>Пенсионна – да, но защо реформа?

>Коледната мания постепенно ме обхваща…И докато вися в някаква пробна и нахлузвам някакви неща, без които мога, чувам, че в магазина влиза жена, която очевидно идва да разговаря със собственика за работа. Собственикът явно не се притеснява, че в магазина има клиент и си води разговора ей така от тезгяха. Ставам неволен свидетел на интервюто за работа. Гласът на жената е силен и ясен, говори за енергичен човек. Не мога да определя възрастта – може да е 30, 40, 50 години…В един момент с изненада чувам как търговецът директно “отсвирва” кандидатката заради възрастта й. Започва да ги суче някакви от рода на това, че имал две продавачки в различни възрасти и търсел нещо по средата…(малко тъпо го беше измислил). Жената запазва самообладание, разменя още няколко думи от любезност (между другото става ясно, че е с висше образование) и си отива. Поглеждам скришом през пердето – около 60-те е.
Чудя се с какво точно ще й помогне на тази жена т.нар. пенсионна реформа, която ГЕРБ пробутва през задния вход. Естествено с нищо. На нея даже и Европейската политика за недискриминация не й помага. Единственият резултат от тази “реформа” е, че човек ще може да получава с няколко години по-късно мизерната пенсия, с която пак няма да може да живее. Е голяма реформа, няма що!
Политическото безсилие по отношение на пенсионната система в България е трагично. То започна преди 20 години с въвеждането на точковата система и продължава до днес с пълна сила. Разбира се, един от основните проблеми и тук е, че България си остава държава, в която изпълнителната и законодателната власт продължават да отказват да събират дължимите осигуровки. Всичко друго са някакви странични вредни последствия. Но, разбира се, най-лесният начин да си оправиш малко финансите е да прецакаш народонаселението. Винаги е било така. Защото увеличението на възрастта за пенсиониране с една година не е просто увеличение с една година. По отношение на трудовия стаж то е увеличение с няколко години…А както се вижда от примера с магазина, през тия последни няколко години някой просто ти казва, че си търси по-млада продавачка.

>Слоган срещу химн – 1:1/2

>След като ни втрещи подобаващо с партийния си химн, ГЕРБ излезе с един по-сполучлив слоган за изборите. Ликвидната метатеза между ГЕРБ и “Градим България” не е най-голямата му заслуга – слоганът е кратък, запомнящ се и подходящ за поставяне върху рекламни материали. Мотото очевидно има пряка връзка с предстоящата номинация за президент на Росен Плевнелиев, който “гради” магистрали, както и с любимото занимание на премиера, който им реже лентите. Т.е. който и от двамата да се яви за президент – все да му е подходящо. Десният електорат може да направи асоциация със “Строители на съвременна България”, а левият – с бригадирското движение от средата на миналия век. За привържениците на Б.Б. в център ляво помагат и някои характерни изрази на Росен Плевнелиев като: “Както Партията реши…”, “Каквото каже Партията…” или “Аз ще се съобразя с мнението на Партията”.
Идеята обаче да се променя думата “България” според града, в който се провеждат местните избори, не е най-добрата. Защото ако “Градим Бургас” и “Градим Варна” може и да звучи горе-долу добре, то “Градим Луковит” няма да изглежда идеално, просто защото там нищо не се гради. А “Градим Правец” ще е направо многозначително… При това винаги съществува опасността естествената мисловна реакция да бъде: “Ако това ви е градежът – мерси!” Докато “Градим България” си е едно такова по-общо и неангажиращо твърдение и винаги може да се каже – е, да, все има нещо изградено, макар че като се замисля, по линия на магистралите имаме едни 20 км “Люлин”. И много репортажи, разбира се. Вярно е, че бяха проведени и търговете за “Тракия”, което понякога е по-трудно от самото строителство.
Както добрият слоган има някои недостатъци, така и в кичозния химн има нещо положително. Сега поне, като посрещат Б.Б., вече могат да му го пускат него вместо музиката от “Кръстника”

>Отвъд емоциите

>Гласуването в България продължава да бъде плод предимно на емоции. Не виждам нито една политическа сила, която дискутира начини за решаване на най-наболелите обществени проблеми. Ние сме свикнали да гласуваме на принципа – тия са гадове, нашите са еди кои си, тоя е пълен цървул, а оня е пич. Което си е наш, лично български проблем. Големите телевизии правят едни ужасни сутрешни предавания на местно равнище, сякаш имаме местни, а не национални избори.
Какво да кажем за управляващите отвъд емоциите? Те намалиха данъците повече от която и да било дясна партия. /В условията на световна криза обаче това се превърна в недалновидност./ Увеличиха пенсиите повече отколкото пенсионерите реално очакваха и бяха получили през предишния мандат например. /Инфлацията обаче изяде голяма част от тези пари./ Провалиха се тежко в подобряването на инфраструктурата, в усвояването на еврофондовете /което се случва на почти всяко първо правителство след влизане в ЕС/ и заедно с това нанесоха непоправими щети на националния имидж в световен мащаб; здравеопазването не помръдна напред и си остана нашето неползвано право по конституция. Престъпността и корупцията станаха повече от всеки друг път емблема на провала. Тези неща обаче не се дискутират в детайли и никой не пита как ще се оправят? Как ще се реши проблемът, че МВР работи по равно за държавата и за мафията? Как ще се преодолеят монополистите в строителния бранш, които строят бавно и некачествени пътища? Как ще бориш корупция с неработеща съдебна система? Какво точно ще направиш в здравеопазването? Програмата на БСП в здравеопазването например е доказателство за безсилие и никакви нови идеи. От програмата на ГЕРБ разбираме , че ще има Закон за пациента /?/ и приватизация на болници, но това по никакъв начин не обяснява каква е ползата за всички нас, които сме лишени от здравна грижа. Далеч по-сериозна е програмата за здравеопазванте на Синята коалиция, но няма да напомням кой всъщност стартира тази недомислена реформа /историята обаче знае/. И отгоре на всичко никой не пита за тия неща. Слушаме и гледаме само клишета и тъпи подхвърляния на реплики от едните към другите. В резултат на което…гласуваме по емоция. Емоциите обаче обикновено разочароват.