тоя случай…Горе долу това е резюмето на историята и изобщо изглежда една част от телевизонните журналисти се чудят как да се поразходят и да си разнообразят живота /не казвам, че всички!/, в резултат на което Би Ти Ви прави филм за експлоатацията на детски труд в Индия, а Си Ен Ен – за циганската махала в Плевен. Не че не ги разбирам. Би Ти Ви предпочита да не прави филм за проблемите на българските деца, за да не би да си навлече проблеми, а пък Си Ен Ен предпочита да не снима в някои квартали на Ню Йорк, за да не изнесат екипа на носилка.
В резултат на всичко обаче нашата клозетната сага продължава, а имиджът на България сериозно започва да го закъсва. През 2003-а правихме едно проучване сред чужденци какво мислят за страната ни, какво харесват и какво не харесват. В общи линии болшинството я определяха като бивша комунистическа, балканска държава, в която има готини хора и красива природа, кофти пътища и слаба хигиена. Опасявам се, че ако някой го направи отново сега, към тази характеристика ще добавят: “О-о, България! Корупция, голи циганчета, турски тоалетни и все по-малко природа…”
И ако някой ми каже, че му е все едно какво си мисли за него и държавата му един средностатистически чужденец, няма да му повярвам. Защото тука може и да си вадим очите за глупости, но навън, уви, простите хорица ни слагат под един знаменател и той е общата визия, която имат за държавата ни. А тя важи и за царя, и за пъдаря.
В този смисъл започва да става крайно необходимо някой да се захване с тая работа професионално, да създаде условия и да я бута, за да върви напред. Но не е необходимо да се плащат милиони на лобистки фирми, които да поръчват платени приложения с тъпи интервюта, които никой не чете. И тук си има достатъчно професионалисти, способни да свършат тая работа, стига да има воля, стратегия, постоянство и малки суми, но редовно.
Не че става само с реклама /трябва все пак да си оправим и пътищата, и да си измием тоалетните/, но помага. Идеален пример за това е Индия. Създаваща впечатление на една от най-романтичните дестинации, благодарение на рекламата, а всъщност трудно различима от Столипиново и Факултета. Което още веднъж доказва, че в рекламата не е задължително всичко е истина. Но без нея не може.