>Волейболист, Азис и ако може една Мис!

>Пламен Константинов е много привлекателен мъж и явно талантлив волейболист. Въпреки това изглежда малко странно начело на една от партийните листи в София. Азис пък съвсем не е такова чудовище на каквото се прави и всъщност е един успешен шоумен, който умее да събира публика и да престои в Биг Брадър без да го намразят, даже и да събере симпатии. Затова от негова страна присъствието на билборда на партия с шанс за влизане в парламента си е ни повече ни по-малко поредното шоу, в което обаче се показва като добро момче.
Прикачването на популярни личности към имиджа на политическите партии е абсолютно същото като публикуването на голи мацки по страниците на сериозни вестници с цел вдигане на тиража. С други думи казано – виж абревиатурата на популярния блог Б.Р.ц.К..
По този начин политиците сякаш казват на хората: “Вижте какво, скъпи избиратели, не ви трябва здравеопазване, не ви трябва образование, не ви трябва жилище, кола и работа. Това, което ви трябва, е бира и…кюфтета.”
Това послание би трябвало да е обидно не само за хората, към които е отправено, но и за тези, които партиите използват за целта. То е като да ги покажат голи на пилона.

>Художникът на българското лого с изложба в "Сезони"

>
Тази седмица (25 юни, четвъртък, 18.30 ч) в столичната галерия “Сезони” се открива интересна изложба. Авторът, Емил Вълев, е известен и с две други неща освен рисуването – ъндърграунд групата “Виолетов генерал” и най-новото лого на България, което е негово дело (виж снимката). А, да не забравя – и с това, че е голям чешит, което си е в реда на нещата за всеки човек на изкуството.
Познавам няколко художници и Емил е единственият между тях, който се е отдал изцяло на изкуството си и не прави никакви компромиси в това отношение. Което естествено си има цена, често пъти с обратен знак. Завършил е художествена академия във Франция и художествена гимназия в София. От доста време не е правил самостоятелна изложба. В “Сезони” ще покаже около 30 картини, от “най-новите” както сам се изразява. Имам няколко негови неща, 1-2 от които съм “отмъкнала” малко преди да ги унищожи, което ме изпълва с висока степен на задоволство…
Какво друго? Има три неща, които по никакъв начин не се връзват с Емил и с неговите картини – това са конюнктура, номенклатура и конформизъм. И три други, които се връзват – интересен, модерен, световен.

>Малко издателство направи голям речник

>
От този месец може да се каже, че старобългарският език вече има пълен двутомен речник – нещо за което мечтаеха стотици студенти по българска филология преди доста години, когато се потяха на изпита по старобългарски, разчитайки на 20-те странички помощен речник в края на учебника. И, разбира се, не само те.
Речникът, който бе издаден в продължение на десетина години (току що излезе том II), е дело на Института по български език и на малко издателство – ЕТ “Валентин Траянов”, чийто състав се изчерпва с едноименния му собственик и… единствен работник. Сигурна съм, че този речник нямаше да стане факт ако не беше ентусиазмът на издателя и волското му търпение да завърши започнатото. Не се сещам за никой друг, който би се захванал с нещо толкова пипкаво като работа и със сигурност – непечелившо. В същото време това е най-патриотичното дело в българското книгоиздаване, за което се сещам през последните 20 години, макар че Валентин е последният човек, който можеш да определиш като отявлен патриот, ако съдим по клишето, което съдържа това понятие.
В резултат разполагаме с издание, което ще направи достъпна за много повече хора една книжнина и култура, правени по времето, когато не сме имали лаптопи, но пък сме имали дух, за който сега можем само да мечтаем.

>Отвъд емоциите

>Гласуването в България продължава да бъде плод предимно на емоции. Не виждам нито една политическа сила, която дискутира начини за решаване на най-наболелите обществени проблеми. Ние сме свикнали да гласуваме на принципа – тия са гадове, нашите са еди кои си, тоя е пълен цървул, а оня е пич. Което си е наш, лично български проблем. Големите телевизии правят едни ужасни сутрешни предавания на местно равнище, сякаш имаме местни, а не национални избори.
Какво да кажем за управляващите отвъд емоциите? Те намалиха данъците повече от която и да било дясна партия. /В условията на световна криза обаче това се превърна в недалновидност./ Увеличиха пенсиите повече отколкото пенсионерите реално очакваха и бяха получили през предишния мандат например. /Инфлацията обаче изяде голяма част от тези пари./ Провалиха се тежко в подобряването на инфраструктурата, в усвояването на еврофондовете /което се случва на почти всяко първо правителство след влизане в ЕС/ и заедно с това нанесоха непоправими щети на националния имидж в световен мащаб; здравеопазването не помръдна напред и си остана нашето неползвано право по конституция. Престъпността и корупцията станаха повече от всеки друг път емблема на провала. Тези неща обаче не се дискутират в детайли и никой не пита как ще се оправят? Как ще се реши проблемът, че МВР работи по равно за държавата и за мафията? Как ще се преодолеят монополистите в строителния бранш, които строят бавно и некачествени пътища? Как ще бориш корупция с неработеща съдебна система? Какво точно ще направиш в здравеопазването? Програмата на БСП в здравеопазването например е доказателство за безсилие и никакви нови идеи. От програмата на ГЕРБ разбираме , че ще има Закон за пациента /?/ и приватизация на болници, но това по никакъв начин не обяснява каква е ползата за всички нас, които сме лишени от здравна грижа. Далеч по-сериозна е програмата за здравеопазванте на Синята коалиция, но няма да напомням кой всъщност стартира тази недомислена реформа /историята обаче знае/. И отгоре на всичко никой не пита за тия неща. Слушаме и гледаме само клишета и тъпи подхвърляния на реплики от едните към другите. В резултат на което…гласуваме по емоция. Емоциите обаче обикновено разочароват.

>Демоскопът май е на ремонт

>Бедните социолози! Стандартните социометрични методи се оказаха неприложими в български условия. В обстановка на избори се появи нов социологически термин – “данни, неуловими от демоскопски изследвания.” С този евфемизъм бяха обозначени купените гласове и всички “изненади” в изборните резултати. Преди вкупом да се нахвърлим на социолозите, трябва да признаем, че по-малко от седмица преди изборите бяха изнесени данни колко процента от българите са склонни да вземат пари от купувачи на гласове. Ако съберем процентите на големите “изненади”, нещата горе долу си идват на мястото. Нямаше кой да направи обаче дълбочинен анализ на тази готовност, за да не се наложи после да отговаря на неудобни въпроси.
Сега обаче ситуацията е още по-тежка и социолозите дори не смеят да дадат нова прогноза за парламентарните избори. Явно са пратили демоскопа на ремонт. Да видим какво ще излезе след него…