>Октомври – идеален месец за събаряне на хотели

>
Лошият пример е заразителен. След като наглият хотел на Георги Илиев – “Дюн”, във вид на боядисан в червено албански бункер, продължава да “краси” плажа на Слъчвев бряг и това лято по балконите му вече свободно се вееха пешкири, естествено е да се появят последователи на това устойчиво години вече поведение.
Не бях ходила само един сезон на това място и за това време точно между “Дюн” и безобразния хотел на винпром “Пещера” (построен на мястото на бившето заведение “Оазис”), се мъдри не еднобункерен като “Дюн”, а вече четирибункерен (разбирай четирикорпусен) хотел, дибидюс върху плажа.
Името му е нещо като “Вянд”, “Мянд” или “Бляд” (не го видях точно поради отблясъците на залязващото слънце и липсата на очила), т.е. също толкова подходящо, колкото и тъпоумния бетон върху пясъка. Остротата на мисълта на техните строители си прилича по още нещо – всички тези хотели на плажа са така направени, че в късния следобед, най-приятното време за последен плаж, тяхната сянка пада върху…чадърите! Хубаво отмъщение…Работата е там, че ако все така никой не реагира, до няколко години по пясъка ще цъфнат още безброй произведения на мутробарока и така – до края на света. Единственото решение е най-после да се поразруши нещо за назидание на нестихващия предприемачески дух у бивши спортисти, настоящи чиновници и бъдещи аристократи с тъмно минало. В този смисъл октомври е идеален месец за събаряне на хотели – няма туристи, не е студено, а идващият след месец-два сняг ще затрупа остатъците от грозните гледки…

>Още един закон, който не се спазва

>
С пълното съзнание, че това заглавие не е никаква новина, все пак е важно да се отбележи, че промяната в Закона за концесисите и Закона за черноморското крайбрежие за 50 % плаж, свободен от платени чадъри, която трябваше да работи от този летен сезон за сефте…не работи.
Като редови български турист това лято обиколих три родни плажа – Слънчев бряг, Несебър и Ахтопол. Три хубави плажа по принцип. И на трите важи старото разпределение (20% свободно място от чадъри – максимум) и очевидно никой няма намерение да промени това в полза на новото законово положение.
При това спазването на тази промяна не е нещо, което би застрашило живота на спазващите закона. Изтръгването на определен брой чадъри от пясъка, не е действие, заради което мутрите биха им изтръгнали езика например и е далеч по-безопасно от събарянето на някой незаконен хотел. Но не би.
Чадърите на тези три места са така наблъскани един до друг, че на тези, които не искат да ги ползват, им се налага или да прекосят целите плажове, за да намерят свободно местенце или да се заврат някъде в края на пясъчната ивица, където усещането за море е почти имагинерно.
А най-идиотското в цялата ситуация е, че болшинството от тези нафрашкани чадъри, всъщност…не се ползва от никого, защото няма толкова посетители. Така те постигат два безмислени резултата – не носят приходи на собствениците на концесията и едновременно с това лишават туристите от простор. И понеже на собствениците на концесиите не може да се разчита на активно взаимодействие между действията им и главния мозък поради някои пропуски в образованието и наследствена обремененост, може би все пак държавата ще реши да изпълни едно толкова просто изискване на закона.

>Защо губим приятелите?

>Не знам какво става с времето, но приятелите като че ли стават все по-малко, каза ми веднъж една от близките ми приятелки (все още, слава Богу). Знаех много добре какво има предвид…
Говоря за случаите, когато приятелите с годините се стопяват без видима причина. Причина като например взети/дадени и съответно невърнати пари назаем (много), или взето/отнето (и невърнато)гадже например и въобще сериозни неща като юмрук в ченето или ритник в задника, ако ме разбирате правилно. В един момент се случва просто така, неусетно и без повод, поне на пръв поглед.
Човек обаче има нужда от обяснение. Мисля си, че с годините се превръщаме в нещо много чупливо заради всички ужсани неща, които могат да ни се случат в живота и от които, за съжаление, не можем да избягаме. Това са онези неща, за които, ако знаехме в мига преди да поемем първата глътка въздух и ако някой ни беше предупредил “виж какво, заяповядай на белия свят, но ще трябва да ти се случи това,това и това…”, сигурно бихме се върнали обратно в удобното тъмно. Та след всички тях или по време на тях човек се превръща в нещо като тънък и фин порцелан, от най-финия, онзи, който е само за гости. Тогава дори най-безобидна “маслинка” по носа може да напука безвъзвратно цялата му повърхност. Ето защо се налага да бъдем много внимателни. Но никой не може да бъде чак толкова внимателен през цялото време. Пък и приятелите са за всеки ден, не само за гости.

>Гола жена в спагети

>
– Извинете защо си мислите, че искам да гледам гола жена в спагети, докато се храня?, – питам келнера, докато ми слага хартиена подложка с въпросното изображение върху масата.
– Но моля ви, това не е гола жена в спагети, а скрита реклама на “Лаваца”.Ето вижте! – и той ми показва миниатюрна чашка за кафе, заровена между голи крака и спагети.
– А, така ли! Аз пък мислех, че е гола жена в спагети…

Едно време имаше един глупав тест, който ви питаше: “Какво кафе харесвате?”, а според отговора се определяше какво е за вас любовта? Например – гореща и сладка или силна и горчива и т.н. В този смисъл, ако обърнем нещата обратно, би трябвало да заключим, че хората, които обичат да правят любов като се въргалят в спагети, харесват и кафето “Лаваца”.
Всъщност тази снимка е от годишния календар на известната марка за т.г., който сам по себе си има друго излъчване, но на масата под чинията… Трябва да признаем и една успешна прогноза на Пламен от м.г., който прогнозира, че сигурно ще видим някои от снимките в календара като реклами. Очевидно снимки като за нашия рекламен потребител, който, както е известно, консумира диня с цици.
Ако я нямаше тази корелация, по логиката на календара, през юли и август би трябвало да гледаме нещо съвсем друго.