Кулинарна разходка в Италия, препоръчана от Умберто Еко

HranataItalShtastie28.1.16LastCover_04Книгата “Храната – италианското щастие” (издателство “Авлига”) е по-различна от всяка друга кулинарна книга в света. Това е книга за кулинарните особености на отделните 20 области в Италия, която при това е написана от…рускиня! Авторката Елена Костюкович обаче живее и работи от 30 години в Италия и е преводачът на руски на книгите на самия Умберто Еко. Сигурно и затова той признава в предговора си към книгата, че Елена най-вероятно милее повече за италианската кухня отколкото самите италианци.

“Няма италианска кухня!”, заяви скандално авторката на “Храната – италианското щастие” по време на премиерата на немското издание на книгата във Франкфурт през октомври м.г. Според Елена всяка област на Италия претендира за своя собствена кухня и това май наистина е така, ако се вгледате в рубриките за специални продукти, специални ястия и напитки, които придружават главата за всяка отделна област на тази великолепна страна.

Структурата на тази книга (преведена на над 20 езика и претърпяла по няколко издания в Италия и Русия), която е колкото кулинарна, толкова и културологична, и историческа, включва глава за всяка област на Италия с нейните кулинарни особености и глава за най-характерните кулинарни реалии, с които свързваме тази държава – пицата, пастата, ризотото, зехтинът, средиземноморската диета и т.н. От тази книга ще научите толкова много за Италия, че в края ще сте поне със средно специално образование по въпроса. И, разбира се, ще знаете много повече за нейната храна и за методите на италианското готвене.

Пицата, както си я представят по цял свят (кръгла, зачервена и поръсена отгоре със сирене), е измислена в Италия в края на ХІХ в. През 1889 г. дон Рафаеле Еспозито, собственик на прочутата пицария „Бранди“ в Неапол, поднася на своите клиенти патриоти националния трикольор във вид на ястие (пица с домати, бяла моцарела, зелен босилек) в чест на тогавашната кралица на Италия Маргарита Савойска. Блюдото е високо оценено от самата кралица и оттогава тази пица се нарича така – „Маргарита“.

Пицата обаче за всеобща изненада не е флагманът на италианската кухня. Първото място държи и винаги е държала пастата, чиито вариации, формати и разновидности са толкова много, че сигурно не могат да се научат за един живот. Те обаче могат да се намерят в специалното приложение в края на книгата, заедно с препоръки за салци и сосове към тях.

Къде се произвежда най-качественият италиански зехтин, каква е ключовата дума на прочутата средиземноморска диета, кои са най-добрите готвачи в света и защо? Това са все неща, които с удоволствие ще научите от “Храната – италианското щастие” на Елена Костюкович. В допълнение книгата е изпъстрена с цитати от произведения на велики автори като Гьоте, Стендал, Иполит Тен, които описват своите италиански пътешествия и впечатленията си от италианската кухня преди векове.

Наред с всичко останало, най-ценното на тази книга е, че тя е един незаменим справочник, към който можете да се обръщате всеки път, когато искате да сготвите, да хапнете нещо италианско или просто когато се каните да посетите Италия. Тя ще ви научи как да го направите, къде да отидете и какво да търсите от истинската италианска храна. Което е голямо богатство, като се има предвид, че истинската италианска храна е…истинско щастие!

Канадско-американското чудо или как да влезем в гърлото на Гърмящата вода

Когато българин отива до Ниагара, пред него неизменно възниква въпросът – коя част на водопада ще види – американската или канадската? Канадците изобщо не се впечатляват от американските ни визи, па макар и десетгодишни, и дават да се разбере, че без канадска виза не можеш да минеш от другата страна на т.нар. Мост на дъгата – наполовина американски, наполовина канадски. Самата канадска виза, освен че е скъпа, е и бавна, защото трябва да изпратиш паспорта си в Румъния и т.н, и т.н…
Добрата новина е, че като се качите на корабчето, наречено Maid of the Mist (превод неизвестен), то първо минава покрай Американския водопад и след това влиза право в гърлото на Канадския. Така че не само виждате и Подковата, ами дето се вика – гледате се очи в очи, доколкото това е възможно. По времето на Алеко туристите са се дундуркали с файтони по 4 часа, докато обиколят водопадите от всички страни. Днес няма време за такива дълги атракции и пиронът в програмата е турът с корабчето, защото с него минаваш „на една ръка разстояние” от Гърмящата вода, както я наричали местните индианци. Виж още в LOVE.TRAVEL.

Туризмът май трябва да превключи на китайски

В България често се говори, че китайските туристи много скоро и аха ще ни залеят. Това обаче все не се случва. Ето защо е добре да вземем пример от американците. Тази година само Ню Йорк посреща 1 милион китайски туристи, предлагайки им да се чувстват като удома си. Как ли? Ами като им говори на китайски. Виж още в кОлтурен блог.

Рисковете на ваучерния туризъм

За ваучерния туризъм има и “за”, и “против”. Най-важното, разбира се, е хубавата компания, за да издържите по-лесно изпитанията, защото винаги има и такива. Пътуването с предварително закупени ваучери става все по-популярно и, когато го прави, на човек винаги му се струва, че е на голяма далавера. Това, разбира се, не е така. Но не е и чак толкова лошо. Виж още в LOVE.TRAVEL.

С какво е известен Лопушанският манастир?

Има няколко интересни неща, които можете да видите / научите, ако посетите Лопушанския манастир, който се намира на 17 км от Монтана. Преди всичко това е едно много красиво и релаксиращо място – сигурно не случайно дядо Вазов го е избрал, за да започне да пише емблематичния си роман “Под игото”. В допълнение църквата на този манастирски комплекс “Св. Троица” е третата най-голяма манастирска църква в България. Преди нея са църквите на Рилския и на Бачковския манастир. Тя никога не е била изписвана, но предстои това да се случи, а в нея се намира една от чудотворните икони на Св. Богородица, наречена Мироточива. Виж още в LOVE.TRAVEL.