>Двойните строителни стандарти на държавата

>Това, което се случва в Нови хан с дома за сираци “Св. Николай” на отец Иван, е нещо, което трудно се описва с думи. Може би един Гогол би се справил със задачата, но за съжаление, той вече си е изпълнил всички задачи. Удивително е как половин дузина държавни институции се събраха да решават как и кога да /не/разрушат самодейния дом за сираци край София. Преди това вече беше издадено решение на ДНСК за събарянето му…
Сега, първото, което ми идва на ум, разбира се, е елементарно. Първосигналният ми мозък прави асоциации с недостроения хотелски комплекс край Варвара, който толкова години вече няма кой да го събори, въпреки че също е незаконен. Работата дори така се проточи, че кинаджиите цял сериал направиха по случая. Сещам се и за разни вдовици-мутреси, чиито хотели, наследство от съпрузите им – наркобосове, “красят” плажа на Слънчев бряг например. Сещам се и за един съсед по вила, който построи четири етажа при разрешени два и половина, а сега си е построил и едно барбекю в близката горичка (не че е негова, ама ей така – да има). И никой нищо не му казва…А никой нищо не казва, защото институциите са заети с дома за сираци на отец Иван. И нямат време нито за Варвара, нито за Слънчев бряг, нито за вилните зони.
На практика тоя човек отглежда хора колкото за един социален дом. Отглежда ги вместо държавата, която не му дава и лев за тая работа. А трябва. Иначе издръжката на един такъв държавен социален дом би струвала стотици хиляди лева на година. От време на време политиците си правят PR за негова сметка, ама той не му помага за дълго. Хората носят там стари дрехи и мебели, от които искат да се отърват. На дома обаче му трябват храна и пари. Изглежда поочукан и мирише на застояло. Нищо чудно наистина да не са спазени препоръките за пожарна безопасност и заплахите за живота и сигурността на обитателите му да не са съвсем безобидни. (Те затова и не бутат строежите на Варвара, Слънчев бряг и вилните зони – понеже имат планове за пожарна безопасност!) Обаче опасностите за децата от дома на улицата със сигурност са доста по-големи. От откъслечни репортажи по медиите разбираме, че като разрушат дома, ще настанят обитателите му във фургони. Брей! Кога ги стигнахме американците?

>Някой трябва да казва на децата "Не убивай!"

>Първият път беше, когато две момичета убиха приятелката си, защото за нещо й били завиждали (всъщност това ли беше първият път?). После…после случаите станаха доста повече – за злато, за канабис, от гняв… Започнахме просто да ги отчитаме и да казваме на глас или наум “Ужас!”. След това – да ги забравяме. Никой не иска да живее дълго с ужасните мисли. А по всичко личи, че на децата просто някой трябва да започне да им казва: “Не убивай!” Сигурно ще бъде от полза, просто защото никой не им го е казвал досега. А се налага. Например: “В този филм и в тази игра се убиват, но ти не прави не така, не е хубаво.” Или: “Излез навън да си играеш, но не убивай!” Може й: “Изяж си яденето и се измий зъбите. И не убивай!” Също: “Това е нож. С него можеш да си отрежеш хляб и да убиеш. Но ти не убивай!”
А защо не: “Обичам те! Не убивай!”