Кулинарна разходка в Италия, препоръчана от Умберто Еко

HranataItalShtastie28.1.16LastCover_04Книгата “Храната – италианското щастие” (издателство “Авлига”) е по-различна от всяка друга кулинарна книга в света. Това е книга за кулинарните особености на отделните 20 области в Италия, която при това е написана от…рускиня! Авторката Елена Костюкович обаче живее и работи от 30 години в Италия и е преводачът на руски на книгите на самия Умберто Еко. Сигурно и затова той признава в предговора си към книгата, че Елена най-вероятно милее повече за италианската кухня отколкото самите италианци.

“Няма италианска кухня!”, заяви скандално авторката на “Храната – италианското щастие” по време на премиерата на немското издание на книгата във Франкфурт през октомври м.г. Според Елена всяка област на Италия претендира за своя собствена кухня и това май наистина е така, ако се вгледате в рубриките за специални продукти, специални ястия и напитки, които придружават главата за всяка отделна област на тази великолепна страна.

Структурата на тази книга (преведена на над 20 езика и претърпяла по няколко издания в Италия и Русия), която е колкото кулинарна, толкова и културологична, и историческа, включва глава за всяка област на Италия с нейните кулинарни особености и глава за най-характерните кулинарни реалии, с които свързваме тази държава – пицата, пастата, ризотото, зехтинът, средиземноморската диета и т.н. От тази книга ще научите толкова много за Италия, че в края ще сте поне със средно специално образование по въпроса. И, разбира се, ще знаете много повече за нейната храна и за методите на италианското готвене.

Пицата, както си я представят по цял свят (кръгла, зачервена и поръсена отгоре със сирене), е измислена в Италия в края на ХІХ в. През 1889 г. дон Рафаеле Еспозито, собственик на прочутата пицария „Бранди“ в Неапол, поднася на своите клиенти патриоти националния трикольор във вид на ястие (пица с домати, бяла моцарела, зелен босилек) в чест на тогавашната кралица на Италия Маргарита Савойска. Блюдото е високо оценено от самата кралица и оттогава тази пица се нарича така – „Маргарита“.

Пицата обаче за всеобща изненада не е флагманът на италианската кухня. Първото място държи и винаги е държала пастата, чиито вариации, формати и разновидности са толкова много, че сигурно не могат да се научат за един живот. Те обаче могат да се намерят в специалното приложение в края на книгата, заедно с препоръки за салци и сосове към тях.

Къде се произвежда най-качественият италиански зехтин, каква е ключовата дума на прочутата средиземноморска диета, кои са най-добрите готвачи в света и защо? Това са все неща, които с удоволствие ще научите от “Храната – италианското щастие” на Елена Костюкович. В допълнение книгата е изпъстрена с цитати от произведения на велики автори като Гьоте, Стендал, Иполит Тен, които описват своите италиански пътешествия и впечатленията си от италианската кухня преди векове.

Наред с всичко останало, най-ценното на тази книга е, че тя е един незаменим справочник, към който можете да се обръщате всеки път, когато искате да сготвите, да хапнете нещо италианско или просто когато се каните да посетите Италия. Тя ще ви научи как да го направите, къде да отидете и какво да търсите от истинската италианска храна. Което е голямо богатство, като се има предвид, че истинската италианска храна е…истинско щастие!

>Пост за кюфтета

>

Стига вече политика. Да си оправим вкуса с един пост за кюфтета, без подтекст от рода на “депутатски кюфтета”, “а га яде кифтетата ни рива…” и т.н. Много близо до град Бургас, като пътувате към него от юг, се намира един забутан ресторант, за който можете да научите само от бургазлии. За да стигнете дотам, трябва да завиете на отбивката за Ясна поляна и след това веднага вляво. Официалното му наименование е “Росенец”, а партизанското – “Хубавото кюфте”, “Вкусното кебапче”, “Вкусното кюфте” и под. Пиронът на програмата са кюфтетата. Носи им се славата на най-вкусните кюфтета в близките околности. Заведението е далеч от всякакъв лукс и изисканост. Стои си там от десетки години. Даже е полу на самообслужване. Поръчвате си на бара, а после ви носят поръчката.

Кюфтетата очевидно са от месо, без здравословни добавки от рода на хляб, соя и други, и са четири вида: кашкавалено, магданозено, чесново и пикантно. За да не губите време и средства, веднага ви казвам да заложите на пикантното. Цените им обаче са над средните – 1,70-1,80 лв. за парчето. Но пък са истински кюфтета. Много са добри даже.

>Кръчмарска иновация от Ловеч

>
Вместо да подвиквате “Ало!” и “Ако обичате”, “Извинете” или “Може ли за малко”, както и да правите отчаяни жестове с ръце и да хвърляте подканящи погледи към келнера, тук направо натискате звънеца, тъй както си седите на масата и той се явява в цялото си величие. Единственият недостатък е, че всеки, който седне на масата, започва да натиска копчето просто за да види дали работи, поради което обслужващия персонал трябва постоянно да напомня на клиентите да не го правят без причина…