>Гимнастика "лайт" или Кой ще намали темпото?

>

Два поста за спорта в свободното време ме провокираха за този текст. В единия се говори колко готино нещо е зумбата, а в другия – за мъките, които те очакват, ако се решиш да се раздвижваш с тае-бо. За тае-бо, че е уморително и не е за всеки две мнения няма. Зумбата пък въобще не е само забавление. Всъщност е доста натоварваща, тъй като темпото е високо. Бързината не ти позволява да усвоиш добре движенията, които трява да правиш, в резултат на което повечето хора мятат ръце и крака колкото да не е без хич. Разбира се самата музика и усилието са си разтоварващи. Друг е въпросът за ползата. Инетерсното на зумбата е, че навън я упражняват много често и мъже. Тук все още се смята за женско занимание. Както и гимнастиката изобщо. Та като стана въпрос за гимнастика – най-добрият начин за жените да поддържат форма и здраве, особено от известна възраст нагоре, си идваме и на думата за темпото.Хранителни добавки за здраво сърце от Silabg.com
На практика в момента, поне в София, никой не предлага нормална гимнастика за жени на средна възраст. Под нормална разбирам такава, която да можеш да издържиш докрая и след която да можеш да си кажеш заглавието, и да не те болят кръст, гръб и други важни чаркове. Понастоящем този вид занимания са съобразени изцяло с модата и предпочитанията на млади момичета, които всъщност изобщо нямат толкова голяма нужда от гимнастика. Всичко е на много високи обороти, с музика, която ти пробива тъпанчетата и с натоварване, което определено не е подходящо за всички видове активни взрастови групи. Самите инструктори и инструкторки (най-вече) са момичета и жени, чиито тела отдавна са превърнати в истински машини. Това не им позволява да влезнат в положението на средностатистическа жена, която не спортува по 10-15 часа на седмица, защото обикновено й се налага да върши и други неща.
Времетраенето на гимнастиката масово е по един час, вместо по 45 минути, както преди години. При положение, че лекарите съветват, че и 30 минути на ден или през ден са достатъчни. От друга страна една популярна гимнастика като т.нар. “комбинирана” се изроди драстично. Вместо 15 минути степ и 30 минути упражнения, сега масово се предлагат 50 минути степ и 10 минути упражнения. Дори една каланетика става трудна, ако темпото й е като на състезание по аеробика, а пилатесът, който изглежда лек, всъщност ти идва в повече, ако трябва да го играеш цял час. От тази ситуация има два изхода – или играеш по-кратко (но не можеш да платиш по-малко) или си определяш собствено темпо, пък който иска да скача повече си е негова работа. Това обаче са компромиси. И не че човек не може да прояви инат и да се справи със ситуацията, но защо всичко в тоя живот трябва да е мъчение? С две думи пазарната ниша за гимнастика “лайт” е празна и много се надявам някой да се възползва от нея.

>ЗдравоСловно отслабване с…паста и пица

>

Миналата седмица блокирах една реклама в блога си, която беше за “здравоЗловно отслабване“. Очевидно неграмотността вече се шири и сред авторите на рекламни текстове (дали да не ги пратим и тях да направят по един тест на PISA?). Блокирах я, не само защото е отвратително да четеш реклами с правописни грешки, а и защото вярвам, че всички начини за отслабване с хапчета, добавки и други подобни са толкова вредни за физическото здраве, колкото гледането на карти е вредно за психическото. Целта на този пост е да пропагандира т.нар. средиземноморска диета откъм италианското крайбрежие, след като с очите си видях огромната пропаст, която зее между българското разбиране за италианска храна и истинската й същност.
Струва ми се, че истинската й същност залага на т.нар. хранителна пирамида, дето са ни я преподавали в училище. В нея най-отдолу са зърнените храни (т.е. най-много трябва да се консумират), после зеленчуците и плодовете, след това млечни, яйца, риба, месо и накрая на тясното връхче т.нар. “за душата”, разбирай – сладките неща.
Чувала съм, че от италианската паста не се пълнеело, понеже била много специална и такава нямало у нас. Може и така да е. Скромните ми наблюдения обаче са, че италианците освен пастата, наблягат само на доматения сос, като хвърлят вътре или малко пармезан в добавка или две три хапки риба. Може и някакво месо, обаче месото по принцип се яде не по-често от веднъж на три дена. А как ние я разбираме пастата? Ние я разбираме с шунка, гъби, сирене и половин кило настърган кашкавал отгоре. Това, естествено рязко вдига калоричността.
Същите са и идеологическите разлики между българската и италианската пица. Италианците правят един тънък блат, заливат го с доматения сос и малко зехтин, мятат някое и друго парче моцарела отгоре (ама не да я покрият със сирене като пъзел) и…толкоз. Как ние я ядем пицата? Ами слагаме й пак сирене, шунка, кашкавал и гъби, кисели краставички, лук, чушки, пиле, защо не и малко луканчица, и накрая я покриваме с настърган кашкавал, като че ще я предпазваме от слънчево изгаряне. Така пицата се превръща от тесто с нещо отгоре в “нещо” с тесто отдолу. И вярно, че не става за отслабване.
Какво да кажем за салатите? Консумирането на зеленчуци за българина се е превърнало в ядене на салати, за които най-важното е да са големи и вътре да има много неща. Нашите салати са на принципа – “Дай всичко от хладилника!” и “Колкото повече – толкова повече!” А то като е по много – и от салати се дебелее. Истинското ядене на зеленчук си е просто ядене на зеленчук – резнат на две с малко сол и зехтин в добавка (но не е задължително).Хранителни добавки за здраво сърце от Silabg.com
Изглежда, че италианската кухня, подобно на китайската, страда от национални “подобрения” в зависимост от това какви са вкусовете на страната, в която се приготвя. Казват, че това, което се яде в Китай има малко общо с това, дето си го поръчваме за вкъщи от китайските ресторанти.
Тъй или иначе с паста и пица наистина може да се отслабне (проверено е), само че като се набляга на пастата и тестото, а не на добавките. Ето една примерна програма: закуска – кафе и бисквити, обяд – паста (по италианския начин), вечеря – пица (по италианския начин). Между обяда и вечерята може даже да изядете един сладолед, но приготвен по

>Пост за кюфтета

>

Стига вече политика. Да си оправим вкуса с един пост за кюфтета, без подтекст от рода на “депутатски кюфтета”, “а га яде кифтетата ни рива…” и т.н. Много близо до град Бургас, като пътувате към него от юг, се намира един забутан ресторант, за който можете да научите само от бургазлии. За да стигнете дотам, трябва да завиете на отбивката за Ясна поляна и след това веднага вляво. Официалното му наименование е “Росенец”, а партизанското – “Хубавото кюфте”, “Вкусното кебапче”, “Вкусното кюфте” и под. Пиронът на програмата са кюфтетата. Носи им се славата на най-вкусните кюфтета в близките околности. Заведението е далеч от всякакъв лукс и изисканост. Стои си там от десетки години. Даже е полу на самообслужване. Поръчвате си на бара, а после ви носят поръчката.

Кюфтетата очевидно са от месо, без здравословни добавки от рода на хляб, соя и други, и са четири вида: кашкавалено, магданозено, чесново и пикантно. За да не губите време и средства, веднага ви казвам да заложите на пикантното. Цените им обаче са над средните – 1,70-1,80 лв. за парчето. Но пък са истински кюфтета. Много са добри даже.

>Флашмобът – естествен, непринуден, необвързан…Верно ли?

>

И от най-тъпия филм има някаква полза. След като бях силно “разтърсена” от знаковите филми на София филм фест 2011, не отидох на кино около 3-4 месеца, за да се възстановя психически. Първата прожекция, на която попаднах (“По приятелски”) бе достатъчно разтърсваща в обратната посока, но поне научих какво е “флашмоб“. С две думи това е необичайно представление на публично място (най-често под формата на танци или пеене, но може да е и нещо тотално нелогично), организирано тайно, изпълнено спонтанно и с изненадващ ефект върху случайните наблюдатели, което завършва също толкова внезапно, както и започва. Много често се прави на гари и в молове, където има струпване на хора. Защото флашмобът има нужда от публика. Времетраенето му е 3-4 минути. Във флашмоба има и щипка абсурд. От една страна той трябва да не е обвързан по никакъв начин с политика, икономика, корпорации, религия. Т.е. той е по-скоро забавление и по-малко протест. В същото време някои наблюдатели го дават като пример за т.нар. “културно заглушаване”, което пък си е тъкмо протест срещу все повече PR-ско-рекламно-медийно-комуникацинно манипулирания ни живот.
Като цяло обаче флашмобът прилича на неподправено забавление и хората, които попаднат на него, искрено му се радват. И тъкмо понеже е толкова готин, няма как вече да не са го налазили PR-ите и рекламистите. Затова вече и в тази категория разполагаме с оригинали и ментета. В клипа по-долу ще забележите, че се появява надписът “реклама” и че всъщност това е един “специален рекламен момент” на еди кой си моблен оператор. Значи, не е истински флашмоб.

Опитите в България също бележат лека тенденция към изкривяване. Най-хубавият флашмоб, получен досега, е танцът на бул. “Витоша” в столицата. Хасковлии също са се представили подобаващо, но понеже техният пърформанс е направен по конкретен повод – Деня на Европа, това вече го прави по-малко непринуден, отколкото би следвало.
Има и неуспешни опити. Като това пръскане с водни пистолети пред Народния театър или този бой с възглавници…Просто не им се е получило с непринудеността. Вижда се, че и публиката е вяла. Липсва ентусиазъм. Всъщност, флашмобът се прави с репетиции и, поне според мен, често пъти го подготвят професионалисти. Имаме и откровени залитания в грешна посока.

Като този еко протест, който е обявен за флашмоб, но няма нищо общо с него, а си е обикновен еко протест и по никакъв начин не е забавен.
А все пак и въпреки всичко, флашмобът е забавление. Струя свеж полъх в спеченото ежедневие. Тръпка. Понякога се получава, понякога – не.

>Декемврийска мечта

>Това е пост за човека и рибата.
Това е пост за драматичната връзка между човека и рибата.
Човекът стои между живота и смъртта.
Толстолобът стои между язовира и смъртта.

Паламудът стои между морето и смъртта.

Човекът мисли.
Конят мисли.
Овцата мисли (дали?…бел. ред).
Кравата мисли (наистина ли?…бел.ред).
Кучето мисли (по-вероятно…бел. ред).
Толстолобът и паламудът не мислят (вече със сигурност…бел.ред).
Те са безмълвни.
Безизразни (…и вас да ви провесят на балкона…бел.ред.)

Толстолобът и паламудът знаят.
Всичко.

Публикувано в fun