Канадско-американското чудо или как да влезем в гърлото на Гърмящата вода

Когато българин отива до Ниагара, пред него неизменно възниква въпросът – коя част на водопада ще види – американската или канадската? Канадците изобщо не се впечатляват от американските ни визи, па макар и десетгодишни, и дават да се разбере, че без канадска виза не можеш да минеш от другата страна на т.нар. Мост на дъгата – наполовина американски, наполовина канадски. Самата канадска виза, освен че е скъпа, е и бавна, защото трябва да изпратиш паспорта си в Румъния и т.н, и т.н…
Добрата новина е, че като се качите на корабчето, наречено Maid of the Mist (превод неизвестен), то първо минава покрай Американския водопад и след това влиза право в гърлото на Канадския. Така че не само виждате и Подковата, ами дето се вика – гледате се очи в очи, доколкото това е възможно. По времето на Алеко туристите са се дундуркали с файтони по 4 часа, докато обиколят водопадите от всички страни. Днес няма време за такива дълги атракции и пиронът в програмата е турът с корабчето, защото с него минаваш „на една ръка разстояние” от Гърмящата вода, както я наричали местните индианци. Виж още в LOVE.TRAVEL.

>Американските даскали срещу компютрите

>Нещо като “назад към природата” в стил Жан Жак Русо започват да го играят учителите в средните училища в САЩ. Колкото и да е странно, на даскалите в страната, която сме свикнали да възприемаме като номер 1 в областта на технологиите, май започва да им писва от лобизма на големите IT компании и опитите за все по-пълно компютризиране на образователния процес. Всичко започва от щата Айдахо, но протестите на тамошните учители се подкрепят от все повече техни колеги. Управляващите щата са въвели задължителни онлайн курсове за завършващите средно образование (поне по два предмета), което изправя учителите на нокти. Първо, като повечето си колеги по света, те далеч не са сред най-добре платените работещи. По тази причина харченето на милиарди за IT в образованието им се струва несправедливо на фона на ниските им заплати. Второ, те, разбира се, се притесняват за работните си места на фона на нарастналата безработица в Щатите и вече си представят как компютърът постепенно ще измести учителя или поне ще намали рязко значението му, което със сигурност не означава повече работни места за учители. Трето, като всички учители по света, и те се оплакват, че напредъкът в технологиите изпреварва собствената им квалификация, но никой не се е засилил да инвестира в нея. По-скоро усилията (парите) се съсредоточчават върху осигуряването на лаптоп за всеки ученик и учител, така че подрастващите със сигурност да могат да ползват онлайн ресурсите, а учителят да ги подкрепя също онлайн и от разстояние.
И четвърто, но не на последно място, те далеч не са убедени в ефективността на обучението онлайн и осигуряването на възможност за все по-пълно използване на технологиите в училище. Компютърът не може да научи учениците да разсъждават качествено, казват те, още по-малко да стимулира критичното им мислене. Учениците навсякъде по света възприемат технологиите все по-лесно, но това далеч не ги прави по-грамотни. Американските учители предупреждават, че напротив, колкото повече стоят пред екрана, толкова повече децата стават по-разсеяни и все по-трудно концентрират вниманието си. А способността и склонността към четене, които по принцип им куцат, започват да закърняват все повече е повече. Всичко това от своя страна се отразява на езиковите им умения, да не говорим за умението за общуване и участие в реален дебат. “В усилията си да прегърнем последните технологични нововъведения ние рискуваме да изградим поколение от хора, което е неспособно да формира, артикулира и защитава позиции относно някои от най-важните въпроси на деня”, пише Мишел Мейсън, учител по етика и философия в писмо до “Ню Йорк Таймс”. Нищо подобно, отговарят управляващите, целта ни е да ги подготвим за професионалния им живот. Не, целта на училището е първо да възпита граждани, отговарят учителите.
През пролетта на м.г. те излизат на улични протест срещу подготвящото се законодателство. Въпреки това то е прието. Изненадващо на тяхна страна застават родителите и…учениците. Десетки хиляди родители се подписват в защита мнението на учителите. “Да имам нов лаптоп не ми е най-голямата мечта”, казва и подрастващият Сам Хънтс”, цитиран от същия вестник. “Предпочитам да ме обучава учител”, добавя той в защита на преподавателката си по английски.
Все още не е доказано, че компютърното обучение има по-висока ефективност от класическото и все още няма достатъчно методически разработки за провеждането му, настояват на своето учителите и организират стачки, включително на цели училища. В допълнение те не се колебаят да заяват кой според тях стои в основата на натиска за технологична революция в обарзователния процес – бизнес интересите на Apple и Intel. И нищо чудно – една шеста от даренията за кампанията на местен политик са дошли точно от тях. Ама то не било, за да прокара закупуването на лаптопите им, а защото подкрепяли програмате му. Е, да де! Въпрос на гледна точка.

>Политици на билборда

>

“Бенетон” не е единствената компания, която си прави скандална реклама на гърба на политиците и не спира да провокира поносимостта им към гъбаркане. Сериозна конкуренция в това отношение е сайтът “Ашли Мадисон”, който предлага нова и прогресивна услуга, а именно запознанства само за…женени хора. Целева група са всички, които искат да запазят брака си, а също така радостта си от живота по един обществено порицаем, но толкова популярен начин. Не е тайна, че те не са малко и че повечето тях са…мъже. “Ашли Мадисон” се хвали с над 12 000 000 анонимни потребители. Като приспадат едно 20-25 % рекламна раздувка, медиите му признават около 10 000 000, което си е сериозен бизнес.
Един от известните рекламни билбордове на сайта за извънбрачни връзки е с печално известния Берлускони. Рекламното изречение гласи: “Ние няма да ви предадем!”, което напомня за злощастната съдба на известния прелюбодеец. Друг подобен билборд е с портрети на принц Чарлз, Хуан Карлос и Бил Клинтън (всъщност не съм чувала за нищо скандално окол Хуан Карлос, но кой знае…). Резултатът е остри възражения от кабинетите на Хуан Карлос и Берлускони и последвало сваляне на билбордовете. А Бил Клинтън – какво да каже човекът? Дето се вика всичко вече беше казано. Чарлз изглежда също е отминал рекламата с кралско презрение.
Последният любимец на “Ашли Мадисон” е един от кандидатите за президент на републиканците – Нютон Гингрич. В родния му щат Пенсилвания те са го изтипосали върху билборд, баш по време на вътрешните избори на републиканците, със слогана: “Верен републиканец – неверен съпруг.” Човекът имал неблагоразумието да си признае, че изневерявал по време на първите си два несполучливи брака. Естествено Гингрич няма никакви шансове да пребори вътрешната конкуренция на фона на половин дузина републиканци с по една съпруга и 4-5 сина зад гърба си. Да не говорим, че рекламата на “Ашли Мадисон” в този случай си е по-скоро черен PR.
Тъй като сайтът има регионален подход в рекламите си, той използва международно известни, но и местни политици със склонност към изневери, станали обществено достояние в съответната държава. В Германия например на билборда стоят Клинтън и Шварценегер (намигване към австрийския му произход), но и известен немски политик – кръшкач. С две думи всяка страна, в която “Ашли Мадисон” реши да стъпи, трябва да може да предложи някое известно политическо лице за реклама на скандалния сайт. Сетете се от три пъти кого ще изтипосат у нас? Вече не е на висок пост, но пък беше достатъчно дълго на него…

>Търкалящи се подаръци

>

Начинът, по който се доставят коледните пратки в Щатите, е изпитание за всяка нежна българска душа. Но не само. Разпространено наскоро видео, добило голяма популярност, показва как служител на американските пощи Fed-Ex подхвърля безгрижно компютър през оградата на получателя и си заминава по живо по здраво. Това дойде в повече и на по-суровите американски души та се наложи вицепрезидентът на компанията Матю Торнтън да се извинява публично. Иначе, понеже тия хора нямат звънци по вратите (най-вероятно защото не се очаква никой да им звънне), доставките на пощата са във външни пощенски кутиии, а когато кутията е малка, пратките се подхвърлят на земята по стълбите…Ама това някой да отвори, да го вземе лично, да се подпише? Няма такива работи. Няма кой да те чака да се появиш на вратата. Хвърлят пакета и си заминават. Всичко това се развива на фона на огромен обем търговия онлайн и доставки от Амазон, които валят като из ведро. С две думи – трябва да се бърза. Естествено, първият въпрос, който отеква със страшна сила в мозъка ти е: ами ако някой го открадне, докато ме няма? Това е напълно реалистично и на пръв поглед, а и на втори, абсолютно нищо не пречи да се случи. Казват дори, че имало хора, които проследяват трафика на камионите с доставки. Истината е обаче, че се краде само по изключение. Ако не беше така, Амазон щеше вече да фалирал. Защото ако не си получиш платената доставка, те ти я доставят отново пък макар и с по-голямо закъснение. За да улесни получателите, Амазон изпраща на имейла им актуална информация за движението на пратката – в кой щат се намира в момента, кога е доставена в пощата, кой точно е доставчикът (може да е частна куриерска фирма), в процес на доставка ли е или вече е пред вратата (евентуално). Гаранция за достоверност обаче няма на 100 % – често пъти неща, за които пише, че са в движение, на практика вече са доставени. Единственото спасение е да започне едно безкрайно звънене по телефоните и справка кое къде е и дали е доставено или не. Обикновено всичко завършва благопулучно.
Второто изпитание, на което по-чувствителните клиенти са подложени, е какво ще се случи с пратката, която в 99 % от случаите се хвърля като чувал с картофи, независимо дали е компютър или слъчеви очила – и в двата случая са възможни инциденти. И тук реалността не е толкова страшна колкото изглежда, защото пратките са опаковани перфектно. В случай, че някой не скочи с двата си крака върху кашона, вероятността от повреждане е почти нулева. Обаче хората все пак не обичат да гледат как подаръците им се търкалят по паветата.
И въобще друго нещо са си Българските пощи. Вярно, че трябва да ходиш до пощенската станция, да носиш лична карта и да чакаш служителката да попълни от 2 до 5 формуляра, а накрая да се подпишеш в една мазна тетрадка, ама поне не му трепериш.

>Рекордът на Обама и чудесата по Коледа

>

Ако един американец има цяла пуйка, а друг няма нито една, значи средно им се пада по половин. Този пример има за цел само да покаже относителността на статистиката. И все пак ето някои факти за американската икономика на фона на последните заплахи за намаляване на държавния рейтинг от международната рейтингова агенция Фич, представени от Ерик Арведлънд във Philadelphia Inquirer.
Казват, че Барак Обама е натрупал по-голям държавен дълг отколкото е натрупан през целия период между управлението на Джордж Вашингтон и Бил Клинтън. Докато в началото на мандата на Обама дългът е бил 10 трилиона долара, сега е $15 трилиона. Това е повече от 100 % от БВП на САЩ или срещу всеки долар, взет назаем има по-малко от 1 произведен долар. При това тия хора работят здраво. Обаче и харчат здраво. Сигурно затова и статистиката на ниво домакинства е още по-неприветлива – съотношението между заемите на домакинствата и техните доходи е 154 в полза на борчовете. Хората под 35 г. са много по-зле в това отношение, отколкото другите възрастови групи. Проучванията на доходите сочат, че един от трима американци няма да е в състояние да плаща ипотеката си или да вземе пари назаем, ако загуби внезапно работата си. Вероятно на това се дължи и невероятно високият брой на бездомни деца – за миналата година едно на 45!

И ако здравеопазването е сред приоритетите на всеки човек, то там нещата за Щатите също се свързват с все по-застрашителната дума “дълг”. Над 40 на сто от работещите американци или имат проблем с плащането на сметките за медицински услуги или плащат медицински борч. 16,3 на сто от доходите им пък отиват за здравеопазване, което е с 50 на сто повече отколкото през 1980 г. Въпреки всичко се отчита, че Щатската икономика върви добре, макар и анемично. Безработицата е високо, но едноцифрено число. Прирастът на населението все още е положителен, макар и бавен. И освен всичко останало, по Коледа стават чудеса.

Т.нар. “ангели на лизинга” зарадваха доста хора в навечерието на празниците. Неизвестни благодетели от Калифорния, Мичиган и други населени места, вървят по магазините и плащат сметки на хора, които са купили подаръци на изплащане и има изгледи да са закъсали със сметките. Така някакви странници платили неиздължени сметки на повече от 1000 души за общо $420 000, пазарували във веригите молове Kmart. Сега, понеже съм професионално увредена, това ми прилича на PR акция на търговската верига. Обаче им свалям шапка, че са я измислили добре. Отгоре на всичко примерът им станал заразителен и на доста хора това им харесало като начин да направиш коледното си дарение. Както се казва – няма лошо.