>Великденски репортаж

>Вторият ден на Великден, последен ден преди работа. Времето – страшно, столицата – с малко хора и прекрасна, с две думи София: “име сладко – земя рай”! Даже въздухът е чист, понеже няма коли и има лек ветрец. Обаче нагоре въздухът е още по-чист – както винаги.

Хубаво, ама за да отидеш горе, трябва да катериш – поне час, час и нещо по баира. Ако си свикнал да катериш и ако ти се катери – няма проблем. Обаче ако искаш само да изядеш едно шкембе и две кебапчета с една бира на “Бай Кръстьо” и да поседиш на теферич, въпросът не ти се урежда.
Защо? Защото лифтът не работи.

(Нещо ми се струва, че това напоследък се случва често, въпреки че аз съм от тези, които се катерят.). Не знам как е прекарал празниците Цеко Минев, обаче със сигурност е отнесъл доста псвуни от софиянци, дето са си останали в София по Великден. Понеже се оказва, че лифтът не е работил не само в понеделник, но и през всичките дни на празниците на всичкото хубаво време отгоре. И не само през всичките празнични дни, ами и през всичките последни три седмици…И защо така? Защото нямало пари за заплати.

“Е, как така няма пари за заплати, а пък купува Кремиковци?”, питат се стигналите до заветната кръчма. Уместен въпрос. “Ами той само от тия четири дена щеше да изкара парите за заплати!”, подхвърля друг. Уместна забележка.
Аз пък си мисля, че то така като забележиш няколко пъти, че едно нещо не работи баш когато ти трябва и…спираш да го посещаваш. Също така си мисля, че в едно средносрочно или краткосрочно бъдеще лифтът Драгалевци-Бай Кръстьо-Голи връх ще е “Помагалски”, а туристическите пътеки ще станат на писти…
Е, дано да не съм права, де!

>Хиперактивна книга? О-о-о, не!

>

Знаете ли кое ще е следващото поколение книга след електронната? Хиперкнигата. Разбирай хиперактивна или интерактивна. Поне така твърдят участниците в 40-ия Лондонски панаир на книгата. Най-новата версия на отворения стандарт за е-публикуване e-PUB ще се появи това лято и ще дава неограничени възможности за използване на мултимедията в електронното издаване. Не знам колко са хората, които четат книги на електронни четци (май засега само американците са твърда клиентела), но фирмите, които са се захванали с този бизнес със сигурност вече са доста. И току виж един ден ни принудят и ние да запрелистваме е-книгите (то и с вестниците стана така, нищо, че преди 20 години някои не вярваха). Електронното книгоиздаване има своите сериозни предимства – кратък и евтин път до читателя с малко разходи и лесна реклама чрез социалните мрежи. Вече се разказват истории и за е-“самиздат” с достигнати тиражи от 5000… Има, разбира се, и недостатъци. Понеже срещу пиратството защити няма открити! Според наблюдатели, веднага след публикуването им, е-книгите се появяват средно на 40 пиратски места в нета. Някои дори, освен че ги пиратстват, печелят и пари от тях. Вече се развива и нов бизнес – проследяване и елиминиране на пирати на е-книги.
Но да се върнем на хиперкнигата. Това ще трябва да е нещо, което да включва бонус съдържание към съдържанието на един роман да кажем, включително реклами. Представете си например, че четете книга на Ремарк или Хемингуей, героите му се наливат с любимото си питие – фаворит за съответния роман, и в един прекрасен момент на екрана се появява надпис (може и звук):”Пещерска – мека топлина!”. Или пък си представете как в горната половина на страницата четете текста, а в долната половина тече филмът по същата книга. А отдясно на страницата, по дължина, ви чакат линкове към социалните мрежи, които коментират книгата, която четете. Предполагам, че следващата стъпка ще бъде главният герой да се протегне през страницата и да ви бие “маслинка” по носа…Ама че лудница! Къде ще ни остане спокойствието? И това всъщност книга ли е? Не, това е е-книга. А може би е по-подходящо да кажем, че това е /н/е-книга.

>Лондон – краят на любовта

>

Беше преди 15-тина години. Ти беше първият, когото срещнах след десетилетия в удобната, унифицирана, много ограничена и затова малко посредствена компания на соца. Прекарахме заедно 8 дни. Осем дни културно-емоционален шок. Беше толкова красив, блестящ, зашеметяващ, интригуващ, забавен, любезен и мил, приятелски, изненадващ, неизчерпаем, неотразим…Харесваше ми всичко в теб – улиците, по които вървяхме, екзотичните ресторанти, в които се хранехме, метрото, къщите, музеите, парковете, хората, кучетата, магазините, небето, слънцето, тревата, въздуха! “Треска в събота вечер”…любимата ми музика…не не мога, искам да умра, искам да останем заедно завинаги…След това – внезапен и болезнен край. Около мен всичко отново е сиво, скучно и неинтересно. Как ще продължа да живея? Не, това е непоносимо…няма да издържа…Обаче издържам, свиквам, всичко отново е поносимо, познато, всичко е постарому. Връщам се няколко пъти за кратко, колкото да се видим, откривам по нещо ново у теб, което съм пропуснала преди, вдъхвам от мириса ти и заключвам малко неотразимо вълнение за черни дни…
…Отново сме заедно. Чувствам те като нещо отдавна познато. Май не виждам нищо ново. Няма ли да ме изненадаш с нещо? Сватбата на Уилям и Кети…Тур за 25 паунда по стъпките на тяхната любов, сувенири с усмихнатите им лица. Не, не, малко са ми кичозни и сумата на тура надхвърля интереса ми. Извинявай…може би някой друг път. Храната в този индийски ресторант ми се струва отвратителна – как така толкова ми хареса първия път? Нямам идея. И наистина не разбирам защо може да ми сервират яденето на масата в английския пъб, но трябва да ставам всеки път и да ходя лично до бара, ако искам да пия бира. Добре де, такава е традицията и толкоз. Просто малко ме дразниш. И ако можеше да не чакам 40 минути за тоя печен/”облечен” картоф. Да ти кажа малко си занемарил чистотата…И метрото е пълна отврат – ама какви са тия тълпи? Ще ме премажат! На Оксфорд стрийт май вече е трудно да се пазарува – две трети от времето минава в блъсканица и опашки за пробната. Малко ми идва в повече. Иначе дрехите ти пак са хубави. Ама и тия жени около теб – наистина не разбирам как може да носиш ботуши на босо?! Нищо де, това си е тяхна работа. Лестър скуеър, уличните ти музиканти (толкова ги харесвах!) – млад мъж свири на нещо, около него момиче се прави, че танцува – супер нескопосано, чак смешно. Чорапогащникът й е смъкнат, публиката се подсмихва, но все пак я окуражава. Става ми мъчно за нея… Ще ходим на мюзикъл? Супер! “Царят лъв” – сценографията и костюмите са гениални! Хей, все пак те харесвам…Театърът е пълен до козирката. Никога не съм виждала толкова пълен театър…Момчето пред мен пие бира – не ти ли се струва малко просташко?…Краят на представлението, публиката ликува, след което освирква артиста, който играе отрицателната роля…Честно да ти кажа, понякога ми изглеждаш леко елементарен.
…Какво ми става ли? Нищо. Какво може да стане след 15 години – просто краят на любовта.

>Тъжно-циничното и смешно-поетичното

>

Фен съм на “18 % сиво” от Захари Карабашлиев. В момента в “Българска армия” се играе пиесата му “Откат”. При полупразна или полупълна зала – зависи от гледната точка.(Може би не е лоша идея да я преместят в камерна зала.) Преди това я бях чела, но ми се видя доста объркана. И понеже пиесите са си за сцена, а не за четене, в театъра нещата стават по-ясни. Модерна сценография и режисура, известни артисти (Георги Новаков, Иван Радоев), порядъчна доза истерия и умерен до силен цинизъм. Които в романа стоят по-добре. Всъщност стилът си е същият, само че в театъра не събира толкова публика и овации, колкото привлече романът…С помощта на приятел стигам до основното послание: всеки иска да го слушат, но никой не чува другия. Мъчително наистина, но доста вярно. Толкова вярно, че почти е трудно за разбиране. Тъжно-цинично.
Няколко преки по надолу по “Раковска” Мариус Куркински пълни залите. Като изтупва от праха повече или по-малко забравени български автори. Николай Хайтов, Ангел Каралийчев, Станислав Стратиев. Прави го виртуозно. С много смях, щипка тъга и много поезия…Продължавам да съм фен за Захари Карабашлиев, но в театъра предпочитам смешно-поетичното.
И май не само аз.

>На какво се учудвам не зная…

>Добромир Тонев

***
На какво се учудвам, не зная –
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.

Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.