>Волейболист, Азис и ако може една Мис!

>Пламен Константинов е много привлекателен мъж и явно талантлив волейболист. Въпреки това изглежда малко странно начело на една от партийните листи в София. Азис пък съвсем не е такова чудовище на каквото се прави и всъщност е един успешен шоумен, който умее да събира публика и да престои в Биг Брадър без да го намразят, даже и да събере симпатии. Затова от негова страна присъствието на билборда на партия с шанс за влизане в парламента си е ни повече ни по-малко поредното шоу, в което обаче се показва като добро момче.
Прикачването на популярни личности към имиджа на политическите партии е абсолютно същото като публикуването на голи мацки по страниците на сериозни вестници с цел вдигане на тиража. С други думи казано – виж абревиатурата на популярния блог Б.Р.ц.К..
По този начин политиците сякаш казват на хората: “Вижте какво, скъпи избиратели, не ви трябва здравеопазване, не ви трябва образование, не ви трябва жилище, кола и работа. Това, което ви трябва, е бира и…кюфтета.”
Това послание би трябвало да е обидно не само за хората, към които е отправено, но и за тези, които партиите използват за целта. То е като да ги покажат голи на пилона.

>Отвъд емоциите

>Гласуването в България продължава да бъде плод предимно на емоции. Не виждам нито една политическа сила, която дискутира начини за решаване на най-наболелите обществени проблеми. Ние сме свикнали да гласуваме на принципа – тия са гадове, нашите са еди кои си, тоя е пълен цървул, а оня е пич. Което си е наш, лично български проблем. Големите телевизии правят едни ужасни сутрешни предавания на местно равнище, сякаш имаме местни, а не национални избори.
Какво да кажем за управляващите отвъд емоциите? Те намалиха данъците повече от която и да било дясна партия. /В условията на световна криза обаче това се превърна в недалновидност./ Увеличиха пенсиите повече отколкото пенсионерите реално очакваха и бяха получили през предишния мандат например. /Инфлацията обаче изяде голяма част от тези пари./ Провалиха се тежко в подобряването на инфраструктурата, в усвояването на еврофондовете /което се случва на почти всяко първо правителство след влизане в ЕС/ и заедно с това нанесоха непоправими щети на националния имидж в световен мащаб; здравеопазването не помръдна напред и си остана нашето неползвано право по конституция. Престъпността и корупцията станаха повече от всеки друг път емблема на провала. Тези неща обаче не се дискутират в детайли и никой не пита как ще се оправят? Как ще се реши проблемът, че МВР работи по равно за държавата и за мафията? Как ще се преодолеят монополистите в строителния бранш, които строят бавно и некачествени пътища? Как ще бориш корупция с неработеща съдебна система? Какво точно ще направиш в здравеопазването? Програмата на БСП в здравеопазването например е доказателство за безсилие и никакви нови идеи. От програмата на ГЕРБ разбираме , че ще има Закон за пациента /?/ и приватизация на болници, но това по никакъв начин не обяснява каква е ползата за всички нас, които сме лишени от здравна грижа. Далеч по-сериозна е програмата за здравеопазванте на Синята коалиция, но няма да напомням кой всъщност стартира тази недомислена реформа /историята обаче знае/. И отгоре на всичко никой не пита за тия неща. Слушаме и гледаме само клишета и тъпи подхвърляния на реплики от едните към другите. В резултат на което…гласуваме по емоция. Емоциите обаче обикновено разочароват.

>Демоскопът май е на ремонт

>Бедните социолози! Стандартните социометрични методи се оказаха неприложими в български условия. В обстановка на избори се появи нов социологически термин – “данни, неуловими от демоскопски изследвания.” С този евфемизъм бяха обозначени купените гласове и всички “изненади” в изборните резултати. Преди вкупом да се нахвърлим на социолозите, трябва да признаем, че по-малко от седмица преди изборите бяха изнесени данни колко процента от българите са склонни да вземат пари от купувачи на гласове. Ако съберем процентите на големите “изненади”, нещата горе долу си идват на мястото. Нямаше кой да направи обаче дълбочинен анализ на тази готовност, за да не се наложи после да отговаря на неудобни въпроси.
Сега обаче ситуацията е още по-тежка и социолозите дори не смеят да дадат нова прогноза за парламентарните избори. Явно са пратили демоскопа на ремонт. Да видим какво ще излезе след него…

>Иновативни подходи при доказване на възмездното гласуване

>Звучи академично, но е съвсем просто. Понеже продължават да организират купуването на гласове (въпреки задължителния слоган в собствените им рекламни клипове), партиите са измислили и достоен за възхищение начин за доказване на “лоялното” гласуване и съответно ефективността на дадения десетник, стотник, четник или каквото е там. А изпълнителите, понеже нямат никаква корпоративна култура, си споделят един на друг добри практики, даже пред представители на опозицията. В смисъл, че хората се държат наистина като в конкуретни фирми – на ниски нива си обменят информация.
В какво се състои иновацията? Иновацията се състои в това, че не е необходимо да сгъваш бюлетина, да намачкваш горния (долния) край, или да поставяш кръстче, точка, резка и др. под. Достатъчно е да сложиш преференциална “чавка” пред едно от имената, но … пред точно определено. Примерно: за Варна отмятаме номер 15 от листата, за Бургас – номер 17 и т.н. След това застъпникът само брои и докладва.
Чиста работа! Сигурно, ефективно и … законно.

>Мажоритарни избори по пазарски

>Какво биха представлявали едни мажоритарни избори /или възможност за мажоритарна квота/ теоретично? Теоретично, избирателите ще насочат вниманието си към хора, които са достатъчно известни и достатъчно одобрявани като личности, хора с висока степен на доверие и морал, които те биха искали да посочат за свои водачи. После ще отидат до урните, ще изразят позицията си и ще получат народен представител какъвто са искали да имат и който, вярват, че ще защитава интересите им.
Какво биха представлявали един мажоритарни избори /или възможност за мажоритарна квота/в български условия? Практически, някои хора ще получат указания да създадат едни граждански сдружения, чиято цел след регистрацията им, ще бъде да издигнат кандидатурите на посочени от определена партия/бизнесструктура или друго/ хора. После тези хора ще си наемат по една ПР и/или рекламна агенция, ще й дадат един чувал с пари и ще й кажат да им прави кампания. След това агенцията ще им направи плакати, листовки, клипове, стикери, закачалки, отварячки и кибритчета, и така “избраните” хора ще започнат да се популяризират сред обществото. Накрая, малко преди изборите, на хората които работят /или биха искали да работят/ във фирмите на местните кандидати, както и на други хора, които изобщо не искат да работят, ще им се дадат едни пари на ръка, по ведомост и въобще по всякакъв начин с изключение на банкова сметка. В резултат на всичко в парламента ще влезнат още от момчетата с парите, както и някои от момчетата от ДС, за които не са останали места по листите.