Романът „№9“ – поетично послание за света на вулгарното

snimkorizaNORAНора Пенчева е професионален инструктор по йога и медитация. Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и е била няколко години преподавател по философия. Днес тя е привлечена изцяло от философията на Изтока и се е посветила на нея. И на писането. „№9“ е съвременен роман и писателски дебют за Нора. Той е номиниран в литературния конкурс на фонд „Развитие“ за 2016 г.  Авторката има и свой собствен литературен блог – „Зона за дишане“, където са публикувани нейни стихотворения и разкази.

OchakvajteЩо за роман е „№9“? На първо място това е един много увлекателен роман. С бързо развиващо се действие и енергични диалози, той не оставя читателя на мира, докато не го прочете докрай. С това Нора малко прилича на своята именита съименничка Нора Робъртс. И също е на ръба на комерсиалното, което не крие. Защото поякога комерсиалното е най-близо до действителността. Особено когато описва булевардния бит на съвременниците.

Главният герой на „№9“ е футболната звезда Ангел – типична съвременна „икона“ за подражание на подрастващите. Естествено, около такива като него, могат да се срещнат и доста плеймейтки, мамини синчета с много пари и други достоверни персонажи от родната действителност. Животът им е празен, а езикът често пъти вулгарен, което прави и езика на романа да бъде на моменти на ръба на приличието и отвъд. Ангел притежава съвършената външност и съвършената карирера в очите на широките младежки маси. Перфектният му вид обаче сякаш е доказателство на известната мисъл, че колкото по-съвършено изглежда един човек, толкова повече демони се крият в него. Демоните на Ангел се крият в детството му…

На другия край на „света на чалгата“ се намира  главната героиня на „№9“ – Ева. Обезобразена от рядка болест, тя си отмъщава на всички с отчуждение, грубост и пълно отрицание. Нейният език също е за 18 +, макар че е маска най-вече за голямата й уязвимост. За разлика от обкръжението  на Ангел, светът на Ева е интелектуален, но дълбоко скрит от всички останали.

Ангел и Ева изглеждат толкова несъвместими един с друг, че има само едно нещо, което може да пресече пътищата им и това са неведомите пътища на любовта. Единият от тях търси липсващата му красота, а другият – липсващата му душа. В крайна сметка ги намират, но не без цената на пречки и страдания.

„№9“ е един обещаващ дебют, който поставя отново някои вечни въпроси за човешките отношения, за законите на привличането. Той рисува и един донякъде отблъскващ свят на материалното и показното, който ни заобикаля, но предпочитаме да не мислим за него. Романът на Нора Пенчева  разглежда темата за любовта, но и темата за страданието, най-тежкото от което може да бъде причинено само от човек на човека.

Тази книга е еднакво интересна за 18 и за 80 годишни читатели. За първите, защото посочва липсите с главно „Л“ в агресивната суета, която ги обгръща. За вторите – защото им разказва за света на следващите поколения и той е такъв, какъвто никой от тях дори не подозира…

Книгата излиза от печат през април с логото на издателство „Авлига“. Худжник на корицата е младата Мария Цакова. Премиерата на романа е на 19 април 2017 г. в бар “Естерхази” от 18.30 ч. С участието на актьорите Боряна Братоева и Димитър Николов.

Светът под роклята или какво вълнува мъжете?

Sharon_Stone_027„Светът под роклята” можеше да е заглавие или подзаглавие на книгата „Поетика на любовта” от Валери Стефанов (издателство „Авлига”), но нямаше да подхожда на имиджа на един авторитетен професор по литература от Софийския университет. Все пак точно така се казват две от главите на книгата – „Светът под роклята” 1 и 2. Това подсказва, че философската есеистика в тази книга, посветена изцяло на любовта, на моменти е силно предизвикателна. Но какво по-естествено, когато се разсъждава върху характеристиките на това сложно човешко чувство!„Поетика на любовта” запълва една празнина на българския книжен пазар, която съществува повече от 40 години. Последната подобна книга, която е излизала в този жанр, е от 1974 г. – „Любовта” от Кирил Василев. Излишно е да казваме, че коментарите по тази вечна тема отдавна са се нуждаели от…актуализация.„Поетика на любовта” напомня „Изповеди”-те на Русо или есетата на Умберто Еко. Не защото прилича на тях, макар че от една страна напомня „Века на чувствителността”, а от друга, също както есетата на Еко, е първоначално замислена като лекция за студенти. Книгата на Валери Стефанов напомня за тях най-вече по силата на въздействието си, защото в нейните разсъждения на тема любов читателят може да се припознае, да се открие и да доразбере себе си и света, а това е основен белег на гениалния текст.

И така – кое е най-вълнуващото в жената през погледа на мъжа? За илюстрация към отговора на този кардинален за жените въпрос, книгата разглежда сцени от няколко велики филма – „Първичен инстинкт” с Шарън Стоун, Yuppi Du с Шарлот Рамплинг и Адриано Челентано и др. Както се досещате отговорът на въпроса се крие в света под роклята, а авторът стига до богохулното твърдение – „Каквото са разтворените небеса за вярващите, това са женските бедра за мъжете!”, сравнявайки религиозното просветление (епифанията) с чувството, което вълнува мъжете при гледката под роклята.

И предизвикателствата не свършват дотук. Цяла глава в раздела „Жената на ближния – този копнеж, този огън!” е посветена на прелюбодейството – един от най-омразните на Господа грехове и „най-любим” на неговите творения. „Блуждаещото желание и Десетата заповед” си позволява да дискутира по правило неподлежащите на обсъждане закони на Създателя, но все пак признавайки Неговата мъдрост: „Бог с основание подозира желанията като приток на асоциалност, разрушителен поток, способен да събаря граничните камъни, да отмива културните маркировки. Желанието посяга към дома, за да разруши света. Затова е толкова важно то да бъде овладяно, да бъде спряно, преди да посегне и да улови.”

Откровеността на тази книга не подминава и „мъжката гордост – фалосът” – този „перманентен източник на архаични и фундаментални тревоги”, асоцииран с липсата, недостига, с неизбежността на смъртта.

Poetika-na-liubovta_Stefanov_BookCover_Front„Поетика на любовта” е и образователна книга. В нея има много цитати и тълкувания – от и на древните философи, великите писатели и поети, психоаналитиците на човешката душа, от християнските светци, оставили писмено наследство. И като теглим чертата трябва да признаем, че в тази книга има много повече поезия, отколкото еротика, много повече духовно вдъхновение, отколкото “първичен инстинкт”. „Поетика на любовта” е една книга, написана със знание и интелект, но основно с разбиране и хуманност към човека, подложен на всичко онова, наречено любов. „Любовта не е едно нещо, тя е много неща и все пак е една”, казва авторът. И още: „Искаме да отстояваме онази вяра, според която любовта е най-силната алтернатива на злото сърце и на немощното сърце.”

 

Барман ни учи кога и какво да пием, докато разкрива убийство

korica_petite

Ако сте любители на европейската криминална проза, знаете италиански и харесвате Марко Малвалди, можете да си купите “Игра за петима” в оригинал за 34 лева. Ако обаче сте любители на европейската криминална проза и не знаете италиански, пак можете да си купите същата книга на български далеч по-евтино. Заслугата е на издателска къща “Авлига”, а “Игра за петима” е третият криминален роман, който издателството пуска тази година.

А каква е разликата между европейската и американската криминална проза? Разликата е, че в първия случай едни симпатични хора разкриват престъпления леко и небрежно, без да се налага да избият половин дузина заподозрени, извършвайки обилни кръвопролития. Напротив, те разчитат основно на мисловните си способности и не си цапат ръцете с кръв. Докато в презокеанския случай има опасност в края на книгата да забравите кой кого е убил и всъщност да има толкова много убити, че вече да няма кой да разкрие престъплението…

Масимо е млад, добре образован, но професионално нереализиран италианец от Тоскана. Щастието обаче му се усмихва и с печалбата от тотото отваря малък бар в курортното градче. Сред постоянните посетители на бара му освен туристите са и местните пенсионери. А любимата им игра на карти е брисколата за петима, чийто запален почитател става и той.

Това е фонът, на който се разплита трагичната смърт на местно момиче с противоречива репутация. А в ролята на следовател се явява самият барман, чиито наблюдателност и упоритост напомнят тези на старомодните му предшественици Шерлок Холмс и Еркюл Поаро.

И понеже барът е пресечната точка на клюките от целия град барманът става по-важен и от инспектора, разследващ престъплението. А развръзката? Развръзката има нещо общо с брисколата – играта за петима, където единият…винаги лъже.

Смешното е, че като един истински италианец барманът приема много присърце правилата за природосъобразно хранене и пиене, така че книгата е изпъстрена с уместните му забележки по повод на неразумни искания на клиентите.  Така покрай всичко друго можете да научите и кога /не/ се пие капучино, еспресо, студен чай или просеко, както и в кое време годината каква хранителна подкрепа може да си позволите на крак.

Марко Малвалди е роден в Пиза  през 1974 г. „Игра за петима” е първата книга от серията за Бар „Луме”, въвеждаща образа на бармана Масимо и четиримата пенсионери-кибици. За своите криминални романи Малвалди е носител на наградите Isola d’Elba Award и Castiglioncello Prize. В Италия книгите му се радват на огромен успех и на популярна телевизионна поредица.

 

Отмъщението е …”Студено ястие”

Craig Johnson Cover 6BХитовата криминална поредица за шериф Лонгмайър от американския писател Крейг Джонсън вече е и на българския книжен пазар. “Студено ястие” е първата книга от поредицата, чиито сюжети не са свързани помежду си, но имат общ герой – шерифът от Уайоминг – Уолт Лонгмайър.

Авторът Крейг Джонсън е юрист, който след кратък стаж в Ню Йоркската полиция решава да се отдаде на писането и се връща в родния Уайоминг – щатът, известен с красивите си планини, националния парк Йолоустоун и …коренното индианско население. Това са същите места, на които се вихрят героите от романите на Майн Рид. С тази разлика, че днес животът на индианците там е “малко” по-различен… Те обаче са неизменна и важна част от героите на Крейг Джонсън – сиукси, шайени, навахо – с типичната за тях мистика, понякога мнителност и често – приятелска отдаденост на Големия бял брат.

След “Студено ястие”, която веднага му носи успех и чиято премиера , нас е на Панаира на книгата, Крейг Джонсън написва още 10 книги със същия герой – шерифът от Абсарока, превърнал се в национален любимец. Не малка роля за това изиграва и филмирането на поредицата от Arts&Entertainment Network и последвалите над 4 милиона зрители! Сериали от нея се излъчват и по bTV Action. Сценариите за филмовата поредица обаче се различават от книгите и са писани специално за тв.

Самата книга “Студено ястие” е сред финалистите за наградата на Асоциацията на независимите разпространители на детективски романи, а френското й издание печели Le Prix du Polar Nouvel Observateur/BibliObs.  Тя разказва историята на малтретирано индианско момиче и последвалата отплата. Заглавието й идва от мафиотската поговорка “Отмъщението е ястие, което се сервира студено”, а посланието на автора е, че “Отмъщението е ястие, което  по-добре никога да не бъде сервирано…”

Книгата е издание на ИК “Авлига” в превод на Людмила Верих и корица на художника Кирил Златков.

>Стиг Ларшон – много яко!

>

Първата му книга ми попадна на английски (The Girl with the Dragon Tattoo) и понеже наистина нямаше нищо друго наоколо, се напънах да прочета някокостотин страници за подобряване на езиковите умения. По-късно със задоволство установих, че трилогията “Милениум” е преведена и на български (заглавието на първата част е различно от английското, но аналогично на шведския оригинал – “Мъжете, които мразеха жени”), само че този автор като че ли не е бил достатъчно добре рекламиран (или пък аз съм го проспала). А всъщност е много добър. Във всеки случай по нищо не отстъпва на Гришам или Дан Браун, при това е доста по-съвременен, може би просто защото е по-млад. Затова и не случайно през 2009-а е бил номер едно в световните класации, а Дан Браун му е дишал праха…За зла участ е починал почти веднага след като е предал за печат трилогията си и дори не е дочакал световния й успех. Жалко! Сигурно и това е една от причините да не го рекламират толкова. Така де – за какво да го рекламират като е умрял? И без това няма да пише повече…Бизнесът е безпощаден. Все пак един човек, очевидно най-близкият му, не го е забравил и e написал книга за него. По трилогията има и филми, които също не са стигали до нас.
В центъра на действието на романите на Ларшон е едно списание и неговият екип, а главните герои са разследващ журналист и една доста алтернативна млада жена. За разлика от Гришам, който ни занимава само с адвокати и Браун, който ни занимава само с религии, шведът Стиг Ларшон обръща повече внимание на неща като свобода на словото, журналистически стандарти, насилието върху жени, трафика на хора. Освен находчивия и напрегнат сюжет, с който доста добре можете да си уплътните времето, книгите му са познавателни и за страната, в която се развива действието. Между другото става ясно, че това скандинавците секса за нищо го нямат, а източноевропейките яко сме го закъсали с имиджа. Като цяло е малко изненадващо, че положението на жените в тая част на света май не е най-розовото. А когато един журналист (какъвто е Ларшон) пише роман, вероятността нещата вътре да са с висока степен на достоверност е голяма. Ето в подкрепа и едно интересно интервю по темата на преводачката Васа Ганчева.