>Похвално слово за Пернишката полиция

>Дръжте се здраво, защото смятам да похваля…полицията. И не коя да е, а Пернишката полиция! Няма майтап. Тези хора ме предпазиха от собствената ми глупост, нещо, което обикновено е присъщо най-много на собствените родители.
И така… Решавам аз да се освободя от една двайсет и кусур годишна кола, която се води на мое име. Цената й за скраб е 300 лв., обаче едно момче ми дава 500 да му я дам за части и алчността надделява в мен. Момчето е от Перник и точно в момента има 100 лв. по-малко, обаче ми дава личната си карта да му запиша данните, взима колата и обещава след няколко дена да ми върне регистрационните номера, малкия талон и остатъка от парите. Не подписваме нищо. Още на следващия ден ме загризват мрачни мисли и осъзнавам женската си тъпота. Най-много се притеснявам за регистрационните номера, защото без тях не мога да отпиша колата от КАТ. И както се притеснявам, звъни ми мобилният: “Добър ден, сержант еди кой си от еди кое си Пернишко РПУ…” Краката ми се подкосяват и вече си представям как в двайсетгодишната бракма лежи труп в чувал, нарязан на хиляди малки парчета…Оказва се обаче, че човекът видял да разглобяват колата и ми се обажда за всеки случай да провери дали всичко е наред и дали съм я дала доброволно на тия, дето я разглобяват. Обяснявам, че съм я дала доброволно. А как така съм сигурна, че ще си получа парите и номерата обратно, пита ме полицаят? Признавам си, че малко се притеснявам дали наистина ще си ги получа обратно. “Тогава аз за всеки случай ще ги прибера при мен, а вие ще дойдете да си ги вземете оттука”, казва ми бащински той. Въздъхвам с облекчение, въпреки че трябва да се разкарам до Перник.
В крайна сметка обаче там си получавам всичко – и документите, и номерата, и парите. Момчетата в районното са суперлюбезни. Между другото разбирам, че у този, на когото дадох колата са открили и други регистрационни номера, и други талони…Ей такива работи. Само дето никога няма да разбера дали онова момче наистина щеше да ме измами. Но в интерес на истината, не държа особено много.

>Какъв Шенген, какви 5 лева…

>Станалото е банално и сигурно се е случвало на всеки втори – откраднат портфейл с пари и документи. Като ти се случи на теб обаче винаги ти се струва по-сериозно отколкото като се случи на другите. Затова опитът е полезен, особено в комуникацията с родната полиция. Служителят по телефона е много любезен и ме кани да отида в РПУ-то. Там обаче в приемната ме посреща девойка в униформа, която ми задава въпроса: “Каква е вашата цел?”. Аз решавам, че това на човешки език трябва да е нещо като “Разкажете какво се случи?” и започвам накратко. Тя обаче ме прекъсва: “Не, не, кажете ми какво искате да постигнете с идването си тук?”, пита ме още по-строго тя…На това място аз започвам да се питам в РПУ ли съм или на интервю за работа, където някой бездарен ейч ар (кадровик) ми задава малоумните си въпроси. Въпреки че скоро съм преживяла стрес, горе долу бързо ми светва под шапката, че девойката е инструктирана да ме разкара. Първо ми казва, че едва ли ще си върна скромната сума от портфейла и затова по-добре да не я пиша. После добавя, че този циганин и да го хванат, най-много да му наложат глоба (на това място си казвам, че толерантността ни май е отишла доста далече). Разбирам обаче и друго – че за полицайката “чернокож” означава ром и започвам внимателно да й обяснявам, че случаят не е точно такъв и че съм видяла крадеца отблизо. “Ау, така ли!”, искрено се изненадва тя на откритието и добавя: “Ами то тогава как ще разпознаете…”, с което окончателно ме хвърля в оркестъра! Както и да е – играем си още малко на котка и мишка, аз настоявам да си получа бележката за изгубени лични документи, тя пък ми казва, че окей обаче след 7 работни дни, пускам си декларациите, които ми дава да попълня, взимам си едно листче с някакъв номер и банкова сметка, за да им внеса 2,50 лв. за положения труд и си обирам партакешите леко развеселена и доста омерзена.
След ден и половина работно време, отивам да си подам документите за нова лична карта – естествено никой не ми опрощава таксата, но поне нямам глоба. Каква е изненадата ми, а и на много любезната служителка в паспортното, като и двете разбираме, че личната ми карта в базата данни на МВР още е…валидна! Започвам да се моля наум някой да не си е изтеглил жилищен кредит с нея…Жената на гишето силно се притеснява и се заема да ми оправи картата, като преди това трябва отново да попълня декларация, защото тая дето я попълвах вчера още не са й пораснали крака та да стигне до паспортното (разстоянието от него до РПУ-то е около 50 м).
На връщане по радиото в колата слушам, че са ни резнали крилцата за Шенген…Какъв Шенген, бе хора, какви 5 лева!