>Де е България

>

“…Там, де днес е зла неволя/де народа й мъченик/дето плачат и се молят/се на същия език…”

Няма да се изненадам, ако повечето българи изберат този куплет от известното стихотворение на Иван Вазов, за да обрисуват ситуацията в страната в момента. За това, че “плачат” съм сигурна. Виж за молитвите – не чак толкова…Че даже и за езика вече имам някои съмнения. Понеже първият коментар под песента по текста на Вазов в youtube гласи:

“bulgaria e nomer edno no mamicata im na tia vuv parlamenta”.

Хм-м-м. Не знам дали Вазов щеше да го разбере.
Напоследък отново се заговори за образа на България пред света и за спецификите на нейния имидж. В “Капитал” се появи разработка на тема “За какво ни е България?” (Вазов и това нямаше да го разбере, горкият!). Проведе се и конференция на тема национален бранд (бранд = търговска марка, обаче национална търговска марка звучи кофти), на която участваха много министри.
Всичко това ми напомни за резултатите от едно изследване на образа на България, което “Витоша рисърч” направи през 2004 г, подобно, но не същото като това на АИИ Дейта Процесинг. Докато новото изследване е правено изцяло върху статии от медии, то това на “Витоша рисърч” беше направено с живи хора. А ако трябва да вярваме на теориите за комуникацията, истинското формиране на общественото мнение става много по-малко чрез медиите и много повече чрез общуването между хората и мнението на лидерите сред самите тях – разбирай на леля Пена от втори вход. (Ами то май си е вярно, иначе ако гледаме само медиите одобрението към правителството трябваше да е доста по-високо…).
Та от това проучване тогава стана ясно, че хората харесват най-много природата, манджата и хората на България (Европейците харесват и българската култура). Това, което никак не харесваха пък бяха инфраструктурата и мръсотията. (Съвсем логично, то и ние това не харесваме.) Българите пък ги харесвали, защото са гостоприемни, общителни и с чувство за хумор. Като цяло обаче най-честите квалификации за България през 2004-а бяха “балканска”, “посттоталитарна” и “източноевропейска страна”. Хубаво е да се проучи какво мислят днес. Няма да се изненадам ако е “най-бедната европейска”, “корумпирана” и …може да има и нещо ново. Интересен факт в статията, базирана на изследването на Дейта Процесинг, е, че събитието с най-положителен нетен ефект върху имиджа на България било откриването мощите на Св. Йоан Кръстител (добре че са го оценили поне навън, понеже тук отнесе доста медиен сарказъм и прочие негативен скептицизъм). Т.е., мисля си, че като не можем да си оправим пътищата, да преборим корупцията и да изчистим мръсотията, да си пазим поне хубавите неща. А те са природата (доколкото е останала), културните паметници и, разбира се, чувството за хумор. Помага. Освен това, за да оправим каквото и да е, все пак трябва да запазим у себе си и нещо от чувствата на тоя наивен човек дядо Вазов –

“…Дето ази и да трая — за теб мисля и горя,/в теб родих се и желая/в теб свободен да умра.”

>Бгр, бул, бя…бря!

>След като ни отказаха да има домейн на български език “бг”, което си е най-естественото, новите предложения предизвикват противоречиви асоциации и основателни съмнения у хората с по-деликатен усет към родния им език. Това “бгр” например ми няпомня “багер”, “бригадир”, “беграунд” и нещо като “бр-р-р-р”, изразяващо лека погнуса и омерзение, да не кажа състояния и действия, следващи чувството на приповдигане…
Що се отнася до “бул”, това го свързвам с неща като “редбул”, “буламач”, “бульон”, “БулИнс”, “булгур”…Пък и ако ще е първата сричка, тя трябва да е “бъл” все пак.
“Бя” е черешката на тортата така да се каже. Като изключим факта, че му липсва едно тиренце по средата, стои така, като че е недовършено. Като че е съкращение от “бляк”, “бяс”, “бия” или “бря!”. Това последното ми се вижда най-съвършено. Понеже изразява по един непосредствен начин спонтанните емоции от съвършените тъпизми, които ни обкръжават.
www.свободатасанчо.бря

>За няколко предимства на Пампорово пред Банско

>Не бях ходила на Пампорово от доста години (доста, доста… не са 20, но може би са 5-7) и това, което видях, ме изпълни с противоречиви чувства на възхищение и възмущение. За възмущението е ясно – някакви хотели са изпълзяли до опашката на лифтовете (става ми хубаво, че стоят празни…), но това е стара тема и не е акцент на настоящия пост. Акцентът е за пистите и възможностите за каране, понеже скиорите все пак няма да живеят в Пампорово, а ще си джиткат по пистите…Та пистите са станали “жестоки”. Ако едно време имаше Голяма стена, Малка стена, Път и Южни влекчета, сега всичко това е умножено някъде по три – в смисъл на брой писти и километри за каране едновременно. Основното ядро нови трасета е от Снежанка в посока Стойките. Натам вече има три нови червени писти, една синя и една (или две) черни. До Стойките вече се стига със ски (не писалки) по писта дълга почти 3 километра. В обратната посока има шестседалков лифт с шлем. Но най-хубавото е, че…пистите са почти празни! Въпреки новия пункт на Златоград, тук все още има малко туристи от южната ни съседка и за разлика от Банско наоколо не летят македонски и гръцки “бомби”, които всеки момент могат да се стоварят върху теб. На второ място имаш възможността да се радваш на уникалната природа и на зимната тишина. Това последното е обусловено и от факта, че в Пампорово има по-малко гъзария, в резултат на което не кънти музика под път над път и не се чувстваш в дискотека, а наистина в планината. На трето, но не на последно място, тук има възможност да си купиш половин карта и за първата половина на деня (38 лева, цялата е 50), и ако караш от 8.30 до 12.30 ч , ще се накараш на воля.
…Пускам се по Малката стена или Женската писта, както я наричат някои. Едно време, като бяхме студенти, имаше един лифтаджия, на когото викахме Мистър Мунлайт, понеже ни канеше на нощно каране…Оглеждам се и …невероятно, но факт, той си е там! Някои неща все пак остават същите.

>Как България изпусна златото в биатлона

>

Златната медалистка от Словакия на 7,5 км спринт в биатлона Анастасия Кузмина е искала да се състезава за България, но никой не й е обърнал внимание. Това съобщава чешкият сайт sport.cz, като цитира бившият треньор на единствената ни шампионка на зимна олимпиада Екатерина Дафовска – Боран Хаджиев.

Според Хаджиев миналата година Кузмина е била на лагер в Белмекен и тя, и съпругът й дали ясно да се разбере, че словашката биатлонистка се интересува от възможността да се състезава за България. Хаджиев направил предложението на висшестоящи спортни функционери у нас, чиито имена не споменава, но те отказали на словашкото предложение. Няколко седмици по-късно Кузмина отново се свързала с Хаджиев и подновила предложението си. Последвал нов отказ.

И така до…златния медал за 19:55.6 минути.

От всичко по-горе единственият извод, който се налага, е, че освен талант и воля за развитие на зимните спортове (за което имаме прекрасни условия), у нас липсва и нюх.