Автора, автора!

Ако някой още не е разбрал, историята с местенето на администрацията от София към страната е крайъгълният камък в предизборната платформа на ГЕРБ за изборите догодина с цел привличане на повече гласове от широката общественост в прованса. Както е известно тази общественост живее доста по-зле от жителите на столицата и икономическото развитие на регионите е сведено предимно до изнасяне на цели колонии на гурбет в чужбина, които после пращат пари вкъщи. Още в News Digest BG.

>Двойните строителни стандарти на държавата

>Това, което се случва в Нови хан с дома за сираци “Св. Николай” на отец Иван, е нещо, което трудно се описва с думи. Може би един Гогол би се справил със задачата, но за съжаление, той вече си е изпълнил всички задачи. Удивително е как половин дузина държавни институции се събраха да решават как и кога да /не/разрушат самодейния дом за сираци край София. Преди това вече беше издадено решение на ДНСК за събарянето му…
Сега, първото, което ми идва на ум, разбира се, е елементарно. Първосигналният ми мозък прави асоциации с недостроения хотелски комплекс край Варвара, който толкова години вече няма кой да го събори, въпреки че също е незаконен. Работата дори така се проточи, че кинаджиите цял сериал направиха по случая. Сещам се и за разни вдовици-мутреси, чиито хотели, наследство от съпрузите им – наркобосове, “красят” плажа на Слънчев бряг например. Сещам се и за един съсед по вила, който построи четири етажа при разрешени два и половина, а сега си е построил и едно барбекю в близката горичка (не че е негова, ама ей така – да има). И никой нищо не му казва…А никой нищо не казва, защото институциите са заети с дома за сираци на отец Иван. И нямат време нито за Варвара, нито за Слънчев бряг, нито за вилните зони.
На практика тоя човек отглежда хора колкото за един социален дом. Отглежда ги вместо държавата, която не му дава и лев за тая работа. А трябва. Иначе издръжката на един такъв държавен социален дом би струвала стотици хиляди лева на година. От време на време политиците си правят PR за негова сметка, ама той не му помага за дълго. Хората носят там стари дрехи и мебели, от които искат да се отърват. На дома обаче му трябват храна и пари. Изглежда поочукан и мирише на застояло. Нищо чудно наистина да не са спазени препоръките за пожарна безопасност и заплахите за живота и сигурността на обитателите му да не са съвсем безобидни. (Те затова и не бутат строежите на Варвара, Слънчев бряг и вилните зони – понеже имат планове за пожарна безопасност!) Обаче опасностите за децата от дома на улицата със сигурност са доста по-големи. От откъслечни репортажи по медиите разбираме, че като разрушат дома, ще настанят обитателите му във фургони. Брей! Кога ги стигнахме американците?

>Похвално слово за Пернишката полиция

>Дръжте се здраво, защото смятам да похваля…полицията. И не коя да е, а Пернишката полиция! Няма майтап. Тези хора ме предпазиха от собствената ми глупост, нещо, което обикновено е присъщо най-много на собствените родители.
И така… Решавам аз да се освободя от една двайсет и кусур годишна кола, която се води на мое име. Цената й за скраб е 300 лв., обаче едно момче ми дава 500 да му я дам за части и алчността надделява в мен. Момчето е от Перник и точно в момента има 100 лв. по-малко, обаче ми дава личната си карта да му запиша данните, взима колата и обещава след няколко дена да ми върне регистрационните номера, малкия талон и остатъка от парите. Не подписваме нищо. Още на следващия ден ме загризват мрачни мисли и осъзнавам женската си тъпота. Най-много се притеснявам за регистрационните номера, защото без тях не мога да отпиша колата от КАТ. И както се притеснявам, звъни ми мобилният: “Добър ден, сержант еди кой си от еди кое си Пернишко РПУ…” Краката ми се подкосяват и вече си представям как в двайсетгодишната бракма лежи труп в чувал, нарязан на хиляди малки парчета…Оказва се обаче, че човекът видял да разглобяват колата и ми се обажда за всеки случай да провери дали всичко е наред и дали съм я дала доброволно на тия, дето я разглобяват. Обяснявам, че съм я дала доброволно. А как така съм сигурна, че ще си получа парите и номерата обратно, пита ме полицаят? Признавам си, че малко се притеснявам дали наистина ще си ги получа обратно. “Тогава аз за всеки случай ще ги прибера при мен, а вие ще дойдете да си ги вземете оттука”, казва ми бащински той. Въздъхвам с облекчение, въпреки че трябва да се разкарам до Перник.
В крайна сметка обаче там си получавам всичко – и документите, и номерата, и парите. Момчетата в районното са суперлюбезни. Между другото разбирам, че у този, на когото дадох колата са открили и други регистрационни номера, и други талони…Ей такива работи. Само дето никога няма да разбера дали онова момче наистина щеше да ме измами. Но в интерес на истината, не държа особено много.

>Невероятно, но факт – няма кой да посрещне Дилма Русев на летището!

>Нашите най-висши управници изглежда наистина са се взели за големи баровци, след като няма кой да отиде на летището и да посрещне държавния глава на осмата икономика в света, Дилма Русев, при положение, че официален представител на тази държава не е стъпвал у нас през последните 50 години. Единадесет часа вечерта не е чак толкова късно, че да не може да отиде самият Георги Първанов. Това е единственото ниво, което отговаря на нивото на госта. При това министър-председателят и външният министър отсъстват от страната (ами да са си съобразили програмите дето се вика). Вместо това Николай Младенов подписва някаква двустранна спогодба с Катар, която е със съмнителна полза за всеобщото благоденствие, а Бойко Борисов ръси “бисери” в Прага, достойни да влязат в учебниците по най-нова история. Скандалното е, че не само че президентът не отива да посрещне госта си, ами и вицепрезидентът не е счел за нужно да се вдигне до летището. Вместо това отива, забележете, началник на кабинет на …вицепрезидента. Тия хора съвсем са го ударили на уволнение. Вярно е, че скоро наистина ще бъдат “уволнени”, но все ми се струва, че трябва да са малко по-отговорни към задълженията си. А що се отнася до Дилма Русев, почти съм сигурна, че няма жена на такъв пост, която да не се подразни от такова отношение. Освен ако не е много голяма душичка. Но те обикновено не отиват на такива постове.

>Какъв Шенген, какви 5 лева…

>Станалото е банално и сигурно се е случвало на всеки втори – откраднат портфейл с пари и документи. Като ти се случи на теб обаче винаги ти се струва по-сериозно отколкото като се случи на другите. Затова опитът е полезен, особено в комуникацията с родната полиция. Служителят по телефона е много любезен и ме кани да отида в РПУ-то. Там обаче в приемната ме посреща девойка в униформа, която ми задава въпроса: “Каква е вашата цел?”. Аз решавам, че това на човешки език трябва да е нещо като “Разкажете какво се случи?” и започвам накратко. Тя обаче ме прекъсва: “Не, не, кажете ми какво искате да постигнете с идването си тук?”, пита ме още по-строго тя…На това място аз започвам да се питам в РПУ ли съм или на интервю за работа, където някой бездарен ейч ар (кадровик) ми задава малоумните си въпроси. Въпреки че скоро съм преживяла стрес, горе долу бързо ми светва под шапката, че девойката е инструктирана да ме разкара. Първо ми казва, че едва ли ще си върна скромната сума от портфейла и затова по-добре да не я пиша. После добавя, че този циганин и да го хванат, най-много да му наложат глоба (на това място си казвам, че толерантността ни май е отишла доста далече). Разбирам обаче и друго – че за полицайката “чернокож” означава ром и започвам внимателно да й обяснявам, че случаят не е точно такъв и че съм видяла крадеца отблизо. “Ау, така ли!”, искрено се изненадва тя на откритието и добавя: “Ами то тогава как ще разпознаете…”, с което окончателно ме хвърля в оркестъра! Както и да е – играем си още малко на котка и мишка, аз настоявам да си получа бележката за изгубени лични документи, тя пък ми казва, че окей обаче след 7 работни дни, пускам си декларациите, които ми дава да попълня, взимам си едно листче с някакъв номер и банкова сметка, за да им внеса 2,50 лв. за положения труд и си обирам партакешите леко развеселена и доста омерзена.
След ден и половина работно време, отивам да си подам документите за нова лична карта – естествено никой не ми опрощава таксата, но поне нямам глоба. Каква е изненадата ми, а и на много любезната служителка в паспортното, като и двете разбираме, че личната ми карта в базата данни на МВР още е…валидна! Започвам да се моля наум някой да не си е изтеглил жилищен кредит с нея…Жената на гишето силно се притеснява и се заема да ми оправи картата, като преди това трябва отново да попълня декларация, защото тая дето я попълвах вчера още не са й пораснали крака та да стигне до паспортното (разстоянието от него до РПУ-то е около 50 м).
На връщане по радиото в колата слушам, че са ни резнали крилцата за Шенген…Какъв Шенген, бе хора, какви 5 лева!