Автора, автора!

Ако някой още не е разбрал, историята с местенето на администрацията от София към страната е крайъгълният камък в предизборната платформа на ГЕРБ за изборите догодина с цел привличане на повече гласове от широката общественост в прованса. Както е известно тази общественост живее доста по-зле от жителите на столицата и икономическото развитие на регионите е сведено предимно до изнасяне на цели колонии на гурбет в чужбина, които после пращат пари вкъщи. Още в News Digest BG.

>Невероятно, но факт – няма кой да посрещне Дилма Русев на летището!

>Нашите най-висши управници изглежда наистина са се взели за големи баровци, след като няма кой да отиде на летището и да посрещне държавния глава на осмата икономика в света, Дилма Русев, при положение, че официален представител на тази държава не е стъпвал у нас през последните 50 години. Единадесет часа вечерта не е чак толкова късно, че да не може да отиде самият Георги Първанов. Това е единственото ниво, което отговаря на нивото на госта. При това министър-председателят и външният министър отсъстват от страната (ами да са си съобразили програмите дето се вика). Вместо това Николай Младенов подписва някаква двустранна спогодба с Катар, която е със съмнителна полза за всеобщото благоденствие, а Бойко Борисов ръси “бисери” в Прага, достойни да влязат в учебниците по най-нова история. Скандалното е, че не само че президентът не отива да посрещне госта си, ами и вицепрезидентът не е счел за нужно да се вдигне до летището. Вместо това отива, забележете, началник на кабинет на …вицепрезидента. Тия хора съвсем са го ударили на уволнение. Вярно е, че скоро наистина ще бъдат “уволнени”, но все ми се струва, че трябва да са малко по-отговорни към задълженията си. А що се отнася до Дилма Русев, почти съм сигурна, че няма жена на такъв пост, която да не се подразни от такова отношение. Освен ако не е много голяма душичка. Но те обикновено не отиват на такива постове.

>За иконата на Св. Георги в Хаджидимово

>

В манастира “Св. Георги Победоносец” до Хаджидимово се намира една от най-старите икони на Св. Георги у нас. Тя е от турско време, когато от земята я изравят при необичайни обстоятелства и след това на мястото се строи манастирът – история, която се е случвала често по светите места. Тя не е голяма и вече е изложе на показ по всяко време. Вековете са нанесли тъмни пластове върху нея и фигурите се различават трудно. Уникалното в тази икона е, че върху коня зад Св. Георги седи дете. Това, което тя изобразява, е едно от чудесата на светеца. По време на робството, турците отнели момче от българско семейство, за да го обучават във войската. След няколко дена, докато страдащите родители оплаквали тъжната си участ, в къщата им влетял конник, а на седлото му седял техния син. Конникът върнал детето и изчезнал яко дим…Не зная дали това се се е случило на празника на светеца, но случката се свързва с него, а за иконата се твърди, че е чудотворна.

>Лондон – краят на любовта

>

Беше преди 15-тина години. Ти беше първият, когото срещнах след десетилетия в удобната, унифицирана, много ограничена и затова малко посредствена компания на соца. Прекарахме заедно 8 дни. Осем дни културно-емоционален шок. Беше толкова красив, блестящ, зашеметяващ, интригуващ, забавен, любезен и мил, приятелски, изненадващ, неизчерпаем, неотразим…Харесваше ми всичко в теб – улиците, по които вървяхме, екзотичните ресторанти, в които се хранехме, метрото, къщите, музеите, парковете, хората, кучетата, магазините, небето, слънцето, тревата, въздуха! “Треска в събота вечер”…любимата ми музика…не не мога, искам да умра, искам да останем заедно завинаги…След това – внезапен и болезнен край. Около мен всичко отново е сиво, скучно и неинтересно. Как ще продължа да живея? Не, това е непоносимо…няма да издържа…Обаче издържам, свиквам, всичко отново е поносимо, познато, всичко е постарому. Връщам се няколко пъти за кратко, колкото да се видим, откривам по нещо ново у теб, което съм пропуснала преди, вдъхвам от мириса ти и заключвам малко неотразимо вълнение за черни дни…
…Отново сме заедно. Чувствам те като нещо отдавна познато. Май не виждам нищо ново. Няма ли да ме изненадаш с нещо? Сватбата на Уилям и Кети…Тур за 25 паунда по стъпките на тяхната любов, сувенири с усмихнатите им лица. Не, не, малко са ми кичозни и сумата на тура надхвърля интереса ми. Извинявай…може би някой друг път. Храната в този индийски ресторант ми се струва отвратителна – как така толкова ми хареса първия път? Нямам идея. И наистина не разбирам защо може да ми сервират яденето на масата в английския пъб, но трябва да ставам всеки път и да ходя лично до бара, ако искам да пия бира. Добре де, такава е традицията и толкоз. Просто малко ме дразниш. И ако можеше да не чакам 40 минути за тоя печен/”облечен” картоф. Да ти кажа малко си занемарил чистотата…И метрото е пълна отврат – ама какви са тия тълпи? Ще ме премажат! На Оксфорд стрийт май вече е трудно да се пазарува – две трети от времето минава в блъсканица и опашки за пробната. Малко ми идва в повече. Иначе дрехите ти пак са хубави. Ама и тия жени около теб – наистина не разбирам как може да носиш ботуши на босо?! Нищо де, това си е тяхна работа. Лестър скуеър, уличните ти музиканти (толкова ги харесвах!) – млад мъж свири на нещо, около него момиче се прави, че танцува – супер нескопосано, чак смешно. Чорапогащникът й е смъкнат, публиката се подсмихва, но все пак я окуражава. Става ми мъчно за нея… Ще ходим на мюзикъл? Супер! “Царят лъв” – сценографията и костюмите са гениални! Хей, все пак те харесвам…Театърът е пълен до козирката. Никога не съм виждала толкова пълен театър…Момчето пред мен пие бира – не ти ли се струва малко просташко?…Краят на представлението, публиката ликува, след което освирква артиста, който играе отрицателната роля…Честно да ти кажа, понякога ми изглеждаш леко елементарен.
…Какво ми става ли? Нищо. Какво може да стане след 15 години – просто краят на любовта.

>Може ли българинът да затвори държавата

>Лошият пример е заразителен. След като ректорът на Софийския университет заплаши да го затвори за неопределено време заради Ботаническата градина, кметът на Хасково затвори общината поради несъгласие с дадено съдебно решение?! Може би жителите на града и околностите трябва сърдечно да му благодарят, че е “благоволил” да не затваря поне детските градини, които също са общински. Това, което всъщност се случва е, че държавни служители, които трябва да “служат” на жителите на тази държава, изобщо не се считат за длъжни да го правят. При това тук говорим за ниски нива, които очевидно нямат никакъв страх от по-високите. Това е много обезпокоително за самите високи нива. Защото след като тези по-долу не считат за безусловно необходимо да си изпълняват задълженията, а се изживяват като синдикални лидери, какво остава за тези над тях? Но да не ги мислим. По-сериозният въпрос е какво може да направи обикновеният българин в тази ситуация? Може ли да затвори държавата например? Не, не може. Затова той затваря вратата. Отвън. По един или по друг начин. Със скорост около 600 000 души за 10 години. Поне.