ГЕРБ – Реформаторски: психология на чувствата

снимка 24chassa.bg

снимка 24chassa.bg

Можеш ли да работиш ефективно с някого, когото мразиш и ще има ли полза бизнесът/каузата, за която работиш? Отговорът е – много трудно, даже мъчително и също така с променлив успех. В най-добрия случай нещата ще циклят на едно място, без да регистрират видими подобрения. Горе-долу такъв е случаят с бъдещото правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок. Взаимната неприязън между тях е толкова силна още преди да им се наложи да преговарят за правителство, че когато си омешат шапките в реалната изпълнителна власт, нещата просто ще станат неудържими. Истината е, че трябваше да помислят за това предварително и да не си упражняват красноречието (доста досадно за публиката впрочем) един срещу друг. Но късно е (глупаво) либе…Защото това можеше да се предвиди. Социолозите наистина лъжат, но се опитват да го правят все по-правдиво.

Да си представим какво се случва в една микросреда на взаимна омраза и къде се съсредоточава основното количество енергия. Основното количество енергия в такава среда се съсредоточава в опити за взаимни кални номера, удари под кръста и тайно потриване на ръчички при всеки победен удар. На практика в такава ситуация отделните индивиди изобщо забравят каква е първоначалната цел на усилията им – създаване на повече и по-качествени продукти или продажба на повече продукти, съответно, повишаване благосъстоянието на подопечните им граждани в случая с политиците и партиите. Взаимното надзираване и търсене на кирливи ризи се задълбочава с всеки изминат ден, докладването на по-високо ниво и обмислянето на стратегии за превъзходство става основен приоритет. Най-страшна става борбата на полето на ПР-а. Там пред бате Енчо в обектива на камерите и диктофоните, отделните играчи ще се напъват да ни покажат кой е по- по- най! Оххххх.

Ако описаният по-горе сценарий ви се вижда песимистичен, има и оптимистичен такъв.  В него всеки си гледа гьола, т.е. министерството и си управлява жабите, без да се намесва в съседните гьолове. Намесата се прави само от време на време, ако има изгледи за взаимноизгодни операции между съседните гьолове, които да се проведат в пълно единомислие и да доведат до доволно и дискретно квакане на пълногушестите жаби. Също така благоприятно се отразяват на отношенията и взаимни услуги под формата на назначения и други активности от т.нар. Световна банка за услуги (по Паоло Куелю). Ето така се раждат приятелствата и се разкриват истински положителните качества на човека. Така оцеляват и коалициите.

Иначе ще трябва да си играем на играта Боби мрази Ваньо, Ваньо мрази Мими, а Ваньо и Мими заедно искат да прецакат Боби.

Но знаете ли какво? Истината е, че доволно поквакващият жабешки хор ни е по-неизгоден. Затова дано по-добре да ни се размине с предаването на бате Енчо.

>Търси се положителен пример за правителство на малцинството

>Макар и на някои да не им харесва изразът “правителство на малцинството”, той не е измислен в тяхна чест, а представлява политически термин с конкретно значение. Така се нарича кабинет, формиран от политическа партия или коалиция от партии, който няма мнозинство в парламента. Този вид правителства са описани като по-нестабилни, защото във всеки момент могат да бъдат свалени чрез вот на недоверие. Също така правителствата на малцинствата се определят и като по-ненадеждни, тъй като лидерът на такова правитество може до избяга от отговорност и да прехвърли вината на опозицията. За предимство на такъв вид управление се счита фактът, че тези правителства са по-малко арогантни, тъй като непрекъснато трябва да правят компромиси и да лавират между останалите партии с цел да прокарат един или друг закон. Това обаче води до друг недостатък на такова управление – ниска ефективност поради непрекъснатите пазарлъци по всеки въпрос.
Вече от няколко места чувам и чета, че имало много положителни примери на такива правителства. Уважаван седмичник дори написа на първата си страница, че такъв пример било първото демократично правителство на Филип Димитров?! Аз обаче не виждам нищо положително във факта, че то падна след по-малко от година и страната ни тръгна по път, който след 20 години още не ни е извел на Обетованата земя.
Ето и други примери. През 1995 г. единствената жена-премиер на Турция Тансу Чилер прави несполучлив опит да сформира правителство на малцинството, след което се принуждава отново да влезе в коалиция с напусналия коалиционен партньор и да отиде на предсрочни избори. През 1990 г. неуспешен се оказва и опитът на Шимон Перес да състави правителство на малцинството и партията му напуска кабинета. От 12 правителства на малцинството в Канадската история само две успяват да изкарат целия си мандат. Явлението се среща и в съставните части на Обединеното краство /Шотландия, Уелс/, но никога в самото Обединено кралство. За кратко в критични моменти миноритарни правителства се появиха и в Чехия и Унгария и бяха временни.
С две думи – търсят се повече положителни примери за такъв вид управление. Ако някой ги знае, нека да ги посочи, а не да казва /пише/, че просто са …много.