>Усмивка

>
Едно оранжево цвете
още грее в тъмното…
Декември е.

>Коледни песни

>Карам си колата с 30 километра в час, вечерно Софийско задръстване, студ, тъмнина и дупки.Обаче на мен ми е гот – колата ми е нова, вътре ми е топло, имам си и музика, от която се разнасят жизнеутвърждаващи американски коледни песни – от ония дето те карат да се чувстваш като герой на романтична комедия и да си мислиш, че всеки момент нещата ще ти се подредят, ама много добре!
Зациклям точно преди моста на Графа, гледам нефокусирано и си кютя в тъмнината…По едно време малко по-надолу, точно върху тротоара до сфетофара виждам, че нещо се търкаля в тъмното, докато не разбирам, че двама души се бият на кълбо, много класически. Хората наоколо са се отдръпнали леко да не им пречат, шофьорите от колите гледаме сеир, играта загрубява…Едно младо момче, май ученик се осмелява да се опита да ги разтърве, още един човек плахо ги приближава…По едно време единият, който бие здраво, става, отупва се от прахта, качва се на шофьорското място на една кола точно до тротоара и потегля. Чак сега разбирам, че е бил спрял специално за да набие някого. И тук започва екшънът…
Набитият човек леко се е опрял на една кола и едва си поема дъх – опърпан е, но не много, не много млад, не много стар. В един момент се окопитва и хуква срещу колите – с ритници, удари, псувни и каквото му падне. За всеки случай опитва на всяка кола дали може да й отвори вратата. Напада и коли в движение с риск за живота. Сеирджиите от колите сега сме в кофти ситуация – няма къде да избягаме, понеже сме в задръстване. И той кара наред – който е по-близо до сфетофара – той е на тепиха. Колите започват да се движат с кратки резки движения, за да го избегнат, някои дават през просото на червено, само и само да се отърват от атаката. Или е пиян, или е луд – обаче е много напорист. Не се отказва, ама хич. Всеки момент някой ще го сгази. Наоколо ни полицай – ни дявол. Идва и моят ред, приближавам към сфетофара, борецът срещу колите се запътва към мен, проверявам дали съм заключена – заключена съм, отнасям един ритник по лявата врата, ламарината издрънчава, сърцето ми се свива (колата е служебна, но ми е мила), след това рязко дръпвам напред, за да освободя място на следващия в редицата. Все пак запазвам самообладание и не минавам на червено. В огледалото виждам, че хората на тротоаора го придърпват и започват да го укротяват. След завоя го изгубвам от поглед. Започвам да си мисля за застрахователи и за размера на бедствието. После ми става кофти за човека и си казвам, че вякакви грижи със застрахователи са по-малки от неговите…Продължавам да си карам в тъмното, вече с 40 км в час, пак ми е добре, само коледните песни са ми малко фалшиви…

>Къде да оставя детето за малко…

>Най-добре да си стои при вас, но за съжаление не винаги може. И ако родителите ви все още работят, а алиенацията непоправимо е засегнала междусъседските ви взаимоотношения, какво ви остава? Кажете “абракадабра” и може би ще намерите отговор на въпроса. Особено ако живеете в София и не сте много далеч от центъра или живеете близо до метрото. Новият детски център “Абракадабра” се намира на ул. “Веслец” 30, близо до минералния извор на Централна баня и отвори врати преди броени дни. Всъщност мястото е познато и отпреди като почасова детска занималня, но сега вече е с нови управители и изцяло обновен интериор. Вратите на “Абракадабра” са отворени от 8.30 до 20.30 ч, а цената на час е повече от приемлива – 4 лв. Ако се забавите, на детето ще бъде осигурена и храна. Не е без значение, че освен приветливи млади хора, в центъра работи и приветлив…педагог.
И дори да имате баба и дядо на разположение, в края на краищата и те са хора.

>Срещу студовете – с бельо от…овцете

>Не се сещам за нищо, което да топли повече от австралийската мериносова вълна…И като стана дума за студ, той вече си дойде. Няма циганско лято, няма ромска есен – зима е и това е положението. Едно от най-неприятните неща на тоя сезон е фактът, че трябва да навличаш по няколко ката дрехи, което пък води до нежелани последици като тази да ти е тясно палтото или сакото, или да изглеждаш с няколко кила отгоре (изключително несправедливо!), или да не смееш да се докараш в официален тоалет под страх от измръзване.
По този повод и по повод предстоящите Коледни празници, считам за полезна информацията, че термобельото на световноизвестната марка Woolmark, създадено от австралийско мерино, вече може да се купува и в България, при това да си го поръчате от вкъщи по интернет.
Предимствата на тези продукти са както здравословни, така и естетични, тъй като подплатени с нещо такова, спокойно можете да си стоите и само с една рокля под палтото. Разбира се, такова бельо е особено подходящо за планинарите и скиорите, които напоследък се навъдиха много (не им ли е студено на тия хора?)и правят калабалък по пистите. Не на последно място това е подарък, който ще зарадва всяка майка, баба, тъща или свекърва (с извинение).
И, както знаем, лошото време не е за жени, а мъжете – кучета ги яли. Woolmark обаче не мисли така – има и за тях

>За кожата на няколко доктори

>Кой и какво печели от оповестяването на скандалния запис с Горнооряховските лекари? Страхувам се, че никой нищо. Само дето въпросите стават повече. Това, че нивото на здравеопазването ни е под кота нула, си го знаем. Недоносеното бебе е можело да живее при наличието на по-добър професионалист и по-добра медицинска техника. Но не е имало късмет, както и много други пациенти в България.
От разговорите на докторите обаче става ясно и нещо още по-лошо – че нямат уважение нито към живота, нито към смъртта…Каква помощ да очакваме от тях тогава? Да се подиграваш с един неосъществен живот и с един известен покойник, който си е заминал преди броени дни, е грозно и жалко. Но да направиш същото това нещо достояние на широката публика от парламентарната трибуна също е грозно и жалко, и също говори за неуважение към живота и смъртта…
Иначе ако записите със специални разузнавателни средства продължат толкова масово, както са започнали, ще се видим в голямо чудо. Защото хората като не знаят, че ги слушат си приказват страшни дивотии…За политиците да не говорим. Но не само те – всички. Добре че не можем да се чуваме…И че ресурсите на записващите устройства все пак са ограничени. Иначе не се сещам за някой, който да не може да бъде унизен по подобен начин като Горнооряховските лекари.