>Колко е прав старият Кант!

>Блогърското пространство реагира изключително положително на новината, че Соломон Паси се извини за острото си определение относно блоговото народно товорчество – “простотии”. Повечето пишещи във виртуалното пространство похвалиха разкаялия се политик и тутакси му простиха прегрешението. Само тук-там се появиха ядни намеци, че ако не идваха избори, то надали, ама карай да е весело…
Аз по-скоро принадлежа към скептиците. Сещам се и за една истинска случка, разказана ми от един духовник. Попитал го друг духовник: “Колко е пет делено на две?”. “Две и половина”, отвърнал запитаният. “Не. Две и едно наум”, поправил го първият. Та така…
Но старият Кант пак все пак излезна прав. Инвестицията в усмивка, благодарност, поздравление и извинение, винаги е печеливша, казва той.

>Доган ли трябваше да го каже?

>”Най-дефицитният продукт в световен мащаб е представата за бъдещето – ако политиците са далеч от инвестиционното мислене и култура, и то в контекста на новите технологии, ще останем много назад”. Този цитат на лидера на ДПС от поредната среща с изибиратели е нещо, за което имаше много време да се мисли, но, за съжаление, нямаше кой. Самият Доган също беше част от управлението последните 8 години, но не се сещам да е повдигал въпроса на високо политическо ниво или пък да е предлагал инициативи в това отношение. За съжаление обаче е прав. А през всичките тези години България беше в икономически подем и можеше да си позволи да мисли за инвестиции в наука. Инвестиции, които да започнат да дават плодовете си сега. Но днес вече е късно. Ако за последните години нямаше да бъде проблем да се отделят в пъти повече целеви средства за приоритетни направления, то днес, в неясните условия на последствията от глобалната криза и прироритетите вече стават други, до болка познати – да стигнат парите за най-належащите социални дейности. Този човек, също така, трябва да си дава сметка, че огромните кражби и отклоняване на средства не са пътят на “инвестиционното мислене и култура”. Комисионите, надписаните фактури, корумпираните търгове за обществени поръчки, по груби изчисления на странични наблюдатели, ощетяват държавата с милиларди годишно. И ако продължават “ще останем много назад”.

>Смях до побъркване

>

Никога не съм гледала нещо такова у нас (въпреки че ходя на театър откак се помня или поне малко след това) и никога не съм се смяла толкова много, че да ми стане наистина лошо! Спомняте ли си онази детска приказка за свирката, която като почне някой да свири на нея и всички наоколо заиграват без да могат да спрат? Ето такъв ефект има авторският моноспектакъл на Камен Донев “Възгледите на един учител за народното творчество”, само че в посока на смеха. Наистина можеш да си пукнеш.
Този път той изигра представлението си в Сатиричния театър, в навечерието на 24 май като закачка с родния учител (по-скоро добронамерена) и гавра с безумния ни живот и безумния ни бит (по-скоро “злонамерена”).
Този човек е толкова талантлив, че направо ти скрива топката! Сравним е само с Мариус Куркински, но дори и там води с едни гърди, защото освен всичко е и драматург, и сам си пише текстовете.
Проблемът е, че това представление се играе рядко (най-вероятно, защото е много трудно), а билети се намират почти само с връзки.
Ето защо тези от вас, които не са го гледали и обичат театъра, трябва да се мобилизират отсега. Следващото (сигурно последно за сезона) се играе в Пловдивския театър на 20 юни (събота).

>А защо не полов акт на живо?

>(…!) Добре че вече нямам малко дете, защото не знам как щях да му отговоря на въпроса: “Какво е това?”, като види малко преди Сънчо рекламата на новия стимурища гел за жени Play O. След някое време обаче може да имам внук или внучка, а положението може да е още по-лошо, затова не е зле да помисля.
Ето няколко възможни отговора:
1. На жената от рекламата й е лошо, затова лежи и обръща очите нагоре, а стимулиращият гел й лекува главоболието.
2. Жената от рекламата е болна и затова лежи в леглото, мъжът се опитва да й даде лекарство, но тя не иска, затова го дере по гърба.
3. Жената от рекламата много са я болели краката, но след като ги е намазала с гел са й минали, затова радостно ритка под юргана.
Има и четвърти отговор, но децата няма да го разберат:
4. СЕМ е група непукисти, които напразно ядат парите на данъкоплатците; рекламистите са сбирщина еротомани, които мислят само с оная си работа; а българинът е тотално гипсиран и в най-скоро време очаква да види полов акт на живот по централната емисия.

>Поп-фолк, естрада и … Уитни Хюстън да свири!

>Знаете ли кой си прави/плаща за повече PR, отколкото политиците? Фолк “дивите”. И техните продуценти, разбира се. Тяхната имиджова кампания вече е набрала невероятна скорост! Абсолютно отвсякъде се леят фолк певици. Нямам предвид само чрез песните си, а и с внимателно планирани медийни участия, в които те или разказват за трудното си ежедневие, или дават напътствия на останалите, или споделят неоценимото си мнение на музикални експерти. Първо се почна от Слави Трифонов. Той направи каквото можа, включително със задълбочени дискусии по темата “за” и “против” чалгата. Новите стожери на фолка обаче са Иван и Андрей, на които очевидно не им стигат фолкпевиците и чалгата в “Мюзик Айдъл”, та вече канят тези заслужили народни звезди и в “Сблъсък”.
PR кампанията на фолка е тънко изпипана. Вече има и нови послания. Ето някои от тях: “Това вече не е чалгата от 90-те.” /разбирай “Радка-пиратка”/; “Това е поп или поп-фолк, всъщност това си е каквото беше едно време естрадата”. “Даже Уитни Хюстън е една от нас.” Преведено на друг език това може би значи, че “Ах, как не искам да съм сама” се е превърнало в “Знам диагнозата – искам си дозата”, “Със сто километра в час” съответства на “Хайде карай на червено, направи за мене нещо откачено”, а “Ръцете ти единствено виновни” може да се разбира и така “На първа среща изгорели са безброй добри момичета, дано и аз да съм една от тях…”
Нямам нищо против, че някой обича да слуша чалга и си я слуша, но не искам да ми я натрапват отвсякъде и да я превръщат в задължителна програма.
Всъщност, освен активния PR, между фолк певиците и политиците има и друго общо. Първите работят за вторите. Дали скоро няма да важи и обратното?

Публикувано в PR