>Меркел и Саркози родиха…работна група

>Един от любимите лафове на администрацията гласи: “Ако искаш една работа да не се свърши, направи работна група”. Тази сентенция е родена от десетки години сладък чиновнически опит. На същото прилича и решението на Меркел и Саркози да направят отново шапка над всички шапки, европейско икономическо правителство с “козирка” фискален борд, т.е. още едно окрупняване, още едно нещо, дето изисква несвършваща координация, обмен на мнения, папки, листа, становища, имейли, срещи, конференции, кръгли маси, закуски, обеди и вечери на най-високо равнище, с една дума – нарастваща говорилня в рамките на и без това все по-шумното европейско пространство. Нищо не разбирам от т.нар. пазари, но изглежда в това “животно” има здрав разум и реакцията на безпомощното предложение на европейските лидери беше негативна.
Предложението е твърде неизгодно и за нас. Не че нашите икономисти са по-добри от европейските и едно европейско икономическо правителство ще ги засенчи. Не. Проблемът е, че в една такава структура няма да сме и последната дупка на кавала. И калъфът му даже няма да сме. А на “родителите” Германия и Франция ще сме им последна грижа (не само защото сме извън еврозоната). При това без да сме участвали в неразумните им решения, довели до сегашната криза и без да сме се възползвали от сериозно благоденствие в резултат отново на неразумните им решения. А фискалният борд и без това си го знаем. Свикнали сме му.
Омагьосаният кръг, в който ЕС започва да се върти, е все по-големият обхват на централизацията, към която отива. Нещата вече отдавна нямат нищо общо с благородната идея на Жан Моне да създаде общи икономически интереси на региона, така че да не се стига до нова война. Общите интереси отидоха твърде далеч и постепенно общите проблеми започват да ги надминават.
Все повече изглежда, че единственият път напред е пътят назад. Повече национална отговорност и по-малко общи калъпи за всички членове. Иначе летящият балон ЕС ще почне да губи височина и ще се разпори в скалите. Жалко. Толкова го харесвахме…

>Кризата като аквапарк

>
Сутринта мернах едно заглавие по първите страници, че по Димитровден излизаме от кризата. И ми хрумна, че голямо влизане и излизане падна около тая криза. Първо щеше да ни подмине, после щяхме да влизаме ама по-късно, след това си влязохме вътре отвсякъде и почнаха едни нескончаеми прогнози относно излизането. Следващия месец или на следващия завой – като в усукана ролба на аквапарк. Вътре е малко страшно и малко тъмно, и ти е доста мокро на Д-то и доста ти се завива свят… Единственото, което те крепи е, че все някога ще излезеш – няма начин, освен ако не стане някой инцидент (не дай си Боже!). Въпросът е обаче къде се оказваш при излизането – няма къде другаде освен мно-о-о-о-го надолу. И как се приземяваш. Дори да е безболезнено, обикновено се нагълтваш с доста вода…