>Не след, а преди

>Реакцията на съобщението че правителствените решения ще станат публични определено е положителна и, всъщност, това изглежда най-естественото нещо на света. В интерес на истината, мисля, че и досега на журналистите след заседания на МС се дават всички или почти всички решения по съответните точки, с изключение на закритите заседания. Друг е въпросът, че те или техните редактори решават кое да публикуват и кое не, и така връката с широката публика се прекъсва. Истинската прозрачност обаче е решенията да се огласяват преди тяхното окончателно одобрение, а не след това. Защото каква е ползата да разбереш, че е направена някоя дивотия, след като тя вече е направена? И ако на някой това му се струва прекалено, трябва да знае, че такъв подход вече съществува в една от великите демокрации, каквато е Холандия.
Холандските медии в продължение на двадесет (20!) години са водили битка и са я спечелили, за да извоюват правото на обществото на информираност. В резултат, те са постигнали споразумение, сключено чрез подписана харта, в което ясно се описват правата и задълженията на двете страни – изпълнителната власт и журналистите. Едно от най-големите им постижения е договореността всяко бъдещо решение на правителството да се обявява в общественото пространство (чрез интернет) минимум две седмици преди да бъде взето и да се вземат предвид всички мнения на заинтересувани страни, които биха били изразени в този срок. (Това в момента се прави и в българската администрация, с тази разлика, че съгласуването се извършва само вътре в нея и от време на време със синдикатите и работодателските организации.) Една такава договореност е изключително важна, тъй като най-големите глупости в държавното управление винаги се правят от бързане, от самонадеяност и криворазбраното убеждение, че щом си на даден висок пост, значи винаги си прав. (Естествено, правят се и поради други сметки…) После, разбира се, почват проблемите.

>Пътя до морето

>
Тази сутрин служител от КАТ заяви в сутрешния блок на Канала, че в злощастната неделя, 26 юли, когато от морето за София се пътуваше за 10 часа, служители на КАТ били карали хората да минават по обиколен маршрут, обаче те не били искали…Това е доста опашата лъжа, като се има предвид, че в същия този ден е имало и доста свидетели…Бидейки един от тях, трябва да кажа, че на Петолъчката се мотаеше някакъв полицай, но не личеше първата му грижа да е да отклонява коли през Ямбол.
А си струваше!
Ето и конкретният маршрут за тези, които ще пътуват натам и обратно през август, защото по всичко личи, че тая работя няма да се оправи до края на сезона.
От Петолъчката завивате към Ямбол, минавате през града, а след това движите по маршрут: с. Бояджик – с. Златари – с.Еленово – с. Млекарево – с. Пет могили – гр. Раднево. От Раднево има два варианта. Единият е да продължите право към Стара Загора и да излезнете на Околовръстното. Вторият да минете през с. Тополяне – с. Ковач – с.- Землен – с. Коларово – с. Загоре и от там да се качите направо на магирстралата.
Същият служител на КАТ, цитиран по горе, каза по адрес на този мчаршрут, че бил не съвсем, но горе-долу добър. Което също не е вярно и той явно скоро не е минавал оттам. Пътят си е направо перфектен, като изключим малка отсечка между две села, ако не се лъжа Еленово – Млекарево.

>Помощ! Администрация!

>Защо очакванията ни от следващите няколко месеца не бива да се много големи и за какво се използват първите сто дни на всяко правителство?
През първите сто дни всички новоизлюпени политици се борят с триглавата змия, наречена българска администрация. Нейните три глави се наричат мудност, безхаберие и омраза към редовия гражданин. Те се ръководят и от съответни принципи:
1. Ако една работа може да се свърши бавно, няма защо да се бърза.
2. Ако една работа може да се свърши повърхностно, няма защо да се натягаме.
3. Ако някой има проблем – да си го решава.
Във всяка администрация все пак има хора, на които можеш да разчиташ, които са професионалисти и вършат работата си както трябва. С повече усилия можете да ги преброите на пръстите на двете си ръце. По-лесно обаче ще се справите с едната…
Администрацията няма право да си отмъщава на политиците, а е длъжна да работи за тях. Въпреки това много често го прави. След избори, чиновникът обикновено стои и дреме като врабче, препарирано от змия, и чака указания. Ако не ги получи, може да си стои така до края на мандата. Впрочем, не по-малка задача на професионалната администрация е да препятства най-глупавите и противоречащи на правилата намерения на своя министър, с което всъщност предпазва и него, и обществото от предстоящи провали. Лошото е, че и това някак си все още не се случва. Защото ако някой не слуша, трябва да си ходи.
Поставена в такива несигурни и хлъзгави обстоятелства българската държавна администрация си е изградила предпазни механизми и прилага редица хватки, за да й е мирна главата. Тя има и префинени средства за мъчение, с които си отмъщава на новото началство.
Първото смъртоносно оръжие на чиновника е, че той не признава друг начин на комуникация, освен писането. В този смисъл, ако нещо не е написано, това означава, че то не е станало, не е наредено да се върши и следователно може да не се върши. Това на пръв поглед изглежда смешно, но всъщност не е. Защото може да се окаже, че нещо, което си мислите, че вече е направено, защото е наредено устно, изобщо не е започнато.
Вторият хлъзгав камък това са сроковете. Ако не поставиш срок за изпълнение на дадена задача, чиновникът може и никога да не я свърши или пък след два месеца да ти докладва, че са възникнали еди какви си трудности (но винаги писмено). Не е изключено и много след като даден ангажимент е трябвало да бъде изпълнен, да научите (отново писмено), че тази работа всъщност не е работа на този, на когото сте я възложили, а на някой друг, на който тепърва трябва да се възложи.
Трето, не разчитайте чиновникът да ви предупреди за проблемите навреме. Ще научите за тях точно един ден, преди да стане късно. Така той си гарантира, че все пак ви е предупредил преди крайния срок и в същото време оставя изцяло на вас отговорността да намерите решение.
Като направим бърз преглед на новите министри и изключим двама-трима с административен опит, чакат ги интересни дни. А нас…скука!

>М-тел в "услуга" на потребителя

>Досега не ми се беше случвало да нося телефон, купен от М-тел и в гаранция, на поправка. Какво беше учудването ми, когато разбрах, че за цяла София, в която май живеят 2 млн. души и половината от тях сигурно имат телефони на М-тел, фирмата е направила един-единствен сервиз!
Един, но затова пък на затънтено място, ще кажат оптимистите. В кв. “Захарна фабрика”, на ул. “Кукуш” 2! Но това не са всички добри новини. В допълнение там се чака на зверски опашки (което е напълно естествено при такава “честота” на сервизните услуги); не те пускат на служебния паркинг и трябва да си търсиш място навън; за телефона си чакаш “най-малко две седмици”, според думите на любезния персонал, а на практика – един месец, според квитанцията. И, да не забравя, никой (ама наистина никой!) не вдига посочените четири (!) телефона в сервиза. На любезно-саркастичното запитване на място работят ли аджеба въпросните телефони, ви отговарят: “Да, работят, но нямаме време де ги вдигаме…”
Какво да кажем след всичко това? Очевидно с тази “услуга” М-тел всячески се стреми да откаже клиентите си от ползването на гаранция. А не е ли време и ние да се откажем от тях?

>Търси се положителен пример за правителство на малцинството

>Макар и на някои да не им харесва изразът “правителство на малцинството”, той не е измислен в тяхна чест, а представлява политически термин с конкретно значение. Така се нарича кабинет, формиран от политическа партия или коалиция от партии, който няма мнозинство в парламента. Този вид правителства са описани като по-нестабилни, защото във всеки момент могат да бъдат свалени чрез вот на недоверие. Също така правителствата на малцинствата се определят и като по-ненадеждни, тъй като лидерът на такова правитество може до избяга от отговорност и да прехвърли вината на опозицията. За предимство на такъв вид управление се счита фактът, че тези правителства са по-малко арогантни, тъй като непрекъснато трябва да правят компромиси и да лавират между останалите партии с цел да прокарат един или друг закон. Това обаче води до друг недостатък на такова управление – ниска ефективност поради непрекъснатите пазарлъци по всеки въпрос.
Вече от няколко места чувам и чета, че имало много положителни примери на такива правителства. Уважаван седмичник дори написа на първата си страница, че такъв пример било първото демократично правителство на Филип Димитров?! Аз обаче не виждам нищо положително във факта, че то падна след по-малко от година и страната ни тръгна по път, който след 20 години още не ни е извел на Обетованата земя.
Ето и други примери. През 1995 г. единствената жена-премиер на Турция Тансу Чилер прави несполучлив опит да сформира правителство на малцинството, след което се принуждава отново да влезе в коалиция с напусналия коалиционен партньор и да отиде на предсрочни избори. През 1990 г. неуспешен се оказва и опитът на Шимон Перес да състави правителство на малцинството и партията му напуска кабинета. От 12 правителства на малцинството в Канадската история само две успяват да изкарат целия си мандат. Явлението се среща и в съставните части на Обединеното краство /Шотландия, Уелс/, но никога в самото Обединено кралство. За кратко в критични моменти миноритарни правителства се появиха и в Чехия и Унгария и бяха временни.
С две думи – търсят се повече положителни примери за такъв вид управление. Ако някой ги знае, нека да ги посочи, а не да казва /пише/, че просто са …много.