>Бгр, бул, бя…бря!

>След като ни отказаха да има домейн на български език “бг”, което си е най-естественото, новите предложения предизвикват противоречиви асоциации и основателни съмнения у хората с по-деликатен усет към родния им език. Това “бгр” например ми няпомня “багер”, “бригадир”, “беграунд” и нещо като “бр-р-р-р”, изразяващо лека погнуса и омерзение, да не кажа състояния и действия, следващи чувството на приповдигане…
Що се отнася до “бул”, това го свързвам с неща като “редбул”, “буламач”, “бульон”, “БулИнс”, “булгур”…Пък и ако ще е първата сричка, тя трябва да е “бъл” все пак.
“Бя” е черешката на тортата така да се каже. Като изключим факта, че му липсва едно тиренце по средата, стои така, като че е недовършено. Като че е съкращение от “бляк”, “бяс”, “бия” или “бря!”. Това последното ми се вижда най-съвършено. Понеже изразява по един непосредствен начин спонтанните емоции от съвършените тъпизми, които ни обкръжават.
www.свободатасанчо.бря

>Закъде бързат делфините

>
За пръв път от детството си насам виждам делфини в Черно море! Случи се около 24 май в Несебър, привечер, бяха няколко стада, които се забавляваха на не повече от 100-200 метра от брега. Всъщност това беше и изненадата – че бяха адски много! Чух наскоро и от други познати, че са виждали делфини край Лозенец в началото на май, но друго си е да се убедиш сам. Иначе за присъствието им човек може да научи и косвено ако подслуша разговорите на рибарите, които сутрин прибират скромния си улов – най-вече попчета и нелегален сафрид. Обезпокоителното е, че рибарите здраво ругаят тези редки и прекрасни същества, защото последните им късат мрежите и си похапват твърде добре от тях…Някои от местните дори се заканват, че в най-скоро време ще вземат пушките и ще си разрешат проблема както те си знаят. Това е много страшно, защото съм почти сигурна, че никой не следи дали тези защитени от закона животни са в безопасност. Даже не съм сигурна кой трябва да го прави? Толкова отдавна не се е случвало да има толкова много от тях наоколо, извън делфинариумите. А освен че са красива гледка, делфините са доказателство и за дългоочакваната чистота на Черно море. Да се надяваме, че няма да ги прогонят и че делфините не бързат към …смъртта си.

>Трябва да знаем, че нищо не трябва

>
Това изречение било в основата на т.нар. гещалтпсихология, която е някакъв клон на психотерапията или нещо подобно. Един от най-нашумелите й последователи напоследък – аржентинецът Хорхе Букай, идва в България на 7 юни да представи новата си книга “Да се обичаме с отворени очи”. Предполагам, че с това абсурдно изречение /виж заглавието/ психолозите искат да кажат, че човек не бива да се самонавива и да се шашка от някакви неща, които си мисли, че задължително трябва да се случат или той трябва да направи или другите трябва да направят, защото в крайна сметка това шашкане му се отразява доста зле. Във всеки случай книгите на този човек ме изнанедаха приятно – може би не на 100 %, но на много висок процент. Открих го съвсем случайно, доста години след като вече е бил станал много известен, а книгите му – вече преведени в цял свят. Разбира се Хорхе Букай е може би първо лекар, който помага на хора с много тежки проблеми и после писател, който помага на хора с по-леки или обичайни житейски проблеми. От трите негови книги, които прочетох, по ми харесаха “Нека ти разкажа” и “Писма до Клаудия” и по-малко “Приказки за размисъл”. Новата книга, която ще бъде представена в три града в България изглежда е посветена на отношенията в двойките. Без да съм я чела, мога да кажа, че човекът е много силен по тази тема, като имам предвид “Писма до Клаудия”, в която съм открила някои от най-сериозните дисекции на отношенията между мъжете и жените. Хубавото на Хорхе Букай е, че не е грубиян или циник и казва нещата едновременно деликатно, поетично и …все пак болезнено вярно. Като например така /цитирам по памет/: “Аз не съм дошъл на този свят, за да изпълня очакванията ти. И ти не си дошъл на този свят, за да изпълниш моите очаквания. Аз съм аз. И ти си ти. И ако се срещнем би било прекрасно. А ако се разминем нищо не може да се направи…”

>Грижа за човека и грижа за електората

>
Тия дни слушам по радиото едно проучване, според което британските граждани правели физически упражнения средно два пъти по 30 минути седмично, докато правителството им препоръчвало да се упражняват по 30 минути всекиденвно. Сетих се, че една приятелка, която живее в Лондон ми е разправяла, че идотизмът /според нея/ на британското правителство стигал дотам да препоръчва с постановления как гражданите да се хранят здравословно и да ядат пресни плодове или зеленчуци по пет пъти на ден! На това му викам грижа за човека.
Пак тия дни стана ясно, че българското правителство се отказа от идеята да забрани пушенето на публични места и че пафкането навсякъде продължава със страшна сила. На това му викам грижа за електората. Понеже до такова решение се стига по следния път:
Колко пушачи има в България?
Много!
Какъв процент от тях гласуват на избори?
Висок!
Какво ще стане като забраним пушенето?
Ще ни падне рейтингът. Още.
…Ето на това място решението вече е взето. В полза на пушенето.
И не знам защо, но на мен, макар и да съм електорат, който обича да си пафка по заведенията, ми се приисква да съм човек. Иди че разбери…

>Лобизмът на налъмите

>
Знаете ли кога лобизмът на ниски нива ще стане ефективен? Когато цъфнат налъмите. Зачестилите напоследък оправдания, че една или друга законова поправка са плод на дейността на ниските нива, които се подават на лобизъм, са смешни, безпочвени и служат само на официалните медии, за да имат какво да кажат /цитират/, когато не искат да кажат истината. Ефективеният лобизъм в България /а и не само/ става само и единствено на най-високите нива. Чиновникът, който е умрял от страх поредната нова власт да не му духне под опашката, няма да посмее да сложи на своя глава текст в закон без одобрение на началника, даже под заплаха от смъртно наказание. Няма начин текстът за изисквания към фирмите, които превозват деца, да мине без най-високо съгласие, т.е. на министъра на транспорта и съобщенията. Няма начин в Държавен вестник да бъде публикуван текст, различен от приетия в пленарна зала, който да позволи върху водка “Мери Джейн” да стои голямо листо марихуана, а производителите й да го използват и в телевизионната си реклама, когато намерят за добре. Това може да стане само чрез предсeдателя на правната комисия и председателя на парламента. Ами защо никой не пита главния редактор на Държавен вестник кой му е дал поправката? Той сигурно може да говори…Това, че през годините е имало 11 подобни случая на нерегламентирани поправки на вече прието законодателство, означава само, че предишните шефове на парламента и шефове на правните комисии имат какво да си спомнят в това отношение. Страхувам се даже, че с лобизъм на ниски нива не може да процъфтява и контрабандата на цигари. На ниски нива може да изтече само темата за матурата по български език и литература. Това евентуално е лобизъм на ниско ниво в полза на фирмите, които предлагат курсове за подготовка на зрелостници. И толкова с ниските нива и сериозния лобизъм.
Вече няколко правителства не приемат закон за лобизма и предпочитат да превърнат тази дейност в мръсна дума. Тя обаче не е такава, когато лобистите открито декларират за кого работят и подкрепят тезите си с аргументи, а не с “подаръци”. Очевидно е обаче, че на всички със закон ще им е по-сложно.