>Стиг Ларшон – много яко!

>

Първата му книга ми попадна на английски (The Girl with the Dragon Tattoo) и понеже наистина нямаше нищо друго наоколо, се напънах да прочета някокостотин страници за подобряване на езиковите умения. По-късно със задоволство установих, че трилогията “Милениум” е преведена и на български (заглавието на първата част е различно от английското, но аналогично на шведския оригинал – “Мъжете, които мразеха жени”), само че този автор като че ли не е бил достатъчно добре рекламиран (или пък аз съм го проспала). А всъщност е много добър. Във всеки случай по нищо не отстъпва на Гришам или Дан Браун, при това е доста по-съвременен, може би просто защото е по-млад. Затова и не случайно през 2009-а е бил номер едно в световните класации, а Дан Браун му е дишал праха…За зла участ е починал почти веднага след като е предал за печат трилогията си и дори не е дочакал световния й успех. Жалко! Сигурно и това е една от причините да не го рекламират толкова. Така де – за какво да го рекламират като е умрял? И без това няма да пише повече…Бизнесът е безпощаден. Все пак един човек, очевидно най-близкият му, не го е забравил и e написал книга за него. По трилогията има и филми, които също не са стигали до нас.
В центъра на действието на романите на Ларшон е едно списание и неговият екип, а главните герои са разследващ журналист и една доста алтернативна млада жена. За разлика от Гришам, който ни занимава само с адвокати и Браун, който ни занимава само с религии, шведът Стиг Ларшон обръща повече внимание на неща като свобода на словото, журналистически стандарти, насилието върху жени, трафика на хора. Освен находчивия и напрегнат сюжет, с който доста добре можете да си уплътните времето, книгите му са познавателни и за страната, в която се развива действието. Между другото става ясно, че това скандинавците секса за нищо го нямат, а източноевропейките яко сме го закъсали с имиджа. Като цяло е малко изненадващо, че положението на жените в тая част на света май не е най-розовото. А когато един журналист (какъвто е Ларшон) пише роман, вероятността нещата вътре да са с висока степен на достоверност е голяма. Ето в подкрепа и едно интересно интервю по темата на преводачката Васа Ганчева.