>1 % дефицит? Похвално!

>Нещата май наистина отиват към криза, след като МВФ отново размахва пръст и говори за бюджетния дефицит. Това отдавна не ни се беше случвало. Въпросът е какво точно говори МВФ като размахва пръст в едни времена, когато същата тая институция се надява на подкрепителен заем от 100 млрд. долара от американския конгрес?
Това, което ни говори МВФ е, че както е тръгнало, през 2009 г. може да имаме 1 % бюджетен дефицит. Ами похвално! Според финансово-икономическата политика на ЕС държавите членки трябва да поддържат дефицит под 3 %, обаче те (представете си какъв ужас!) редовно пренебрегват тази препоръка.
Така че ние – какво? Пълни отличници.

>Кризата – близо, царят – в музея

>Не й върви на българската наука и туйто. Особено в периоди на преход. Финансирането й през последните 10 и кусур години си остана рехаво, въпреки че икономиката дръпна, а с нея и БВП-то. И аха-аха да се оправи работата и да станем богати, обаче дойде кризата и до науката пак никой няма да стигне. Въпреки че в края на този мандат, също както и в края на предишния, по една стратегия се размотава между жълтите павета.
Защо й се явяват такива проблеми на науката? Ами първо, защото с науката се ангажира не който трябва и второ, защото в стратегиите за нея липсва най-важното: парите. При европейска цел от 3 % от БВП за наука към 2010, в настоящата стратегия за България плахо се предвиждат 0,6 % за догодина. Скромно, мно-о-ого скромно.
Скромна е и политическата подкрепа за науката през последните 20 години. Счита се, че това е сфера, от която не могат да се извлекат политически дивиденти. И по тази причина никой не се напъва. Определянето на парите за изследвания е оставено в ръцете на бюджетарите от Министерството на финансите, които гледат да си вържат бюджета и изобщо не ги интересува бъдещото развитие на иновациите. Нито пък факта, че държави, богати от туризъм и земеделие, няма. В същото време в държави, които вече почти са стигнали европейската цел и даже са заложили по-висока (4 % от БВП за наука през 2010, Финландия), политиката за наука се ръководи от министър-председателя и…министъра на финансите. У нас, отношение по стратегията взе не друг, а президентът?! Само че не по същество, а по вечния спор кой е по-велик – БАН или университетите. Уви, няма да й помогне на науката президентът. И царят даже няма да й помогне. Нищо че се разхожда в Природонаучния музей.

>Орбит клийн от клозета

>Млада чистачка мие пода на офис помещение с течен син препарат. Опитва се да отвори вратата на съседната стая, но тя е заключена. Тогава тя се превъплъщава в синята течност, с която мие пода и минава във вид на син гел под прага на вратата, влизайки в съседното помещение. Там от син препарат за под чистачката отново се превръща в жена, която чисти пода. Постепенно синята течност от пода се концентрира в таблетка с форма на кенеф и попада в нещо бяло с форма на тоалетна чиния. След това въпросното нещо се превръща в таблетка.
Що е то?
1. Таблетка за почистване на тоалетна.
2. Дезинфектант за миене на пода.
3. Дъвка Орбит с пълнеж.
Мина доста време, докато вдяна, че Орбит не са започнали да произвеждат почистващи препарати, а по този начин рекламират новия си продукт Орбит с пълнеж. Все не ми се искаше да повярвам, че синият гел, който чистачката събира от пода, е предназначен за дъвчене с цел почистване на недостъпните места от челюстта и от пода отива направо в дражето Орбит.
Много креативно наистина! Ей тия криейтъри са ги описали Фредерик Бегбеде и Виктор Пелевин. Преди да измислят някоя реклама, обикновено взимат по няколко дражета.

>Силата на недоволството

>Около работата ми няма достатъчно места за паркиране и колите се завират на всевъзможни места между блоковете, настъпвайки в градинки, алеи, лехички, входове и всичко останало. Всичко това – за ужас на нещастните обитатели на иначе престижен квартал в центъра. Гледам да не злоупотребявам и обикновено спирам на улица, на която това не е забранено, но е тясна и от едната й страна са самите блокчета с малки зелени площи между тях и уличката. На тия зелени площи една проклета пенсионерка, живееща на партера и с балкон към улицата, си сади някакви китки. А като спреш плътно до бордюра, за да могат да минават останалите, щещ не щещ, трябва да стъпиш върху зеленото, като слизаш. Ако в този момент тя случайно е на балкона, на прозореца или на улицата, започва страшна врява в знак на протест срещу безразборното паркиране. Старата е истинска чума, но обикновено никой не й обръща внимание. Поне на пръв поглед. С течение на времето обаче, мястото баш пред нейния балкон, като по чудо все по-често остава празно…Защо ли? Ами защото на никой не му е приятно да слуша крясъците й. И защото го е страх, че тайно ще мине с пирон покрай колата му за отмъщение.
Всъщност, думата ми е за недоволството.
Когато то е достатъчно силно, дава резултат в полза на недоволстващия.

>Строенето върху Несебърските дюни продължава!

>

Законът, който уж забрани строежите по Черноморието, считано от началото на тази година, за съжаление не важи за градски територии. Нещастно доказателство на този факт е плажът на Несебър. Върху дюните и около тях продължава да кипи усилен труд, но не за запазването им, а за окончателното им унищожаване. От пръв поглед на човек му се струва, че там си стоят старите мастити хотели от миналата година. След известно фокусиране на наблюдението, човек установява, че нещо все пак не е наред и пейзажът отново е променен в посока бетон и тухли (но най-вече бетон). Оказва се, че пред хотелите е оформена нова строителна площадка но нови двуетажни постройки, издигане на стени и закрити помещения от нисък тип. В резултат и морето продължава да настъпва, а плажът да се стеснява. Натрупаните бали с пясък може би се използват за отчаяни опити да се съхарни плажната ивица или пък просто за…допълнителен строителен материал. Докъде ли ще стигнат тия корави и тъпи глави? Може би до наколни бунгала в морето…