>Умрелите коне ги напускат индианците от Дакота

>Една мъдрост на индианците от Дакота гласи:”Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него”.Но в професионалния живот се опитваме да разработваме често други стратегии за действие: снабдяваме се с по-як камшик ; сменяме ездача; казваме, че винаги сме яздили този кон; създаваме работна група, за да анализира коня; посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне; повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне; създаваме Task-Force, за да съживи коня; плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне; включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре; правим сравнение между различни умрели коне; променяме критериите, които определят кога един кон е умрял; впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи; обясняваме: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим!; правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне; обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне; създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне; откриваме независимо разходно перо за умрели коне; увеличаваме сферата на отговорност на умрелия кон; развиваме мотивационни програми за умрели коне ; преструктурираме, за да може една друга област да получи умрелия кон.

Публикувано в fun

>Какво е истински студ?

>

+10 градуса по Целзий: Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното.Лапландците садят цветя.
+5 градуса по Целзий: Лапландците се припичат на слънце.
+2 градуса по Целзий: Италианските коли не палят.
0 градуса по Целзий: Чистата вода замръзва.
-1 градуса по Целзий: Дъхът става видим.Лапландците ядат сладолед и пият студена бира.
-4 градуса по Целзий: Котката иска да се мушне с теб под одеялото.
-10 градуса по Целзий: Време е да се планува една почивка в Африка.Лапландците отиват да плуват.
-12 градуса по Целзий: Твърде студено, за да вали сняг.
-15 градуса по Целзий: Американските коли не могат да запалят.
-20 градуса по Целзий: Може да си чуеш дъха.
-22 градуса по Целзий: Френските коли също вече не палят.
-23 градуса по Целзий: Политиците започват да съжаляват бездомниците.
-24 градуса по Целзий: И немските коли не могат да запалят.
-26 градуса по Целзий: От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.
-29 градуса по Целзий: Котката иска да се пъхне в пижамата ти.
-30 градуса по Целзий: Нито една истинска кола вече не пали.Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.
-31 градуса по Целзий: Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга.Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39 градуса по Целзий: Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш.Лапландците закопчават най-горното копче на ризата.
-40 градуса по Целзий: Колата също иска в леглото.Лапландците си обличат пуловер.
-44 градуса по Целзий: Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50 градуса по Целзий: Моржовете напускат Гренландия.Лапландците затварят прозореца на тоалетната.
-70 градуса по Целзий: Белите мечки напускат Северния полюс.Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.
-75 градуса по Целзий: Дядо Коледа напуска Полярния кръг.Лапландците нахлупват шапката над ушите.
-120 градуса по Целзий: Алкохолът замръзва.Следствие – лапландецът е много вкиснат.
-268 градуса по Целзий: Хелият става течен.
-270 градуса по Целзий: Адът замръзва.
-273 градуса по Целзий: Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира.Лапландците си признават, че е малко студено и си поръчват по още една ракия на клечка.
Публикувано в fun

>Най-после: китайски ориз!

Хранителни добавки за цялото семейство от Silabg.com
>За малко да мина през тоя свят, без да разбера как се готви китайски ориз. Нейсе, размина се и тоя проблем. Рецептата е с произход истинска китайка, макар и през втора ръка. Всъщност тя не е рецепта с подробности, а принципна – т.е. как проклетият ориз да заприлича на онова, дето ни го сервират в мръсните китайски ресторанти и което е толкова вкусно? Ето как.Първо оризът се измива три пъти, за да му падне онова бялото нещо. После задължително се сварява на пара. Сваряването на пара означава, че покривате ориза в тенджерата точно с един пръст вода и го варите докато водата изври напълно. Отделно в тигана с олиото или зехтина си запържвате за 5-6 минути зеленчуците. Аз слагам зеле, царевица и грах. Може още моркови, чушки, някои слагат и броколи. След това добавяте ориза, който е отлично разделен на отделни зрънца и го запържвате още 5-6 минути със зеленчуците. Слагате и щипка къри и той заприличва точно на Онзи ориз. Естествено, добавяте си сол на вкус и го опитвате преди да го свалите от огъня, за да видите дали е станал. Ей това е цялата философия.

>Тъпо, по-тъпо, "Изгубеният символ"

>Издателите на последния роман на Дан Браун “Изгубеният символ” не случайно му направиха PR кампания като за президнтски избори. Ако не беше тя, след първите няколко критики, публиката щеше рязко да намали ищаха си за прочитане на този “шедьовър”. Но тъй или иначе, със сигурност достатъчно много хора са се минали, за да донесат добри печалби. Това, което може да се каже за тази книга е, че е досадно дълга, с редица повтарящи се герои и сюжети от предишни романи на същия автор и изключително неубедителни философски тези, за разлика от предишни негови опити на тема религия-наука например.
Една от основните му тези например, която се прокрадва като тънка и по-дебела червена нишка, е тази, че христините са кръвожадни копелета, които ядат плътта и пият кръвта на своя бог, а масоните са най-страхотните пичове, които се грижат за световното благо и без тях направо сме у чушките. Сега, ако човек не знае, че масоните са просто една от най-влиятелните лобистки организации, която приема куцо и сакато, стига да има власт и пари, може и да се заблуди. Започвам дори да си мисля, че тоя човек може вече да приема и поръчки за книги на дадена тема…Но да не ставаме клиноведи. Дори да е така, направил го е лошо.
И тук като в предишните книги имаме професор, който разбира от шифри и който по принцип е симпатичен, защото вече го визуализираме с Том Ханкс. Имаме задължително и жена-учен, която може и да е на 50-60-70…обаче е много-много привлекателна за годините си. Имаме и изрод, който в случая не е албинос, но е татуиран от горе до долу и иска да унищожи света. Естествено, накрая не успява.
Всичко това е съпроводено от премеждия, от които може да оцелее само литературен герой тип “Индиана Джоунс” и малко отгоре. Като капак краят е като в бразило-турски сериал, главният злодей се оказва син на главния герой обаче той не го е познал…Ужас, ужас ви казвам!
Философските разсъждения и “нови научни открития” в сферата на ноетиката пък са нещо, което сме учили по психология в 10-и клас или сме чели до омръзване по жълтите страници на вестници и уфо списания, както и в интервюта на екстрасенси.
С две думи от тоя сценарий в бъдеще може и да излзезе приключенски филм, но книга със сигурност не е станала.

>Сидни – гигантската Венеция или Тихоокеанския Стокхолм

>

Не съм била в Стокхолм, но знам, че го наричат Северната Венеция. И понеже Сидни е нещо много голямо и много красиво, намиращо се върху много вода, реших, че тези два града може би създават някаква база за сравнение. Най-смешното е, че на австралийците – кореняци, Италия, по която ние направо припадаме, обикновено не им харесва. Не се учудвам, защото тези хора са свикнали да живеят сред огромен простор и спокойствие, а в някой неотразим италиански град с крясъци, шум, теснотия и непрекъснати тълпи, сигурно се чувстват като диви животни в зоопарка.
Има три неща в Сидни, които трябва да се видят задължително, казват моите домакини – това са Операта, Моста (Харбър бридж) и Бондай бийч. Операта е една от най-красивите сгради, които съм виждала в живота си. Има нещо общо с Храма на Лотоса в Делхи, но е по-интересна, защото е много разчупена и изглежда различно от всички страни. Нейният автор има тъжна история, защото никога не е виждал на живо построения си проект. Това е датският архитект Йорн Утсон, който след като над 10 години не успява да убеди държавата, че проектът си струва парите, напуска обиден Австралия и повече никога не се завръща там. Днес австралийците малко се срамуват, че са били такива тесногръди еснафи, но, както се казва, късно е либе за китка. А този човек наистина им е направил мно-о-ого голяма услуга с гениалния си проект. Интересно е, че той никога не е казал какво е имал предвид с тези форми – платноходи, портокалови кори, шапки на монахини…Това са все предположения. На мен ми приличат на опашки на огромни китове, които се гмуркат в океана. А може би в това е номерът – да приличат на много неща и за всекиго – различни.