>Политици на билборда

>

“Бенетон” не е единствената компания, която си прави скандална реклама на гърба на политиците и не спира да провокира поносимостта им към гъбаркане. Сериозна конкуренция в това отношение е сайтът “Ашли Мадисон”, който предлага нова и прогресивна услуга, а именно запознанства само за…женени хора. Целева група са всички, които искат да запазят брака си, а също така радостта си от живота по един обществено порицаем, но толкова популярен начин. Не е тайна, че те не са малко и че повечето тях са…мъже. “Ашли Мадисон” се хвали с над 12 000 000 анонимни потребители. Като приспадат едно 20-25 % рекламна раздувка, медиите му признават около 10 000 000, което си е сериозен бизнес.
Един от известните рекламни билбордове на сайта за извънбрачни връзки е с печално известния Берлускони. Рекламното изречение гласи: “Ние няма да ви предадем!”, което напомня за злощастната съдба на известния прелюбодеец. Друг подобен билборд е с портрети на принц Чарлз, Хуан Карлос и Бил Клинтън (всъщност не съм чувала за нищо скандално окол Хуан Карлос, но кой знае…). Резултатът е остри възражения от кабинетите на Хуан Карлос и Берлускони и последвало сваляне на билбордовете. А Бил Клинтън – какво да каже човекът? Дето се вика всичко вече беше казано. Чарлз изглежда също е отминал рекламата с кралско презрение.
Последният любимец на “Ашли Мадисон” е един от кандидатите за президент на републиканците – Нютон Гингрич. В родния му щат Пенсилвания те са го изтипосали върху билборд, баш по време на вътрешните избори на републиканците, със слогана: “Верен републиканец – неверен съпруг.” Човекът имал неблагоразумието да си признае, че изневерявал по време на първите си два несполучливи брака. Естествено Гингрич няма никакви шансове да пребори вътрешната конкуренция на фона на половин дузина републиканци с по една съпруга и 4-5 сина зад гърба си. Да не говорим, че рекламата на “Ашли Мадисон” в този случай си е по-скоро черен PR.
Тъй като сайтът има регионален подход в рекламите си, той използва международно известни, но и местни политици със склонност към изневери, станали обществено достояние в съответната държава. В Германия например на билборда стоят Клинтън и Шварценегер (намигване към австрийския му произход), но и известен немски политик – кръшкач. С две думи всяка страна, в която “Ашли Мадисон” реши да стъпи, трябва да може да предложи някое известно политическо лице за реклама на скандалния сайт. Сетете се от три пъти кого ще изтипосат у нас? Вече не е на висок пост, но пък беше достатъчно дълго на него…

>Политическите кампании и Смешното

>Отначало това изглеждаше като шега. После се оказа, че е истина. Предизборната кампания на управляващата партия се подгрява от комерсиални тв шоу програми като “Комиците”, “Пълна лудница” и “Господари на ефира”. За да си поиграем с думите, които понякога са безкомпромисни, можем да кажем, че това всъщност е много подходящо. Защото често пъти политиците са “комици”, положението в държавата е “пълна лудница”, но те (политиците) продължават да бъдат “господари на ефира” (много добре ми се получи). Със закачките обаче дотук. Защото каква е целта на Смешното? Целта на Смешното е да осмива, да подлага на съмнение, да казва забранените истини по различен начин, да критикува и, разбира се, да забавлява. А каква е целта на политическите кампании и на политиката? Целта им е да убедят хората, че има една по-малка група хора, които знаят как да решат проблемите на по-голяма група хора и с това да направят живота им по-добър. А не просто да ги забавляват. Защото хората могат да се забавляват и сами, и обикновено го правят и без политиците. Суровият извод е, че политиците, които правят това, са много елементарни. Но това е най-малкото, което може да се каже. Самите политици, с комичната гарнитура на кампаниите си, все едно казват на хората: “Не можем да ви предложим нищо съществено, не знаем как да решим проблемите ви, затова нека поне да ви позабавляваме, за да бъдете все пак доволни от нас.” Няма съществена разлика между политиците, които плащат за гласовете на гласоподавателите и тези, които им подхвърлят зрелища. И в двата случая те са еднакво безсилни и просто няма какво друго да предложат. Логичният извод е, че тези, които обикновено предлагат зрелища, най-вероятно са склонни да предлагат и хляб (пари) поради липса на политически потенциал и истински добри идеи как да си вършат работата. Освен всичко останало, Смешното много бързо може да стане неудобно. Както се случва и сега. Чудя се как “Комиците” или Жоро Бекъма ще развеселят хората от Катуница? Може би ще им разкажат някой виц за цигани…
Всъщност шоумените не са виновни. Те винаги са се предлагали за пари. Въпреки че добрите актьори би трябвало да са част от интелектулния елит на нацията. Но да кажем, че в случая става въпрос за техните продуценти, а не за самите тях. Нали ги харесваме, за разлика от политиците. Работата е там, че от нелепостта на такава ситуация би трябвало да светне крушката на някой, който все пак отговаря за тези политически кампании, и той (тя) да не позволят да се случи това, което вече се случва. Но не би. На никой не му е светнало.
Иначе шоумените и шоупрограмите явно се радват на голяма държавна любов. Иначе защо милиони от оперативна програма “Конкурентоспособност”, която по принцип е предназначена да даде едно рамо на българската икономика (горката!) ще отидат за оборудване и подкрепа на най-популярните тв шоу програми? Отговор има и ние го знаем. Но, за да останем верни на Смешното, нека предположим, че освен като държава на алкохолния туризм, предстои да се утвърдим и като държава на шоу програмите.

>"Карай внимателно! София има нужда от теб…"

>Ако рекламното изречение свършваше дотук, щеше да е горе долу приемливо. То обаче продължава. “Карай внимателно! София има нужда от теб, за да бъде различна.”?! Може би вече сте видели рекламните билбордове на кандидата за кмет на София Георги Кадиев, които са по цялото протежение на пътя София-Бургас. Без никакви излишни картинки, само бели букви на червен фон (той е от вида “червено юпи”), за да не разсейват шофьорите. Всъщност обаче надписът ги разсейва. Най-малкото, защото е напълно неразбираем. В случай че не шофирате, скучаете и имате интереси в рекламата, след много умуване стигате до извода, че може би той е искал да каже, че всеки от нас може да направи София различна, в смисъл по-добра. (Защото различна може да бъде и по-лоша.) Ако е така (само догадка), рекламното изречение трябваше да бъде “Карай внимателно! София има нужда от теб. Нека да я направим различна!” Така някак си щеше да се чувства съпричастност между общината и столичани, защото ако софиянци можеха сами да си благоустроят града, нямаше да им трябват кметове. В същото време билбордовете на Кадиев са доста дискриминационни, защото поставени така – насред националната пътна мрежа, на практика казват на всички останали, които не са от София: “Ти можеш и да не караш внимателно” или най-малкото “Не ме интересува как караш…”. Тцъ, тцъ…добре че има достатъчно катаджии. Толкова за Кадиев.
Другият недомислен билборд по пътищата несъмнено е на Атанас Семов от РЗС. Няма по-голяма рекламна глупост от това първото ти обещание да е абсолютно неизпълнимо. Просто защото президентът няма правомощия да уволни премиера. На практика всички виждат, че още първото ти обещание е предизвестена лъжа. Няма какво повече да се каже наистина. Разбира се нито Кадиев ще стане кмет на София, нито Атанас Семов президент на България (поне не този път). Ама и рекламата им не им помага.
И накрая не мога да отмина още едно рекламно-пиарско решение, свързано с политиката, което можем да наречем още “PR мой – враг мой!”. Изтъпанчването на Цветан Цветанов с калпак и потури, в стил туристическа брошура от зрелия социализъм, е най-лошата услуга, която можеше да се направи на този човек. Това е така понеже слабите страни на неговия имидж са, че е недотам образован, недотам компетентен и недотам на нивото, на което трябва да бъде за тази позиция. Затова такъв политик следва да го облечеш в “Армани” и да го туриш на корицата на някое луксозно списание, а не на тревата с цървулите. Все пак Арманито си е Армани. Както виждате и американските посланицине го отминават.

>Една снимка = 1000 думи

>Не е по сведения на очевидци, но според запознати мисълта от заглавието принадлежи на Конфуций. Този човек със сигурност не е имал понятие що е то PR, но това е силата на гения – да предчувства прииждащото бъдеще.
Напоследък мисълта на Конфуций ни напомня информационна агенция novinite.com. Тази агенция е чудесен източник на информация, списва се професионално и, макар и на английски, понякога от нея можеш да научиш повече отколкото от медиите на български. Но тъй като собственикът на novinite.com e собственик и на PR бизнес, новините и рекламата често си омешват шапките.

От тази снимка на Меглена Кунева например трябва да разберем, че ако я изберем за президент тя ще ни донесе какво? Работни места!

А от тази снимка на президента Първанов, трябва да разберем, че той ще ни донесе какво? Пази Боже!
Ама и тоя човек трябва повече да внимава къде стои…

>Нищетата на един народ

>Започна се с бира и кебапчета, след това с 20 лева на калпак, после 30, после 50 – кой колкото има да даде. За гласа на един избирател. Стигна се до купон за кафе, билет за баня и … доза наркотик. Как стигнахме дотук? И какво ли следва? Следва това, че после за същите тия хора няма достатъчно пари за лекарства, заплати и други такива битовизми. А 20-те, 30-те и 50-те лева някак си не им стигат…
Кой е виновен? Само комунистите ли? Не знам. Изглежда твърде лесно като отговор. Къде сме всички ние, които сме уважаемата публика? Седим и ехидничим отстрани, кефим се така да се каже, забавляваме се със собственото си падение. Няма как. Дори да не ни харесва и ние сме част от пейзажа. Пейзажът на сметището, в което се озовахме дружно, без особено съпротивление. Сметище, което започва да се препълва – някакви си 111 000 кв.км. “Какво да правиш, родина, синко”, както казал червеят от лайното.
Къде са ония хора, които са давали цялото си богатство и са посвещавали целия си живот, за да създадат една болница, едно училище, да напишат или преведат една книга? Как им мутира генът? И откъде всъщност да започнем?
Някъде много отначало…Например от “Не лъжи!”, “Не кради!”, “Не завиждай!”, “Не убивай!”, “Обичай ближния си!”. Лесно ли изглежда? Не, всъщност е много трудно.