Европа – безхаберна срещу прането на пари и мафията

bqloto zlato_cherno

Интересите на ндрангетата се простират и към държавите от Източна Европа и по-специално към Полша, България, Хърватия, Украйна и Русия…

Това пише в документалната книга “Бялото злато” от италианския прокурор Никола Гратери и експерта по организирана престъпност Антонио Никасо, чието българско издание вече е в разпространителската мрежа с логото на издателство “Авлига” и с превода на Таня Кольовска. Двамата автори идват в София за премиерата на българското издание по време на Софийския международен панаир на книгата през декември.

Кое е “бялото злато”? Все още най-доходоносната инвестиция в света – кокаинът.  Белият прах, който разрушава живота, природата, политиката, заразява банковата система и корумпира хората с власт. Никола Гратери и Антонио Никасо проследяват трафика на кокаина и тенденциите в пазара на дрога, предприемайки пътуване от Колумбия, през Европа чак до Австралия.

Според разследването на Гратери-Никасо Европа е един разрастващ се пазар за кокаина, което я прави все по-привлекателна за мафията. Според изследване на института “Марио Негри” всеки ден в Европа се консумират 365 кг кокаин  или около 130 т годишно. В същото време Старият континент показва много нисък имунитет срещу тази заплаха и не полага особени усилия да използва най-мощното оръжие срещу него, а именно – мерките срещу пране на пари, смятат авторите.

Европа е пасище, на което всяка криминална организация може свободно и спокойно да пасе, пише в “Бялото злато”.

Оказва се, че Германия, в която ние се “кръстим”, позволява всяка година на нейна територия да се изпират между 29 и 57 млрд. евро! Тя е държава, в която прането на пари е детска игра, твърдят авторите на “Бялото злато”. Всичко това благодарение на липсата на прозрачност в системата и пропуските в борбата с организираната престъпност.

Африка е склад, богатата Австралия – истински рай за пазара на кокаин…Всяка държава и всеки континент имат своето специфично място на тази печална карта. Всъщност цялата земя, чиито бели дробове – горите на Амазония – са загубили милиони хектари тропическа гора, унищожени, за да станат терени за отглеждане на кока.

Книгата съдържа най-актуална информация за пазара на наркотици в света, международна статистика за производството, използването, вредите, които причиняват и възможностите за справяне с този проблем.

 

>Търкалящи се подаръци

>

Начинът, по който се доставят коледните пратки в Щатите, е изпитание за всяка нежна българска душа. Но не само. Разпространено наскоро видео, добило голяма популярност, показва как служител на американските пощи Fed-Ex подхвърля безгрижно компютър през оградата на получателя и си заминава по живо по здраво. Това дойде в повече и на по-суровите американски души та се наложи вицепрезидентът на компанията Матю Торнтън да се извинява публично. Иначе, понеже тия хора нямат звънци по вратите (най-вероятно защото не се очаква никой да им звънне), доставките на пощата са във външни пощенски кутиии, а когато кутията е малка, пратките се подхвърлят на земята по стълбите…Ама това някой да отвори, да го вземе лично, да се подпише? Няма такива работи. Няма кой да те чака да се появиш на вратата. Хвърлят пакета и си заминават. Всичко това се развива на фона на огромен обем търговия онлайн и доставки от Амазон, които валят като из ведро. С две думи – трябва да се бърза. Естествено, първият въпрос, който отеква със страшна сила в мозъка ти е: ами ако някой го открадне, докато ме няма? Това е напълно реалистично и на пръв поглед, а и на втори, абсолютно нищо не пречи да се случи. Казват дори, че имало хора, които проследяват трафика на камионите с доставки. Истината е обаче, че се краде само по изключение. Ако не беше така, Амазон щеше вече да фалирал. Защото ако не си получиш платената доставка, те ти я доставят отново пък макар и с по-голямо закъснение. За да улесни получателите, Амазон изпраща на имейла им актуална информация за движението на пратката – в кой щат се намира в момента, кога е доставена в пощата, кой точно е доставчикът (може да е частна куриерска фирма), в процес на доставка ли е или вече е пред вратата (евентуално). Гаранция за достоверност обаче няма на 100 % – често пъти неща, за които пише, че са в движение, на практика вече са доставени. Единственото спасение е да започне едно безкрайно звънене по телефоните и справка кое къде е и дали е доставено или не. Обикновено всичко завършва благопулучно.
Второто изпитание, на което по-чувствителните клиенти са подложени, е какво ще се случи с пратката, която в 99 % от случаите се хвърля като чувал с картофи, независимо дали е компютър или слъчеви очила – и в двата случая са възможни инциденти. И тук реалността не е толкова страшна колкото изглежда, защото пратките са опаковани перфектно. В случай, че някой не скочи с двата си крака върху кашона, вероятността от повреждане е почти нулева. Обаче хората все пак не обичат да гледат как подаръците им се търкалят по паветата.
И въобще друго нещо са си Българските пощи. Вярно, че трябва да ходиш до пощенската станция, да носиш лична карта и да чакаш служителката да попълни от 2 до 5 формуляра, а накрая да се подпишеш в една мазна тетрадка, ама поне не му трепериш.

>Рекордът на Обама и чудесата по Коледа

>

Ако един американец има цяла пуйка, а друг няма нито една, значи средно им се пада по половин. Този пример има за цел само да покаже относителността на статистиката. И все пак ето някои факти за американската икономика на фона на последните заплахи за намаляване на държавния рейтинг от международната рейтингова агенция Фич, представени от Ерик Арведлънд във Philadelphia Inquirer.
Казват, че Барак Обама е натрупал по-голям държавен дълг отколкото е натрупан през целия период между управлението на Джордж Вашингтон и Бил Клинтън. Докато в началото на мандата на Обама дългът е бил 10 трилиона долара, сега е $15 трилиона. Това е повече от 100 % от БВП на САЩ или срещу всеки долар, взет назаем има по-малко от 1 произведен долар. При това тия хора работят здраво. Обаче и харчат здраво. Сигурно затова и статистиката на ниво домакинства е още по-неприветлива – съотношението между заемите на домакинствата и техните доходи е 154 в полза на борчовете. Хората под 35 г. са много по-зле в това отношение, отколкото другите възрастови групи. Проучванията на доходите сочат, че един от трима американци няма да е в състояние да плаща ипотеката си или да вземе пари назаем, ако загуби внезапно работата си. Вероятно на това се дължи и невероятно високият брой на бездомни деца – за миналата година едно на 45!

И ако здравеопазването е сред приоритетите на всеки човек, то там нещата за Щатите също се свързват с все по-застрашителната дума “дълг”. Над 40 на сто от работещите американци или имат проблем с плащането на сметките за медицински услуги или плащат медицински борч. 16,3 на сто от доходите им пък отиват за здравеопазване, което е с 50 на сто повече отколкото през 1980 г. Въпреки всичко се отчита, че Щатската икономика върви добре, макар и анемично. Безработицата е високо, но едноцифрено число. Прирастът на населението все още е положителен, макар и бавен. И освен всичко останало, по Коледа стават чудеса.

Т.нар. “ангели на лизинга” зарадваха доста хора в навечерието на празниците. Неизвестни благодетели от Калифорния, Мичиган и други населени места, вървят по магазините и плащат сметки на хора, които са купили подаръци на изплащане и има изгледи да са закъсали със сметките. Така някакви странници платили неиздължени сметки на повече от 1000 души за общо $420 000, пазарували във веригите молове Kmart. Сега, понеже съм професионално увредена, това ми прилича на PR акция на търговската верига. Обаче им свалям шапка, че са я измислили добре. Отгоре на всичко примерът им станал заразителен и на доста хора това им харесало като начин да направиш коледното си дарение. Както се казва – няма лошо.

>Коледни песни

>Карам си колата с 30 километра в час, вечерно Софийско задръстване, студ, тъмнина и дупки.Обаче на мен ми е гот – колата ми е нова, вътре ми е топло, имам си и музика, от която се разнасят жизнеутвърждаващи американски коледни песни – от ония дето те карат да се чувстваш като герой на романтична комедия и да си мислиш, че всеки момент нещата ще ти се подредят, ама много добре!
Зациклям точно преди моста на Графа, гледам нефокусирано и си кютя в тъмнината…По едно време малко по-надолу, точно върху тротоара до сфетофара виждам, че нещо се търкаля в тъмното, докато не разбирам, че двама души се бият на кълбо, много класически. Хората наоколо са се отдръпнали леко да не им пречат, шофьорите от колите гледаме сеир, играта загрубява…Едно младо момче, май ученик се осмелява да се опита да ги разтърве, още един човек плахо ги приближава…По едно време единият, който бие здраво, става, отупва се от прахта, качва се на шофьорското място на една кола точно до тротоара и потегля. Чак сега разбирам, че е бил спрял специално за да набие някого. И тук започва екшънът…
Набитият човек леко се е опрял на една кола и едва си поема дъх – опърпан е, но не много, не много млад, не много стар. В един момент се окопитва и хуква срещу колите – с ритници, удари, псувни и каквото му падне. За всеки случай опитва на всяка кола дали може да й отвори вратата. Напада и коли в движение с риск за живота. Сеирджиите от колите сега сме в кофти ситуация – няма къде да избягаме, понеже сме в задръстване. И той кара наред – който е по-близо до сфетофара – той е на тепиха. Колите започват да се движат с кратки резки движения, за да го избегнат, някои дават през просото на червено, само и само да се отърват от атаката. Или е пиян, или е луд – обаче е много напорист. Не се отказва, ама хич. Всеки момент някой ще го сгази. Наоколо ни полицай – ни дявол. Идва и моят ред, приближавам към сфетофара, борецът срещу колите се запътва към мен, проверявам дали съм заключена – заключена съм, отнасям един ритник по лявата врата, ламарината издрънчава, сърцето ми се свива (колата е служебна, но ми е мила), след това рязко дръпвам напред, за да освободя място на следващия в редицата. Все пак запазвам самообладание и не минавам на червено. В огледалото виждам, че хората на тротоаора го придърпват и започват да го укротяват. След завоя го изгубвам от поглед. Започвам да си мисля за застрахователи и за размера на бедствието. После ми става кофти за човека и си казвам, че вякакви грижи със застрахователи са по-малки от неговите…Продължавам да си карам в тъмното, вече с 40 км в час, пак ми е добре, само коледните песни са ми малко фалшиви…