ГЕРБ – Реформаторски: психология на чувствата

снимка 24chassa.bg

снимка 24chassa.bg

Можеш ли да работиш ефективно с някого, когото мразиш и ще има ли полза бизнесът/каузата, за която работиш? Отговорът е – много трудно, даже мъчително и също така с променлив успех. В най-добрия случай нещата ще циклят на едно място, без да регистрират видими подобрения. Горе-долу такъв е случаят с бъдещото правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок. Взаимната неприязън между тях е толкова силна още преди да им се наложи да преговарят за правителство, че когато си омешат шапките в реалната изпълнителна власт, нещата просто ще станат неудържими. Истината е, че трябваше да помислят за това предварително и да не си упражняват красноречието (доста досадно за публиката впрочем) един срещу друг. Но късно е (глупаво) либе…Защото това можеше да се предвиди. Социолозите наистина лъжат, но се опитват да го правят все по-правдиво.

Да си представим какво се случва в една микросреда на взаимна омраза и къде се съсредоточава основното количество енергия. Основното количество енергия в такава среда се съсредоточава в опити за взаимни кални номера, удари под кръста и тайно потриване на ръчички при всеки победен удар. На практика в такава ситуация отделните индивиди изобщо забравят каква е първоначалната цел на усилията им – създаване на повече и по-качествени продукти или продажба на повече продукти, съответно, повишаване благосъстоянието на подопечните им граждани в случая с политиците и партиите. Взаимното надзираване и търсене на кирливи ризи се задълбочава с всеки изминат ден, докладването на по-високо ниво и обмислянето на стратегии за превъзходство става основен приоритет. Най-страшна става борбата на полето на ПР-а. Там пред бате Енчо в обектива на камерите и диктофоните, отделните играчи ще се напъват да ни покажат кой е по- по- най! Оххххх.

Ако описаният по-горе сценарий ви се вижда песимистичен, има и оптимистичен такъв.  В него всеки си гледа гьола, т.е. министерството и си управлява жабите, без да се намесва в съседните гьолове. Намесата се прави само от време на време, ако има изгледи за взаимноизгодни операции между съседните гьолове, които да се проведат в пълно единомислие и да доведат до доволно и дискретно квакане на пълногушестите жаби. Също така благоприятно се отразяват на отношенията и взаимни услуги под формата на назначения и други активности от т.нар. Световна банка за услуги (по Паоло Куелю). Ето така се раждат приятелствата и се разкриват истински положителните качества на човека. Така оцеляват и коалициите.

Иначе ще трябва да си играем на играта Боби мрази Ваньо, Ваньо мрази Мими, а Ваньо и Мими заедно искат да прецакат Боби.

Но знаете ли какво? Истината е, че доволно поквакващият жабешки хор ни е по-неизгоден. Затова дано по-добре да ни се размине с предаването на бате Енчо.

>Ако главите продължават така, рибата съвсем ще се вмирише

>
Ако се чудим защо българинът е простак, не се поздравява на улицата, в асансьора, в магазина, в транспорта се ръга като добитък на заколение и не отстъпва място на по-уязвимите групи като пенсионери и бременни, а по пътищата шофьорите се кълнат като героините от “Чичовци” на Иван Вазов, то вече няма защо да се чудим. Понеже всъщност не друг, а неговите управници се държат като селянки на мегдана и си разменят реплики, които могат да си разменят хашлаците в махалата, но не и главите на държавата.
Първо,трябва категорично да кажем,че е абсолютно извън всякакъв протокол и бонтон един премиер, пък бил и той и най-обичаният, да прави забележка на един президент, пък бил той и най-омръзналият и PR-прозрачният.
Още по-тъпо е обаче, когато вторият започне да се връзва на първия и да му отговаря със сходни по интелектуален заряд изречения.
В крайна сметка това се отразява много противопоказно на електората. Държанието в стил: Are you talking to me?! води до трайни изкривявания в поведението на народонаселението, което започва да възприема най-висшите постове в държавата като боксьорски ринг, около който публиката наддава за крайния победител.
Е, вярно е, че интелигентността е крайно недостатъчна даденост за оцеляване в политиката, но поне е минимално задължително условие.