>Сериозните медии и Берлускони

>Последната изцепка на италианския премиер надхвърли всички граници, ако въобще има какво да се прехвърля в неговия случай. Хамалският му език по адрес на един от най-влиятелните европейски политици – германския канцлер Ангела Меркел, е поредният срам, който италианците трябва да преглътнат. Но няма да е само това, като се имат предвид дълговите проблеми на страната и очакваната помощ от страна на ЕС. За това обаче те да му мислят. Както се казва – такъв са си го избрали.
Решавам да си направя един експеримент. Как световните медии реагират на изцепката и как реагират българските? Защото дори самото отразяване на простотиите на Берлускони е вид обида към Меркел, а и към жените изобщо. Прави ми впечатление, че в интернет изданията им новината или въобще липсва, или акцентът са новите разкрития за над 30 жени, повечето от които проститутки, които са били наемани да участват в оргиите му. И нито дума за Меркел. При това никъде новината не е водеща. Откривам единствено в английския “Телеграф”, в 17-ия абзац на дописката споменаване, че Берлускони си е позволил да отправи обидни намеци по отношение теглото на германския канцлер – нещо, което не би трябвало да си позволява по отношение на която и да е жена, допълва авторът.
Нямам търпение да си купя днешните вестници и да видя какво се случва у нас. Предишния ден вече съм се уверила, че една уж сериозна медия като “Медиапул” не спестява цинизмите на Силвио, а ужким най-сериозната ни телевизия БНТ излъчва репортаж, в който акцентира върху изглед отдзад на Ангела Меркел, не спестява това за килограмите и обобщава думите на Берлускони с големи букви върху екрана: “Тя не става за секс!” При това БНТ в момента се ръководи от жена.
Да видим какво се случва с печатните ни издания и националните всекидневници (не жълти). “Стандарт” прави отправка от първа страница (“Берлускони пита за секса на Меркел”), а в дописката вътре думите май са още по-вулгарни и от това, което е казал Берлускони…”Монитор” не акцентира от първа страница, но акцентът на дописката са тъкмо обидите към Меркел. Вътре не е спестен цветистият цитат. Но не навсякъде е толкова зле. В “24 часа” и “Сега” няма нито дума. “Труд” е избрал подхода на големите европейски вестници – има статия, но тя е за новите разкрития срещу Берлускони. Е, горе долу нещата са фифти-фифти с малък превес на простотията. Значи все пак има надежда.

>Меркел и Саркози родиха…работна група

>Един от любимите лафове на администрацията гласи: “Ако искаш една работа да не се свърши, направи работна група”. Тази сентенция е родена от десетки години сладък чиновнически опит. На същото прилича и решението на Меркел и Саркози да направят отново шапка над всички шапки, европейско икономическо правителство с “козирка” фискален борд, т.е. още едно окрупняване, още едно нещо, дето изисква несвършваща координация, обмен на мнения, папки, листа, становища, имейли, срещи, конференции, кръгли маси, закуски, обеди и вечери на най-високо равнище, с една дума – нарастваща говорилня в рамките на и без това все по-шумното европейско пространство. Нищо не разбирам от т.нар. пазари, но изглежда в това “животно” има здрав разум и реакцията на безпомощното предложение на европейските лидери беше негативна.
Предложението е твърде неизгодно и за нас. Не че нашите икономисти са по-добри от европейските и едно европейско икономическо правителство ще ги засенчи. Не. Проблемът е, че в една такава структура няма да сме и последната дупка на кавала. И калъфът му даже няма да сме. А на “родителите” Германия и Франция ще сме им последна грижа (не само защото сме извън еврозоната). При това без да сме участвали в неразумните им решения, довели до сегашната криза и без да сме се възползвали от сериозно благоденствие в резултат отново на неразумните им решения. А фискалният борд и без това си го знаем. Свикнали сме му.
Омагьосаният кръг, в който ЕС започва да се върти, е все по-големият обхват на централизацията, към която отива. Нещата вече отдавна нямат нищо общо с благородната идея на Жан Моне да създаде общи икономически интереси на региона, така че да не се стига до нова война. Общите интереси отидоха твърде далеч и постепенно общите проблеми започват да ги надминават.
Все повече изглежда, че единственият път напред е пътят назад. Повече национална отговорност и по-малко общи калъпи за всички членове. Иначе летящият балон ЕС ще почне да губи височина и ще се разпори в скалите. Жалко. Толкова го харесвахме…