>Безобразията на "Глобул"

>Мобилните оператори у нас, и най-вече Мтел и Глобул, са заприличали на циганки, дето продават комплект чаршафи по 15 лева, а после с една пералня си боядисваш всичките дрехи в техния десен – демек, не можеш да се отървеш от тях задълго. Изнудването, което тези компании упражняват върху уязвими групи като нови пълнолетни и възрастни пенсионери, продължава с пълна сила, въпреки че Омбудсманът записа една активност като се изкашля по въпроса.
Не знам как стоят нещата със стационарните телефони на Мтел, но за Глобул се оказа, че тези юнаци продават услугата вече цяла година, без изобщо да имат капацитет за това и без да могат да осигурят технически и на практика ползването й! Т.е. след като сключиш споразумение за 4-5 лв. месечна такса и ти връчат апарата барабар с двегодишен договор, се оказва, че гаранцията телефонът ти да работи е като да имаш ток в Слънчев бряг през август. Може и да има клетка наблизо, но може и да няма. В момента положението е такова, че Глобул се оправдава с фирмата, която му доставя телефонните устройства, но фирмата без никакъв проблем доказва, че устройствата й работят там, където има клетки. Т.е. фирмата се оправдава с това, че Глобул нямат капацитет и не са си свършрили работата. А всъщност не е и нейна работа да осигурява комуникацията.
И докато това тече вече цяла година едни нахъсени момчета и момичета по моловете продължават да мамят деца, внуци и техните дядовци и баби…А какво беше това КРС? Сигурно Комисия за разкатаване на съобщенията.

>Кризата като аквапарк

>
Сутринта мернах едно заглавие по първите страници, че по Димитровден излизаме от кризата. И ми хрумна, че голямо влизане и излизане падна около тая криза. Първо щеше да ни подмине, после щяхме да влизаме ама по-късно, след това си влязохме вътре отвсякъде и почнаха едни нескончаеми прогнози относно излизането. Следващия месец или на следващия завой – като в усукана ролба на аквапарк. Вътре е малко страшно и малко тъмно, и ти е доста мокро на Д-то и доста ти се завива свят… Единственото, което те крепи е, че все някога ще излезеш – няма начин, освен ако не стане някой инцидент (не дай си Боже!). Въпросът е обаче къде се оказваш при излизането – няма къде другаде освен мно-о-о-о-го надолу. И как се приземяваш. Дори да е безболезнено, обикновено се нагълтваш с доста вода…

>Нови атракции по морето

>
В началото си помислих, че по морето вече има твърде много тузари, които си джиткат нагоре-надолу хвърчейки, за да избегнат задръстванията по шосетата. Оказа се обаче, че не били хвърчащи тузари, най-ми били туристи на хеликоптер. Последните плащат по 35 евро на калпак за 10 минути, за да разгледат крайбрежието отвисоко. Явлението се засилва особено много в следобедните часове и по-точно в късния следобед. Точно по времето на втория плаж и безгрижното следобедно къпане, над главите на плажуващите в Несебър и околностите бръмчат вертолети на поразия. Летовниците се чувстват като виетнамци в Апокалиспис сега, остава само да им пуснат и Вагнер. Появилите се информации, че Министерството на транспорта се кани да наказва стопанисващите неидентифицирани летящи обекти по плажовете, не оказаха абсолютно никакво влияние върху филмовия шум. Та с две думи ток може да няма, но вертолети има. Спират ти тока – ей го къде е вертолетчето – качваш се и се разхлаждаш на високото. Да-а-а. В същото време не мога да не направя аналогията с пострадалия турист под Вихрен, който получи инсулт и трябваше да чака 6 часа (!) преди да се получи специално разрешение от премиера и да му изпратят хеликоптер (по всяка вероятност твърде късно). И всичко това на фона на купища хеликоптери само на една ръка разстояние…