>Пътят за Ахтопол

>
В последните седмици жителите на Ахтопол неколкократно протестират срещу дългогодишното безхаберие за състоянието на пътя от Царево на юг, който към Ахтопол вече прилича на лунен пейзаж след бомбардировка. Действително в последните 10 години никой не намери няколко милиона да разшири и реновира този участък, което е странно за туристически район, още повече като се има предвид нашумелия Синеморец и плажовете покрай него.
Истината е, че този край на Черноморието единствен остана незасегнат от презастрояването, просто понеже на умопомрачените строители не им стигна времето и ги застигна законовата забрана за застрояване покрай морската ивица. Последният вопъл на алчните и безмозъчни строители беше комплексът край Варвара, който и до днес си стои така – нито завършен, нито разрушен. Той се превърна в Рубикона на окончателното съсипване на природата по Южното Чреноморието. И досега, слава Богу, остана непреминат.
Това, което особено ме притеснява, е медийната активност около пътя към Ахтопол, понеже съм почти сигурна, че гражданите на това малко градче никога няма да се вдигнат да протестират за пътя. Единственото задоволително обяснение е, че някой, който може да си позволи да вика телевизиите да снимат, вече има интерес пътят да бъде оправен. И не е сигурно, че това е в интерес на плажуващите по красивите южни плажове.

>Блогът на Тина

>Това е блогът на Тина, който беше създаден днес. Тина е на 15 години и вярвам, че един ден ще се гордеем с нея. Не разбирам от живопис и съм един лаик в това изкуство. Но обичам да гледам картини и имам своите предпочитания. За първи път видях картините на Тина на един пленер в Стария Пловдив и това, което мога да кажа е, че ме грабнаха от пръв поглед – нещо като любовта. Може би има още много какво да учи и може би от гледна точка на един професионалист, нещата й още не са доработени. Това, което мога да кажа обаче е, че рядко ми се случва картини да ми харесат толкова много толкова бързо. Днес имам две нейни платна, които изобразяват старите къщи на Пловдив по един неповторим и оригинален начин. Експресионизъм, свобода, лекота и собствен стил, което е доста необичайно за тази възраст. Тина предпочита да рисува в синньо-зелено и тъмни наситени тонове. Казва, че така вижда света. Тя е дете от многодетно семейство и се чудя как намира спокойствие и пространство да рисува толкова много? Сигурно затова в картините и има такова наситено присъствие…Следващата й изложба ще бъде в малка галерия на ул. “Париж” в София. Ако всичко е наред, изложбата ще бъде там от 10 до 23 август. Посетете я и я подкрепете!

>Спас Русев ни показва изложба на Зенг Бейкън (Джаксън Фанджи)

>
В бедната на културен живот София (особено що се отнася до изложби) в момента има две съперничещи си експозиции. И двете използваха хитри PR трикове за привличане на посетители. Едната – на съвременния китайски художник Зенг Фанджи, пробута изпитан метод. На откриването организаторите домъкнаха световно изестна манекенка в пенсия (Ел Макферсън – Тялото) и моден ас (Томи Хилфигер). Малко преди втората пък – тази на известния български художник Никола Танев, НХГ пусна информацията, че част от 28-те откраднати картини на Танев са намерени в Лондон. Също добър трик – медиите не обичат да пишат за изкуство, но обичат да отразяват престъпления.
Преди да отида на Фанджи един приятел художник ми казва, че китаецът е най-обикновен плагиат, комерсиално настроен “творец” с усет към парите. Това, естествено, още повече ме заинтригува, и аз отивам да го видя, като садистично мъкна с мен същия човек, който вече го е гледал. И действително, двете зали на Галерията за чуждестранно изкуство, в които са наредени няма и 20 картини, можем спокойно да наречем зала “Франсис Бейкън” и зала “Джаксън Полак”. (Това е Фанджи.)
(Това е Полак). Разбира се, през погледа на Зенг Фанджи. Не познавам добре Франсис Бейкън, но един бърз преглед на картините му в интернет ме убеждава, че познатът ми е напълно прав. То и самият художник не крие, че е повлиян от него (също хитър трик да оправдаеш плагиатство). На Полак обаче съм му фенка и като влизам във втората зала, първата ми мисъл е: “Е-е-е, не! Полак е сто пъти по-готин!” Наистина, китаецът е доста хитър – взима двама души от миналия век, които вече са адски известни и нещата им са зверски скъпи, и започва в същия дух…Хм, може и да не съм права. Ама че съм зла…Обаче като се сетя, че изложбата я организира Спас Русев – човекът, който събра на една яхта покойния контрабандист Иван Тодоров Доктора и финансовия министър по онова време Милен Велчев, и ме обхващат едни съмнениня относно информациите, че китаецът е продал картина за 10 млн. долара. Търся, търся в интернет, обаче нещо не мога да я намеря тая картина. Не, не, не казвам, че я няма. Обаче покрай Спас Русев се сещам за една весела комедия с Хю Грант, в която той играеше галерист, при който мафията обичаше да продава картините си…Ау-у, много съм зла! Спирам. Вижте изложбата – ще придобиете представа не само за съврементата китайска живопис, но и за творчеството на двама известни художници от 20 век.

Иначе, аз ви препоръчвам по-горещо изложбата на Никола Танев – обширна, разнообразна и прекрасна. Чак сега разбирам, че човекът е бил в немилост след 9 септември 1944 г. Сигурно това е и причината едва днес да имаме възможност да добием пълна представа за творчеството му. И ако трява да добавя още нещо, за да ви убедя да отидете – не забравяйте, че го крадат. При това в Лондон…

>Едно е да си грамотен, друго да си възпитан

>Два дена подред Би Ти Ви съобщава новина, която няма нищо общо с действителността, но това явно ни най-малко не притеснява журналистите и най-вече водещата на “Тази сутрин”. От вчера телевизията анонсираше интервю с образователния министър и новината, че половината от българчетата не могат да четат и пишат. Чак след като днес се появи самият министър, стана ясно, че не били половината от българчетата неграмотни, а половината от децата с майчин език, различен от българския. Очевидно обаче процентът 50 /!/ на неграмотност, не се е видял съмнителен не само на водещите от Би Ти Ви, ами и на редакторите им, въпреки че не знам дали този процент е верен дори и за Африка. Но да отдадем това на склонността към катастрофичност в журналистическата професия.
Какво да кажем обаче за ситуация, в която водещата прекъсва един министър (Сергей Игнатов), за да включи директно в ефир друг министър (Цветан Цветанов), при положение, че последният все пак не съобщава за евакуация или друго природно бедствие, а за поредната си акция с цветисто име. Първо, това е ужасно обидно за събеседника, второ – говори за жалко слагачество на водещия и/или неговите редактори и трето – не е добре и за тоя, дето налита като орел на мърша да го включат извънредно в сутрешния блок, независимо, че в това време там говори негов колега и се налага да стои като мокър петел в студиото. Все пак не е редно министрите да заприличват на крещящи глашатаи, които се ръгат помежду си кой да вика по-напред и по-силно. Не е добре и за институциите. И не виждам какво пречи, когато те не го разбират, да им се напомни от самите медии.

>А да ви вдигнем малко мозъчното ниво?

>
За разлика от рекламата на Нестле, която ме възмущава (виж предишния пост), тази на Инвестбанк предизвиква у мен истинско умиление с тъпоумието си. Асоциацията на банковото обслужване с общуване между мъж, който е готов да си плати за секс и жена, която е готова да се пазари за цената, наистина е потресаващо…оригинална. Сега въпросът тук е кой кой е? Вярно е, че банките го начукват на клиентите си по всякакви възможни начини – като се почне от вдигането на лихвите, недаването на кредити и се свърши с ежедневни практики като тази да те карат да си платиш, за да изтеглиш собствените си пари например. В рекламата обаче банката е жената, а клиентът е мъжът. Първо, този мъж е готов да си плати за нещо, за което се предполага, че би било еднакво приятно и за двамата, т.е. той е малко тъп. В този смисъл много е възможно той да е по-подходящият образ на клиента. Жената значи е банката, т.е. образът на дявола, както обикновено. В такъв случай обаче мъжът/клиентът се оказва още по-тъп, защото не той, а тя /жената, банката/ трябва да му плаща, понеже има по-голяма полза от депозита му. С което искам да кажа, че тази реклама показва клиентите на Инвестбанк като малоумни идиоти, които искат да си плащат за нещо, за което могат и да не си плащат. Освен всичко останало след тази реклама може да възникне необходимостта служителките на Инвестбанк да минат специален курс доквалификация, тъй като от тях вече ще се очакват допълнителни умения, свързани най-общо с вдигане на не много тежки неща…
…Преди 7 години, когато “папата на рекламата”Жак Сегела беше в България, той започна презентацията си с нещо доста шокиращо – на екрана се виждаше в много едър план мъжки член, който постепенно се надига, а в края на това действие се появяваше някакъв слоган, посветен на болестта СПИН. След клипчето Сегела каза и първите си думи към аудиторията: “Никога не правете такава реклама!” С което, предполагам, искаше да каже, че цинизмът в рекламата е изключително лош подход. Той отвращава клиентите и предизвиква негативно отношение към рекламодателя и неговия продукт. Но, както се казва, рекламодателите си заслужават рекламите.