>Защо българинът успява навън?

>Вчера в новото предаване на Росен Петров “еди какво си на Славата” беше представен българския изобретател Петър Петров, чието откритие стои в основата на електронния часовник и който е автор на още редица уникални патенти. Има доста такива българи, за повечето от които дори не знаем. Обединяващото между тях е, първо, че са талантливи, и второ, че са реализирали проектите си, в повечето случаи, извън България, понеже тук никой не им е обърнал внимание на първо четене.
И така, мислейки си за Петър Петров и шофирайки от единия край на София до другия, докато мозъкът ми се наместваше от поредицата разтръсквания със средно висока и висока земетръсна степен, получих проблясък защо всъщност българинът все пак и въпреки всичко е интелигентен пич и като излезе навън, понякога успява даже да се прочуе?
Това е така, защото този беден човек живее в една трудна среда с твърде ниска степен на предвидимост. От него се изискват доста качества, за да оцелее някак си, при това без да загуби напълно чувството си за самоуважение и даже да проявява чувство за хумор от време на време.
Ами само за да шофираш например трябва да проявяваш изключителни качества. Не знам какво прави тоя човек Бойко с тия ремонти, но положенито с дупките сякаш все по-лошо става. Карането е като бягане с препятствия – ако не внимаваш и се пребиваш. Да не говорим за способността да се ориентираш къде да се престроиш, за да си продължиш правилно пътя и да стигнеш където си тръгнал. За това нещо трябва висша интуиция, братко. Понеже нищо друго не може да ти помогне. Тук и сирене дори не можеш да си купиш, без да си напънеш мозъка до пръсване. За да разбереш млечен продукт ли си намерил или охладено палмово масло със соя. Изобщо да не отварям дума какви умения се изискват да вникнеш в тримесечната си сметка за ток или изразходваната мощност за отопление. Това вече си е привилегия на малцина. Такива хора навън и нобелова награда могат да получат.
Тези неща може и да са неприятни като преживяване, но със сигурност развиват интелекта. Естествено е, че индивид, минал през подобен жизнен опит и попаднал в приятелска среда, може да изрази най-доброто от себе си.

>100 милиона лева със 100 евро скорост в час

>100 млн. лева по ФАР ще бъдат разплатени от бюджета по одобрени, но недовършени /заради спирането на парите отвън/ проекти в здравеопазването, правосъдието и вътрешните работи, и инфраструктурата. Тази новина мина между другите през последната седмица и не направи кой знае какво впечатление. То не че и нещо ще бъде свършено с тези пари, но използвам случая да споделя наученото. Парите по тази предприсединителна програма на ЕС са нещо много интересно. Най-вече заради това, че не стигат до джоба на получаващата държава в по-голямата си част, а пълнят гушите на чуждестранните консултанти. Сега, за инфраструктурата не знам… /освен, че е лоша, разбира се/. Но за останалите три абстрактни области /здравеопазване, правосъдие и вътрешен ред/, където е трудно да се направи нещо видимо чрез проекти, нещата стоят ето как. Три четвърти (3/4) от парите отиват за хонорари на консултанти, които стигат до 800 евро на ден на човек, а останалата част – по същество, доколкото него изобщо го има. За това става въпрос.

>Голямо признание за блогърството!

>В суматохата взех, че пропуснах такова събитие като изказването на Паси за блогърите. Така е, като не влизаш ден-два в интернет. Няма откъде да научиш новините.
Изказването на Паси за блогърите е най-голямото признание за силата и влиянието на т.нар. “социални медии” или “нови медии” у нас. Първият знак, че нещо е достатъчно свободно и достатъчно вярно, е когато видиш, че е бръкнало на някой в … очите. И доказателство, че към същия този момент е неподвластно на външен натиск и влияние. /То и в класическите медии едно време беше така, ама свърши…/
Изключително положителна новина. Радвайте се, блогъри!
И, разбира се, всичко това се дължи на Иван Бедров и тези, които все още не са го спрели. Поведението му също беше на ниво, въпреки някои лонгалонски забележки. Така трябва. В стил: хубаво направи, че се изказа, но това не значи, че ще си разплета чорапите, ще отворя компота или по-банално – че ще ми накривиш капата. Бравос!

>Дебатът за образованието

>

Дебатът за образованието и новия закон, който трябва да проведе съответните реформи, наистина беше грубо изместен от забрадки, часове по религия (впрочем напълно законни), бележки за поведение и т.н. Проектозаконът въвежда много по-важни промени и в суматохата много хора изглежда не забелязват, че чрез него голяма част от учениците на практика ще напуснат по-рано училище.
Да вземем завършването на основното образование след 7-и клас. Децата, които досега криво-ляво са завършвали осми клас и след това са напускали училище, сега ще завършват само седми. Една от причините ДПС да има резерви към закона е точно тази, тъй като част от електората им (роми и етнически турци) с мъка избутва основния етап от образованието. В някои случаи прекъсването става дори въпреки желанието на децата – младите ромки ги крадат след 8-и клас, а в някои затънтени помашки села все още се счита, че на жената много наука не й трябва.
Не по-малко деликатна би станала ситуацията и след 10-и клас, ако законът бъде приет. Той допуска съществуването на училища 1-10 клас, както и изход след 10-и клас чрез завършване на първа гимназиална степен, без матури и без право на средно образование. Имайки предвид сложната възраст на тийнейджърите точно в този период, не се знае какъв би бил резултатът, ако им се даде да разберат, че след 10-и клас може и да не учат? Няма да сбъркат онези, които предположат, че от ученици такива тийнейджъри ще се превърнат директно в аутсайдери. Освен ако държавата не се погрижи да им даде някакъв вид професионално образование. При това платено, защото те все още ще са непълнолетни, когато това се случи. Нищо подобно обаче не се вижда в закона.
Готово ли е обществото да приеме такава промяна? А родителите?
Ето това трябва да бъде широко обсъдено, а не забрадките и часовете по религия.

>Пука ли му на Economist от цензурата?

>

Още не съм чела съботните вестници, но съм сигурна, че все някъде ще бъде отразена ужасно омерзителната статия на Economist за България, в която ни се подиграват, че каним ЕС колонизатори у нас и припомнят как навремето сме искали да станем република на СССР. Доста хора няма да разберат за тази статия, защото ползването на Интернет у нас все още е далеч от масовост, а тиражите на вестнииците намаляват. В емисиите новини на двете най-гледани телевизии пък не отрониха нито дума по този въпрос, нито поискаха коментар от “гениите”, дето сътвориха тази идея, че да ни се смеят гаргите. Доколкото мернах “Панорама” – и там – йок! А това е нещо, за което е задължително да се търси коментар. Особено след като преди това си дал трибуна на “авторите” да популяризират творението си. Ами да си понесат и последствията!
А от това, че нашите най-гледани телевизии мълчат като … на Economist няма да му се накриви шапката. Не можем да обвиним това издание и в злонамереност, защото само преди няколко седмици ни защити в усилията ни да ни приемат в еврозоната.
Що се отнася до цензурата пък, в условията на глобализация тя става все по-смешна.