>Какво ще се случи на Витоша след Цековизацията?

>

Днес минах край протеста пред Парламента към един. Хората бяха малко и не вдигаха шум. Бяха се постарали да направят доста плакати. За съжаление иницативата срещу промените в Закона за горите не събра достатъчно подкрепа и мина вяло. Струва ми се, че една от причините за това е липсата на ясно послание какво я чака Витоша, ако се допусне нейната “цековизация”? А то е просто и ясно:
1. София ще остане с по-малко природа. След презастрояването на столицата и изчезването на паркове и градинки, Витоша е единственото, което й остана. И то все е още е много много добро! Но няма да е за дълго. Защото повече писти и влекове означава по-малко гора. А собственикът на ски съоръженията в Банско вече е доказал, че има размах в изсичането. Успокоението от страна на министъра на околната среда, че пак ще има одобрения и процедури, не значи абсолютно нищо. То процедурите ги има и сега, даже преди либерализацията на закона, но вижте какво стана с Банско и Пампорово!
2. Планината ще бъде осрана и опикана. А тишината, която очакваме да имаме на разположение, когато отиваме там, ще се превърне в безвъзвратно минало. (То и сега вече като караш на Лалето музиката не винаги ти е по вкуса, ама трябва да я търпиш…)
3. Витоша ще стане недостъпна за средния софиянец. Защото курортите, които прави Цеко Минев са скъпи, и после за тях се плаща скъпо. Гледай Банско и мисли за Витоша.
Обезпокоителното е, че изгледите трите точки по-горе да се реализират са много големи. Поведението на министрите Мирослав Найденов, Нона Караджова и Свилен Русев по време на дискусията за закона означава само едно – директивата за поведението им им идва право от Бойко Борисов и няма мърдане. В парламента той също има мнозинство, нищо, че е правителство на малцинството. Правителството е активизирало и черен PR чрез медиите на Делян Пеевски и Ирен Кръстева. А те са на крачка от монопола. Неправителствените организации може и да имат пари по проекти, но със сигурност нямат толкова, че да си купят благоразположението на медиите в България. И дори да са много лоши, както ги представя в. “Телеграф”, нека си припомним, че Коалиция “За да остане природа в България” преди години спаси парк Странджа.
А иначе – да, Витоша има нужда от инвестиции и поддръжка. Но не чрез цековизация. Това със сигурност не е единственинят начин.

>Американските даскали срещу компютрите

>Нещо като “назад към природата” в стил Жан Жак Русо започват да го играят учителите в средните училища в САЩ. Колкото и да е странно, на даскалите в страната, която сме свикнали да възприемаме като номер 1 в областта на технологиите, май започва да им писва от лобизма на големите IT компании и опитите за все по-пълно компютризиране на образователния процес. Всичко започва от щата Айдахо, но протестите на тамошните учители се подкрепят от все повече техни колеги. Управляващите щата са въвели задължителни онлайн курсове за завършващите средно образование (поне по два предмета), което изправя учителите на нокти. Първо, като повечето си колеги по света, те далеч не са сред най-добре платените работещи. По тази причина харченето на милиарди за IT в образованието им се струва несправедливо на фона на ниските им заплати. Второ, те, разбира се, се притесняват за работните си места на фона на нарастналата безработица в Щатите и вече си представят как компютърът постепенно ще измести учителя или поне ще намали рязко значението му, което със сигурност не означава повече работни места за учители. Трето, като всички учители по света, и те се оплакват, че напредъкът в технологиите изпреварва собствената им квалификация, но никой не се е засилил да инвестира в нея. По-скоро усилията (парите) се съсредоточчават върху осигуряването на лаптоп за всеки ученик и учител, така че подрастващите със сигурност да могат да ползват онлайн ресурсите, а учителят да ги подкрепя също онлайн и от разстояние.
И четвърто, но не на последно място, те далеч не са убедени в ефективността на обучението онлайн и осигуряването на възможност за все по-пълно използване на технологиите в училище. Компютърът не може да научи учениците да разсъждават качествено, казват те, още по-малко да стимулира критичното им мислене. Учениците навсякъде по света възприемат технологиите все по-лесно, но това далеч не ги прави по-грамотни. Американските учители предупреждават, че напротив, колкото повече стоят пред екрана, толкова повече децата стават по-разсеяни и все по-трудно концентрират вниманието си. А способността и склонността към четене, които по принцип им куцат, започват да закърняват все повече е повече. Всичко това от своя страна се отразява на езиковите им умения, да не говорим за умението за общуване и участие в реален дебат. “В усилията си да прегърнем последните технологични нововъведения ние рискуваме да изградим поколение от хора, което е неспособно да формира, артикулира и защитава позиции относно някои от най-важните въпроси на деня”, пише Мишел Мейсън, учител по етика и философия в писмо до “Ню Йорк Таймс”. Нищо подобно, отговарят управляващите, целта ни е да ги подготвим за професионалния им живот. Не, целта на училището е първо да възпита граждани, отговарят учителите.
През пролетта на м.г. те излизат на улични протест срещу подготвящото се законодателство. Въпреки това то е прието. Изненадващо на тяхна страна застават родителите и…учениците. Десетки хиляди родители се подписват в защита мнението на учителите. “Да имам нов лаптоп не ми е най-голямата мечта”, казва и подрастващият Сам Хънтс”, цитиран от същия вестник. “Предпочитам да ме обучава учител”, добавя той в защита на преподавателката си по английски.
Все още не е доказано, че компютърното обучение има по-висока ефективност от класическото и все още няма достатъчно методически разработки за провеждането му, настояват на своето учителите и организират стачки, включително на цели училища. В допълнение те не се колебаят да заяват кой според тях стои в основата на натиска за технологична революция в обарзователния процес – бизнес интересите на Apple и Intel. И нищо чудно – една шеста от даренията за кампанията на местен политик са дошли точно от тях. Ама то не било, за да прокара закупуването на лаптопите им, а защото подкрепяли програмате му. Е, да де! Въпрос на гледна точка.

>Колко "протестиращи" могат да се съберат на върха на въображението?

>Вървя си вчера към жълтите павета, летен софийски следобед, жега. Някъде след подлеза на Университета, гледам на сянка под дърветата насядали хора, които приличат на бригади строителни работници, помайват се и се подхилкват…решавам, че наблизо има строителен обкет. Към Коня обаче виждам, че множеството се увеличава. Да се увеличава, да се увеличава, колко да се увеличава – преко сили триста души, плюс минус 50. Някои държат плакати с равномерно надписани лозунги (никакво чувство и никаква непринуденост), от които нищо не се разбира. Веят се български и европейски знамена. Хората са спокойни, от време на време един “лидер на общественото мнение” подгрява унилата атмосфера от високоговорител. Макар и доста трудно, се разбира, че става дума за Закона за управление на отпадъците. През ума ми минава, че повечето от тия хора за пръв път чуват за тоя закон в момента, ако чуват нещо изобщо…
Вечерта гледам новини…Според Би Ти Ви протестиращите са над 1000 и в близък план изглеждат съвсем като истински. Това обаче не е всичко. Според други медии протестиращите са ни повече, ни по-малко, а 5000 (де бре!), според “Труд” са хиляди, а според TV7 – 3000. Интересно наистина, да не съм минала покрай някой друг “протест”? Чест прави само на Дарик радио, че отбелязва неопределеното “няколкостотин души”. И то си е баш така, даже със закръгляването. И понеже се чуват (четат) и гласове в защита на този хубав бизнес, бизнеса със скрап, не мога да не обобщя казаното с един цветист коментар под информацията от портала на Дарик:

Мариан – 22.06.2011 г. 21:00:21
Чета, че топ идиотите предпочитат пътищата да са без шахти, асансьорите без части, електроснабдяването без кабели, ЖП без релси.
Това ли искате, кретени?