>Меркел и Саркози родиха…работна група

>Един от любимите лафове на администрацията гласи: “Ако искаш една работа да не се свърши, направи работна група”. Тази сентенция е родена от десетки години сладък чиновнически опит. На същото прилича и решението на Меркел и Саркози да направят отново шапка над всички шапки, европейско икономическо правителство с “козирка” фискален борд, т.е. още едно окрупняване, още едно нещо, дето изисква несвършваща координация, обмен на мнения, папки, листа, становища, имейли, срещи, конференции, кръгли маси, закуски, обеди и вечери на най-високо равнище, с една дума – нарастваща говорилня в рамките на и без това все по-шумното европейско пространство. Нищо не разбирам от т.нар. пазари, но изглежда в това “животно” има здрав разум и реакцията на безпомощното предложение на европейските лидери беше негативна.
Предложението е твърде неизгодно и за нас. Не че нашите икономисти са по-добри от европейските и едно европейско икономическо правителство ще ги засенчи. Не. Проблемът е, че в една такава структура няма да сме и последната дупка на кавала. И калъфът му даже няма да сме. А на “родителите” Германия и Франция ще сме им последна грижа (не само защото сме извън еврозоната). При това без да сме участвали в неразумните им решения, довели до сегашната криза и без да сме се възползвали от сериозно благоденствие в резултат отново на неразумните им решения. А фискалният борд и без това си го знаем. Свикнали сме му.
Омагьосаният кръг, в който ЕС започва да се върти, е все по-големият обхват на централизацията, към която отива. Нещата вече отдавна нямат нищо общо с благородната идея на Жан Моне да създаде общи икономически интереси на региона, така че да не се стига до нова война. Общите интереси отидоха твърде далеч и постепенно общите проблеми започват да ги надминават.
Все повече изглежда, че единственият път напред е пътят назад. Повече национална отговорност и по-малко общи калъпи за всички членове. Иначе летящият балон ЕС ще почне да губи височина и ще се разпори в скалите. Жалко. Толкова го харесвахме…

>Какъв Шенген, какви 5 лева…

>Станалото е банално и сигурно се е случвало на всеки втори – откраднат портфейл с пари и документи. Като ти се случи на теб обаче винаги ти се струва по-сериозно отколкото като се случи на другите. Затова опитът е полезен, особено в комуникацията с родната полиция. Служителят по телефона е много любезен и ме кани да отида в РПУ-то. Там обаче в приемната ме посреща девойка в униформа, която ми задава въпроса: “Каква е вашата цел?”. Аз решавам, че това на човешки език трябва да е нещо като “Разкажете какво се случи?” и започвам накратко. Тя обаче ме прекъсва: “Не, не, кажете ми какво искате да постигнете с идването си тук?”, пита ме още по-строго тя…На това място аз започвам да се питам в РПУ ли съм или на интервю за работа, където някой бездарен ейч ар (кадровик) ми задава малоумните си въпроси. Въпреки че скоро съм преживяла стрес, горе долу бързо ми светва под шапката, че девойката е инструктирана да ме разкара. Първо ми казва, че едва ли ще си върна скромната сума от портфейла и затова по-добре да не я пиша. После добавя, че този циганин и да го хванат, най-много да му наложат глоба (на това място си казвам, че толерантността ни май е отишла доста далече). Разбирам обаче и друго – че за полицайката “чернокож” означава ром и започвам внимателно да й обяснявам, че случаят не е точно такъв и че съм видяла крадеца отблизо. “Ау, така ли!”, искрено се изненадва тя на откритието и добавя: “Ами то тогава как ще разпознаете…”, с което окончателно ме хвърля в оркестъра! Както и да е – играем си още малко на котка и мишка, аз настоявам да си получа бележката за изгубени лични документи, тя пък ми казва, че окей обаче след 7 работни дни, пускам си декларациите, които ми дава да попълня, взимам си едно листче с някакъв номер и банкова сметка, за да им внеса 2,50 лв. за положения труд и си обирам партакешите леко развеселена и доста омерзена.
След ден и половина работно време, отивам да си подам документите за нова лична карта – естествено никой не ми опрощава таксата, но поне нямам глоба. Каква е изненадата ми, а и на много любезната служителка в паспортното, като и двете разбираме, че личната ми карта в базата данни на МВР още е…валидна! Започвам да се моля наум някой да не си е изтеглил жилищен кредит с нея…Жената на гишето силно се притеснява и се заема да ми оправи картата, като преди това трябва отново да попълня декларация, защото тая дето я попълвах вчера още не са й пораснали крака та да стигне до паспортното (разстоянието от него до РПУ-то е около 50 м).
На връщане по радиото в колата слушам, че са ни резнали крилцата за Шенген…Какъв Шенген, бе хора, какви 5 лева!

>Ден на Европа – познайте къде е този паметник

>

На паметника пише на руски: “Вечна слава на героите от Червената армия, паднали в боевете с немско-фашистките окупатори за независимостта на европейските народи.”

>Европарите – начин на употреба

>Европарите за България имат странични свойства, които не съвпадат с първоначалните очаквания, но в крайна сметка влизат в употреба. Като се замисля за нагледната реализация на европари у нас, в съзнанието ми изникват няколко картини. Първата – на къса екопътека. Втората, на къс ремонтиран път, от който ти става още по-кофти като свърши. Третата… Ами не се сещам за трета, освен може би виртуално квалифицирани безработни. Страничните свойства на европарите обаче са богати и всеобхватни, а най-често срещана е предизборната им употреба. Европарите са идеално средство за предизборни обещания – “Сега като дойдем на власт ще почнем да усвояваме едни милиарди…“, както и за предизборни завоевания – размразиха 115 млн. евро по ИСПА за България (ама те замразените пари не бяха ли доста повече?), както и за предизборни критики разбира се. С две думи европарите имат изключително широк диапазон за политическа употреба. “Пари за батковци? Европа няма да даде”, каза преди два месеца Мартин Димитров. Ше даде, ше даде! В Европа everything is lobbying. Пък и до харченето на тия пари може изобщо да не се стигне. Важното е да има добра новина за публиката. И някоя и друга табела на латиница примерно…

Публикувано в ЕС