Млад юрист осмя съдебната система в пиеса

Krum_koricaКогато човек от системата осмее системата, боли повече. Ето защо дебютната книга на младия юрист Крум Зарков, включваща две негови пиеси (“Началник” и “Скъпи сънародници”) е събитие на книжния пазар.

Издателство “Валентин Траянов”, известно с многобройните си заглавия в областта на театралното изкуство, вече я пусна в разпространителската мрежа и книгата може да се намери в обектите и в онлайн книжарницата на най-големия разпространител – “Хеликон”. Крум Зарков е роден през ноември 1982 г. в София. Юрист, магистър по  Международно публично право и по Право на международните организации  от  Университета „Пантеон-Сорбона“ в Париж. Дипломната му работа през 2007 г. печели Голямата награда  на Института по науки за отбраната във Франция. Завърнал се в България, той работи в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 41-вото и 42-рото Народно събрание. Сега е експертен съветник в Европейския парламент.

Пиесата му „Началник“ е номинирана от Сатиричния театър „Алеко Константинов“ в Конкурса за сатирична комедия – 2016 г. Действието се развива в страната на несвършващия преход. Там, където новото не замества старото, а намира мястото си до него. Хиперболизираната (надяваме се!) сатира на назначенията в съдебната система ни показва нещо, за което се досещаме, но предпочитаме да не мислим за него. Нещо, което ни лишава от основно право – правото ни на правосъдие и справедливост. Тази изключително актуална пиеса чака да намери своя режисьор и подходящи актьори. А публиката със сигурност ще я припознае с нерадостното си съдебно настояще. И дано да стане така. Защото пиесите, дори и тези издадени на книга, могат да оживеят само… на сцената.

Крум Зарков е син на известната българска журналистка Ана Заркова.

>Малко издателство направи голям речник

>
От този месец може да се каже, че старобългарският език вече има пълен двутомен речник – нещо за което мечтаеха стотици студенти по българска филология преди доста години, когато се потяха на изпита по старобългарски, разчитайки на 20-те странички помощен речник в края на учебника. И, разбира се, не само те.
Речникът, който бе издаден в продължение на десетина години (току що излезе том II), е дело на Института по български език и на малко издателство – ЕТ “Валентин Траянов”, чийто състав се изчерпва с едноименния му собственик и… единствен работник. Сигурна съм, че този речник нямаше да стане факт ако не беше ентусиазмът на издателя и волското му търпение да завърши започнатото. Не се сещам за никой друг, който би се захванал с нещо толкова пипкаво като работа и със сигурност – непечелившо. В същото време това е най-патриотичното дело в българското книгоиздаване, за което се сещам през последните 20 години, макар че Валентин е последният човек, който можеш да определиш като отявлен патриот, ако съдим по клишето, което съдържа това понятие.
В резултат разполагаме с издание, което ще направи достъпна за много повече хора една книжнина и култура, правени по времето, когато не сме имали лаптопи, но пък сме имали дух, за който сега можем само да мечтаем.