>Какъв Шенген, какви 5 лева…

>Станалото е банално и сигурно се е случвало на всеки втори – откраднат портфейл с пари и документи. Като ти се случи на теб обаче винаги ти се струва по-сериозно отколкото като се случи на другите. Затова опитът е полезен, особено в комуникацията с родната полиция. Служителят по телефона е много любезен и ме кани да отида в РПУ-то. Там обаче в приемната ме посреща девойка в униформа, която ми задава въпроса: “Каква е вашата цел?”. Аз решавам, че това на човешки език трябва да е нещо като “Разкажете какво се случи?” и започвам накратко. Тя обаче ме прекъсва: “Не, не, кажете ми какво искате да постигнете с идването си тук?”, пита ме още по-строго тя…На това място аз започвам да се питам в РПУ ли съм или на интервю за работа, където някой бездарен ейч ар (кадровик) ми задава малоумните си въпроси. Въпреки че скоро съм преживяла стрес, горе долу бързо ми светва под шапката, че девойката е инструктирана да ме разкара. Първо ми казва, че едва ли ще си върна скромната сума от портфейла и затова по-добре да не я пиша. После добавя, че този циганин и да го хванат, най-много да му наложат глоба (на това място си казвам, че толерантността ни май е отишла доста далече). Разбирам обаче и друго – че за полицайката “чернокож” означава ром и започвам внимателно да й обяснявам, че случаят не е точно такъв и че съм видяла крадеца отблизо. “Ау, така ли!”, искрено се изненадва тя на откритието и добавя: “Ами то тогава как ще разпознаете…”, с което окончателно ме хвърля в оркестъра! Както и да е – играем си още малко на котка и мишка, аз настоявам да си получа бележката за изгубени лични документи, тя пък ми казва, че окей обаче след 7 работни дни, пускам си декларациите, които ми дава да попълня, взимам си едно листче с някакъв номер и банкова сметка, за да им внеса 2,50 лв. за положения труд и си обирам партакешите леко развеселена и доста омерзена.
След ден и половина работно време, отивам да си подам документите за нова лична карта – естествено никой не ми опрощава таксата, но поне нямам глоба. Каква е изненадата ми, а и на много любезната служителка в паспортното, като и двете разбираме, че личната ми карта в базата данни на МВР още е…валидна! Започвам да се моля наум някой да не си е изтеглил жилищен кредит с нея…Жената на гишето силно се притеснява и се заема да ми оправи картата, като преди това трябва отново да попълня декларация, защото тая дето я попълвах вчера още не са й пораснали крака та да стигне до паспортното (разстоянието от него до РПУ-то е около 50 м).
На връщане по радиото в колата слушам, че са ни резнали крилцата за Шенген…Какъв Шенген, бе хора, какви 5 лева!