>Шоуто трябва да продължи…Но как?

>

А защо не в съда? Не, не, нямам предвид обичайното “шоу”, на което сме свидетели през последните 20 години. Става въпрос за истинско шоу, по телевизията. След “Биг Брадър”, “Мюзик айдъл”, “Танцувай с мен” и какво ли не още, като че ли няма вече накъде? Нищо подобно. От съдебните разправии също си става истинско зрелище. Доказателство е едно от най-дълготрайните и нашумели тв забавления в САЩ, това на т.нар. съдия Джуди. Съдия Джуди е дългогодишен ветеран в областта на граждански дела, свързани с битови и семейни проблеми. Някой щатски тв гений е открил, че хората се забавляват чудесно, наблюдавайки махленските разправии на околните, стига да има кой да се съгласи да ги изложи на показ и кой да поеме отговорността за разрешаването им. При съдия Джуди се съгласяват да отидат хора, които нямат излишни пари да се разправят с адвокати и бюрократични процедури и които имат доверие на тази известна дама в пенсионна възраст. И така пред съдия Джуди се изправят всякакви образи – като се започне с майка и дъщеря, които се карат за дължимите детски спестяванаия на дъщерята, които тя е трябвало да получи след навършванена пълнолетието си, но не ги е получила, мине се през пострадал мотоциклет на паркинга, в който се е блъснала пазарната ви количка и се завърши с безработен, който трявало да плати наема си със социалните помощи, но вместо това гаджето му изхарчило парите за нещо друго…Обикновено във всеки от случаите става въпрос за пари и сметка, която една от двете страни трябва да плати след присъдата на Джуди. Съдията пък е известна с това, че има изключително прям подход, пиперлив език, не цепи басма никому и, естествено, от време на време пуска лафове, на които всички се смеят. За парлама до нея стои един разсилен, който въвжда ред в “залата”, пардон студиото. Понякога шоуто излиза извън границите на битовото и се намесва в политиката. Такъв е случаят с републиканския кандидат за кмет на Филаделфия Карен Браун, която беше обвинена от член на предизборния си щаб, че му дължи пари за свършена работа. Та въпросният Стюарт Браун подготвил един куп бумаги за кандидата за кмет, който обаче не ги харесал и го уволнил. Не става така – човекът вече бил работил определен брой часове, които си искат своето. Своето му се вижда като едни 800 долара. Много са, решава съдия Джуди, но все пак отсъжда Браун да му заплати ни повече, ни по-малко, а 173 долара. С две думи отсъжда срещу кандидатката за кмет. Хората са доволни. Все пак никой не харесва политиците.
Особеност на това шоу е, че макар и по телевизията, тези присъди си имат истинска стойност и това, което се отсъди, трябва да се изпълни. Т.е. да се плати. Ето тук не виждам реалистично приложение на родна почва…Но може пък някой да намери решение. Дерзайте.

>Глад за реклама = глупост

>Да бъдеш безпардонен едва ли е най-сигурният начин да се сдобиеш с реклама. По-скоро е най-сигурният начин да не се сдобиеш. В глада си за реклама медиите започват да прибягват до глупави ходове, които могат само да отблъснат клиентите им и да ги спечелят най-много…веднъж. Има обаче и такива, които не могат да стигнат и до първия път. Как става това ли? Ето как.
Наскоро потърсиха фирмата ни от сп. “Обекти” с желанието да пишат за нов, станал относително популярен проект. На срещата, освен журналист, щеше да присъства и човек от маркетинга, разбирай рекламата, разбирай – ще ни искат пари. Дотук добре. Стига нещата да се поставят ясно и открито в самото начало. Вместо това обаче след половин часов разговор на тема нашия проект, ни се съобщава, че всъщност този материал ще излезе без да се споменава името на фирмата и че има допълнителна тарифа за реклама…Като цяло доста селски номер. При това и неетичен, защото е добита фирмена информация по подвеждащ начин. И как точно ще пишеш за бизнес проекта на конкретна фирма по принцип – ами нали той принадлежи на точно определен бизнес субект? Ако това ставаше така, по света нямаше да излиза нито едно бизнес издание и по медиите нямаше да има рубрики “Бизнес”.
Другият подход е първо да пишат за теб и после да ти пратят хора за реклама. Като цяло също е малко дебелашко, но пак е по-добро от описаното по-горе.
Знам, че не е лесно да търсиш и намираш реклама, но когато става въпрос за комбинация от реклама и PR все пак има работещ модел. И той е – първо си даваш тарифата за рекламата и се опитваш да убедиш клиента, че тя ще е полезна за него. След това му казваш, че ще направиш всичко възможно да му осигуриш и PR материал. И ако ти даде реклама, се постараваш да изпълниш обещанието си. Т.е да бъдеш коректен. Ето това е.

>Сериозните медии и Берлускони

>Последната изцепка на италианския премиер надхвърли всички граници, ако въобще има какво да се прехвърля в неговия случай. Хамалският му език по адрес на един от най-влиятелните европейски политици – германския канцлер Ангела Меркел, е поредният срам, който италианците трябва да преглътнат. Но няма да е само това, като се имат предвид дълговите проблеми на страната и очакваната помощ от страна на ЕС. За това обаче те да му мислят. Както се казва – такъв са си го избрали.
Решавам да си направя един експеримент. Как световните медии реагират на изцепката и как реагират българските? Защото дори самото отразяване на простотиите на Берлускони е вид обида към Меркел, а и към жените изобщо. Прави ми впечатление, че в интернет изданията им новината или въобще липсва, или акцентът са новите разкрития за над 30 жени, повечето от които проститутки, които са били наемани да участват в оргиите му. И нито дума за Меркел. При това никъде новината не е водеща. Откривам единствено в английския “Телеграф”, в 17-ия абзац на дописката споменаване, че Берлускони си е позволил да отправи обидни намеци по отношение теглото на германския канцлер – нещо, което не би трябвало да си позволява по отношение на която и да е жена, допълва авторът.
Нямам търпение да си купя днешните вестници и да видя какво се случва у нас. Предишния ден вече съм се уверила, че една уж сериозна медия като “Медиапул” не спестява цинизмите на Силвио, а ужким най-сериозната ни телевизия БНТ излъчва репортаж, в който акцентира върху изглед отдзад на Ангела Меркел, не спестява това за килограмите и обобщава думите на Берлускони с големи букви върху екрана: “Тя не става за секс!” При това БНТ в момента се ръководи от жена.
Да видим какво се случва с печатните ни издания и националните всекидневници (не жълти). “Стандарт” прави отправка от първа страница (“Берлускони пита за секса на Меркел”), а в дописката вътре думите май са още по-вулгарни и от това, което е казал Берлускони…”Монитор” не акцентира от първа страница, но акцентът на дописката са тъкмо обидите към Меркел. Вътре не е спестен цветистият цитат. Но не навсякъде е толкова зле. В “24 часа” и “Сега” няма нито дума. “Труд” е избрал подхода на големите европейски вестници – има статия, но тя е за новите разкрития срещу Берлускони. Е, горе долу нещата са фифти-фифти с малък превес на простотията. Значи все пак има надежда.

>За какво ни трябва грамотността?

>Грамотността ни трябва първо, за да имаме образована нация и чак след това, за да не се изложим пред чужденците. Точно обратното излиза от челната статия на в. “Труд” днес, която, освен че представлява недотам скрита реклама на продуктите на една частна фирма, които тя ще продава на пазара по 10 лв. парчето, е и силно манипулативна.
Вече старите и употребявани тестове на световното изследване на знания на 15 годишни ученици PISA са представени като панацея за грамотността на българските ученици. Цялата работа пък била, че догодина ще има пак такива тестове (само че по природни науки) и затова сега – дай, юруш на марулите, да обучаваме учители и ученици, да се готвят бързо, много да надобреят и в края на мандата да не сме пак на последните места.
Първо, ако образованието на едно 15 годишно дете (8 или 9 клас) e претупвано в продължеие на 8-9 години, никаква подготовка за няколко месеца няма да оправи нещата.
Второ, когато прави тестове в страните-участнички, PISA произволно посочва в кои и какви училища те да се проведат – разбирай от София до Горно Нанадолнище. Което, за съжаление, означава, че няма как да подготвиш най-добрия си контингент.
Трето – да се научиш да работиш правилно по тестове не винаги значи, че задължително ще станеш по-грамотен. Защото всеки тест има стратегия за успешно минаване. Ако й хванеш цаката – сертификатът ти е вкърпа вързан. Справка – чуждоезиковото обучение.
И накрая – защо поколенията на 20 век все пак сме грамотни, а тези на 21 – не? И как да променим това? Има само един начин и учителите много пъти са го казвали – повече часове за упражнения и по-малко излишен материал в програмите. Това обаче е твърде просто, за да бъде направено. Друго си е нещо по-така…Като тестовете на PISA например.
А ако толкова не искаме да се излагаме, има един много лесен начин – да не участваме, докато не си оправим грамотността. Защото проучванията на PISA са платени и никоя държава не е длъжна да се включи.

>Безпощадната прозрачност на социалните мрежи

>Едно от най-силните качества на социалните мрежи е, че в тях неискреността и нагласеното се виждат от самолет. Ето защо те са може би най-неподходящото място за скрита реклама или PR. Бизнесът от този бранш обаче не иска да признае това подразбиращо се поражение и продължава да ги атакува напълно безуспешно. Има само един начин да правиш реклама и PR през социални мрежи – да не криеш, че това е реклама/PR. Иначе по-добре изобщо да не ги правиш.
Класически пример в това отношение е интервюто с кандидат президента Меглена Кунева, което пусна Захари Карабашлиев в своя блог на 1 август тази година. Сигурно за втори път казвам в това пространство, че много го харесвам като писател и може би точно за това не ми е приятно да виждам това, което видях. Коментарите под поста са повече от красноречиви… Ще речеш, че тези, дето са го поръчали (или просто са го помолили да го направи), са си взели поука от резултатите. Но не! Десет дена по-късно интервюто излиза и на английски език в novinite.com. Защо ли? Да не би да таргетира сънародниците ни в чужбина, които са забравили български, но в същото време са се запътили към урните със страшна сила? Едва ли. Защо тогава? Отчитаме публикации или си вдигаме имиджа сред чужденците? Те обаче няма да гласуват. Не и този път. Може би все пак това има значение за спонсорската политика? Кой знае. Що се касае до избирателите обаче, единствената полза е, че това интервю се е превърнало в барометър. На неодобрението.
Ето още един пример. Това е ли скрита реклама на Subway? Не мисля. Но категорично е по-ефективно от предишното.