Писмо*

От чувства мигновени разплакана си пак… Не бързай ти към мене със самолет, със влак – където и да бъдеш, в мига на луд копнеж решиш ли да се върнеш – тръгни към мене пеш.   Върви по пътя бавно и бавно успокой желанието странно отново да съм твой. Върви по пътя дълго, през дълъг … Към цялата публикация "Писмо*"

Прочети още

>Съвместен живот

>Дагмар Седлицка През първите тридесет минути се познаваме най-добре, така както би било и след четиридесет години. Само че в своя живот човек е все някъде другаде – нито в началото, нито в края. ПРИЗНАНИЕ В НЕЖНОСТ Казваш: “Обичам те.” Мислиш си: “Не е достатъчно за един живот”. Казвам: “Боя се от самотата.” Мисля си: … Към цялата публикация ">Съвместен живот"

Прочети още

>Нищо повече

>Франтишек Халас (1901-1949) Все си казвам Животът това есамо нападение на съдбата.Малко повече жарогорчение, хленчи нищо друго. Все си казвам Мечтата това есамо едно литнало въгленче.Малко повече глад,нетърпение, разочарованост – нито капка повече. Все си казвам Любовта това есамо утешителният кислород на мрака.Малко повече срам,злочестие, самотаи нищо друго. Все си казвам Смъртта това есамо една … Към цялата публикация ">Нищо повече"

Прочети още

>На какво се учудвам не зная…

>Добромир Тонев ***На какво се учудвам, не зная –нищо повече от смъртта.Ще ухая с липите в безкрая,ще се качвам, ще слизам с дъжда. Ще се качвам, ще слизам с дъжда,ще обличам и храня дървото.Нищо повече от смъртта.Нищо повече от живота.

Прочети още

>Време

>Блага Димитрова Това, което тече през пръстите мии ги оставя опарени – наричам време. Това, което охлажда раните мии ги кара да зараснат – наричам време. Това, което побеждава победите мии ме кара да се срамувам – наричам време. Това, което ме гради търпеливои неспирно ме разрушава – наричам време. А що е то?

Прочети още