>Някой трябва да казва на децата "Не убивай!"

>Първият път беше, когато две момичета убиха приятелката си, защото за нещо й били завиждали (всъщност това ли беше първият път?). После…после случаите станаха доста повече – за злато, за канабис, от гняв… Започнахме просто да ги отчитаме и да казваме на глас или наум “Ужас!”. След това – да ги забравяме. Никой не иска да живее дълго с ужасните мисли. А по всичко личи, че на децата просто някой трябва да започне да им казва: “Не убивай!” Сигурно ще бъде от полза, просто защото никой не им го е казвал досега. А се налага. Например: “В този филм и в тази игра се убиват, но ти не прави не така, не е хубаво.” Или: “Излез навън да си играеш, но не убивай!” Може й: “Изяж си яденето и се измий зъбите. И не убивай!” Също: “Това е нож. С него можеш да си отрежеш хляб и да убиеш. Но ти не убивай!”
А защо не: “Обичам те! Не убивай!”