>Децата и Биг Брадър

>Предстои деца да станат част от героите в едно от най-големите риалите шоу – Биг Брадър. Слушах обяснения на продуцентите, които са решили да се измъкнат от скандалната ситуация с обяснението, че това става с изричното съгласие на родителите, които най-вероятно ще бъдат накарани да подпишат и специални декларации, подготвени от опитни юристи. Децата, на възраст от 2 до 7 години, щели да бъдат извозвани всеки ден до детски градини и училища, за да се спази правото им на образование. Представям си сцена, в която дете-участник в Биг Брадър, отива на училище, след като съучениците му са го гледали и го гледат по телевизията. Представям си “обсъжданията” и коментарите по адрес на това дете, на неговите родители, на шоуто, на всички участници в него. И тъй като за част от тези деца се предполага, че могат и да четат , представям си какво си мислят като четат рекламата на предаването от билбордовете: “Тя е добра и грижовна майка на две деца и любовница на трима съседи!”.
Сега по същество за правата на децата. Не е тайна, че участниците в това шоу отиват там, защото искат да спечелят материални блага, т.е. отиват, за да работят. Отиват, защото при нормални обстоятелства не могат да си купят нова кола, апартамент или да спестят 200 000 лева за три месеца. С две думи тези деца също ще бъдат принудени “да работят” за печалбите на продуцентите на това предаване. В Конвенцията за закрила на детето на ООН, в часта “Закрила от всички форми на експлоатация” се казва, че благосъстоянието на детето “не трябва да се нарушава от никакви форми на експлоатация”. Казва се още, че “имаш право да живееш с твоите родители, освен ако това не ти вреди”. А първият принцип в българския Закон за закрила на детето е “зачитане и уважение на личността на детето”. И още – ч. 11. (1) “Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.” Както и – “Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.” Сега, още преди 22 март, когато е стартът на шоуто, държавните институции трябва да отговорят на въпроса дали е в интерес на детето да бъде герой от шоу програми и личният му живот да става достояние на милиони хора, които пият бира и чоплят семки пред телевизора?
Продуцентите на Биг Брадър казват още, че са загрижени за състоянието на българското семейство и искат да повдигнат обществен дебат на тази тема. Ако са толкова загрижени защо не отидат на същото място, в Нови хан, в Дома за сираци “Св. Николай”, където един свещеник се грижи за десетки деца без родители и самотни майки. Рекламните приходи само от един ден на това шоу сигурно ще им стигнат, за да се изхранват няколко месеца. Как наистина не са се сетили? От обитателите му също стават чудесни герои на телевизионно шоу. Какъв пропуск само!

>Харесвате ли работата си? (За Конфуций и ръбовете)

>

Наскоро попаднах на една изключително непрофесионално оформена статия в сп. “Мениджър”. В нейния анонс и заглавие се съобщаваше, че ще бъде представен метод за самооценка на това доколко е подходяща за вас работата, която работите, след което никъде в статията не се описваше какъв е всъщност този метод?! Прочетох я няколко пъти, за да се уверя, че не пропускам нещо, но- уви!, това, дето мислех, че сигурно го пропускам, просто липсваше. А методът се нарича 10-10-10 и съдържа четири въпроса. Казва се, че трябва да си отговориш на тях за 10 минути, 10 месеца или …10 години. Оттук нататък обаче не ясно какво следва ако си отговориш положително на 50 % от тях или на 2/3, или само на 1? (Ясно е, че ако си отговориш с “да” и на четирите, значи с работата ти сте ок.)
Въпросите обаче все пак си струват и могат да ви накарат да се замислите. Ето ги и тях.
1. Харесвате ли хората, с които работите?
2. Научавате ли нови неща?
4. Прави ли ви щастлив това, което работите?
Личното ми мнение е, че трява да отговориш с “да” поне на два от тях, иначе положението с избора на работа рано или късно ще е безнадеждно. И във всички случаи, хубаво е сред отговорите с “да” да е винаги и №4. Или казано с други думи:”Намери работа, която обичаш, и няма да работиш нито един ден през живота си” (Конфуций). На което, за съжаление, може да добавим:”Винаги може да се намери някой ръб, който да вгорчи работата, която обичаш” (автор-неизвестен).
 

>Как да прецакаш софиянеца на 3 март

>Върху този въпрос са се потили доста от Столична община и накрая са измислили да затворят спирката на “Хладилника”, откъдето тръгват всички рейсове за Витоша (които също ги спират), баш на почивния ден в сряда, 3 март. В добавка са се разбрали от предишния ден с най-гледаните телевизии да съобщават с приповдигнат тон и то неколкократно, че времето на 3 март ще е слънчево и в никакъв случай не трябва да се изпуска възможността за излет в планината. Така зарадваните от новината столичани, се завтичват към заветния “Хладилник”, за да прочетат табелите, че всъщност…нищо не работи. С изключение на рейс №66, който има една кола на час и отива направо на “Алеко”. Прецакването е пълно и от сърце. Ако човек не се ядоса чак толкова много, хваща едно такси, и отива до началната точка на ходене – това обаче е можел да си го направи и откъщи, а не да се тътри чак до “Хладилника”.

На другия ден, след като все пак съм се разходила и вече ми е минало, отварям сайта на Центъра за градска мобилност. Виждам, че той е пуснал съобщение за ремонтите на 2 март в 2 часа следобяд (съвсем навреме наистина). Това обаче не е всичко. Ако отворите сайта на Центъра, всъщност няма да видите нищо. Трябва да предположите, че за съботно-неделните дни може да има някаква промяна в маршрута, после да отидете в рубрика “Маршрутни промени” и в списъка там да потърсите дали случайно няма някаква промяна в рейсовете за Витоша. И, естествено, вие не го правите. Айде, честит празник!

>Вместо онлайн уроци – почасова работа

>Напоследък един лайтмотив обикаля наоколо, като се заговори за висше образование. Той е любим на министъра на образованието Сергей Игнатов и гласи, че на българските студенти им трябва дистанционно, онлайн и всякакъв вид неприсъствено обучение. Това, което провокира коментара ми, беше пояснението, че такова обучение трябвало най-много на студентите, които ходели на работа.
Нямам нищо против онлайн обучението, като изключим факта, че това е един от най-скучните видове обучения в света (аз лично съм пробвала само един такъв курс, но не можах да го довърша, понеже щях да почина от скука…). Смятам все пак, че като добавка към нормалното обучение си го бива.
Проблемът на българските студенти, които работят обаче, не е липсата на онлайн обучение, а на възможности за почасова работа, която да им позволява все пак и да учат. Огледайте се наоколо. Сигурно всеки познава поне един студент, който се е отказал от следването заради работата или който ходи на работа и съответно никога не ходи на лекции и упражнения.
Основна причина за това от една страна е безотговорността на българските работодатели, на които въоще не им пука от факта, че студентите все пак трябва и да студентстват. На безотговорността на българските работодатели обаче трбва да се отговори с отговорност от страна на самите университети. Защо българчетата, които учат в чужбина, работят, но ходят и на лекции? Ами защото не им позволяват да работят повече от определен брой часове седмично и някои университети дори изрично ги карат да подпишат декларации или вид договори в този смисъл. Защото знаят, че иначе няма да им никакви студенти. А работодателите, като видят че няма как, предлагат им работа колкото им е позволено.
Засега обаче българските университети отговарят на безотговорността на българските работодатели с…офлайн.