>Безработни ли са учениците и пенсионерите?

>Поредната галимация, този път между НСИ и Министерството на труда и социалната политика е христоматиен пример за това как репортерите не обичат да мислят, а аргументацията не е силната страна на политиците. Спорът между двете институции дали безработицата е 9 % /според МТСП/ или 12 % /според НСИ/ е доста безпредметен, като се има предвид различната им методика на изчисление. Това, че новина като по-висока от официално обявената безработица би се харесала на всички медии е ясно. Ясно е дори, че те биха били напълно доволни само ако вкупом замислим и реализираме групово национално самоубийство. (Склонността на средствата за масово осведомяване към трагизъм и нещастно стечение на обстоятелствата е стара като света.) В същото време методиката на НСИ за определяне на безработицата е идиотска, ако и да е Европейска. Защото отчита безработните между 15 и 64 годишна възраст. В това число, както се досещате, влизат учениците от 8 до 12 клас (по около 50 000 души на випуск) и пенсионираните по закон мъже и жени съответно на 63 и 60 г. възраст. Да, вярно е, че във възрастта 15-19 г. не са 100 % тези, които ходят на училище. Но не са 100 % и тези, които не ходят. Същото се отнася и до пенсионерите – не всички между 60 и 64 г. са успели да се пенсионират навреме, но много са тези, които са успели. Не смятам, че и методиката на МТСП, респективно Агенцията по зетостта, е идеална, защото отчита някакви хора, които имат нерви и време да ходят да се регистрират в бюрата им. Но ме удивлява това как на министъра не му хрумна един толкова прост довод срещу НСИ, а на медиите не им хрумва да се замислят на колко години човек има право да работи в България?

>Нестандартни приложения на билборда в корпоративната комуникация

>

Ексцентричният собственик на Търговска лига, който много обича България, само че от Швейцария (вижте това рекламно интервю), отново е дал принос в нестандартната корпоративна комуникация. Публикуването на послания към Министерството на здравеопазването върху най-близкия билборд до централата на Търговска лига в София започна да му става навик. След като беше представил зам.-минисъра на здравеопазването Емил Райнов като вампир, сега Каменов е насочил устрема си към последния министър на здравеопазването Стефан Константинов. Ударът е под кръста и в него се долавя регионална дискриминация. Един вид понеже министърът е от Кюстендил, значи е скапаняк. Истината е, че билбордът е реакция на намалените пътеки по кардиология от края на м.г., а шефът на ТЛ изглежда има кардиологични болници. Това сигурно не е добре за здравеопазването като цяло, но трябва да се има предвид, че за сметка на силното лоби на кардиолозите много други клинични пътеки бяха силно подценени. (Как ви се струва например 700 лв. пътека за лечение на рак на черния дроб?) В последния билборд на Каменов обаче има много повече от едно посланиe. Този път той е решил да използва мястото практично и да не “хаби материала”. В горната дясна половина на билборда виждаме атака към сегашния зам.-министър на здравеопазването Гергана Павлова, която отговаря за плащаните от държавата медикаменти (сигурно най-важният ресор в здравеопазването). Тук се подчертава, че Павлова е бивша служителка на “Софарма”, конкурент на Търговска лига, чийто собственик в момента наистина е много силен – освен че стана притежател на двата най-големи ежедневника, Огнян Донев е и председател на КРИБ. Абсолютно го разбирам Каменов, проблемът му е сериозен и определено не може да се реши от разстояние. В долната половина на билборда обаче комуникацията вече става неразбираема. Там под имената на двама известни лекари, пак от сферата на кардиологията, има някакви големи суми, които те били взимали месечно от публични фондове. Информацията става противоречива, защото и те, като Каменов, би трябвало да се пострадали от орязването на пътеките в кардиологията. Или пък иска да каже, че заради тях се е стигнало до орязването? Не е ясно.
В заключение този вид комуникация говори за крайна форма на безсилие и като цяло по никакъв начин не може да допринесе за бизнеса на съответната компания. Може само да го влоши. Въпреки че при фармацията влошаването е относителна величина. Сигурно и затова не изпитвам никакво съчувствие към комуникатора.

>Ден на Европа – познайте къде е този паметник

>

На паметника пише на руски: “Вечна слава на героите от Червената армия, паднали в боевете с немско-фашистките окупатори за независимостта на европейските народи.”

>За иконата на Св. Георги в Хаджидимово

>

В манастира “Св. Георги Победоносец” до Хаджидимово се намира една от най-старите икони на Св. Георги у нас. Тя е от турско време, когато от земята я изравят при необичайни обстоятелства и след това на мястото се строи манастирът – история, която се е случвала често по светите места. Тя не е голяма и вече е изложе на показ по всяко време. Вековете са нанесли тъмни пластове върху нея и фигурите се различават трудно. Уникалното в тази икона е, че върху коня зад Св. Георги седи дете. Това, което тя изобразява, е едно от чудесата на светеца. По време на робството, турците отнели момче от българско семейство, за да го обучават във войската. След няколко дена, докато страдащите родители оплаквали тъжната си участ, в къщата им влетял конник, а на седлото му седял техния син. Конникът върнал детето и изчезнал яко дим…Не зная дали това се се е случило на празника на светеца, но случката се свързва с него, а за иконата се твърди, че е чудотворна.

>А парите за кого са?

>Когато човек е на 27 години, зрелостта още чука на вратата. Затова свързвам изявата на депутатката от ГЕРБ Любомила Станиславова по-скоро с този факт, отколкото с откровена глупост, интригантство или нещо по-лошо. Желателно е, като си в парламента от две години, дори да не си знаел в началото, вече да си ориентиран как аджеба се взимат решенията в една държава и от кого зависи едно или друго одобрение. Упрекът ми се засилва от факта, че г-жа Станиславова вече е гласувала едно такова решение, а именно пускането в действие на Европейския политехнически университет в гр. Перник. Това се случи с решение на Народното събрание от 10.06.2010 г. – справка сайта на Министерството на образованието, младежта и науката. И за да завърша тази кратка образователна лекция, казвам само, че решението за откриване на нов университет в България минава през Министерски съвет и Народно събрание. Естествено Националната агенция за оценка и акредитация трябва да одобри програмите на университета, но не може да иска никакви пари, защото не може да гарантира крайния положителен изход. Няма право на последен подпис, както образно се казва в такива случаи. А иначе, ако някой й нареди да одобри програмите, вероятността да го направи е висока и хич няма да пита за пари даже. Толкова за реда на взимане на решения.
Т.нар. Видински университет се бори за успех от има-няма 10 години, но досега някакси се устояваше на напъните му. Тук искам да кажа, че съм “за” това да има достатъчно висши учебни заведения, в които децата да стоят по-дълго след средно образование и евентуално да бъдат повлияни в една по-положителна насока от тази да се наливат с бира и да слушат чалга. Проблемът е, че в малка България има твърде много университети (51) и това силно снижава качеството на висшето образование. Затова децата с възможности (най-вече финансови, но не само) отиват да учат в чужбина.
Така че Любомила, като са й казали, че някой иска 600 000 евро подкуп за да пусне Видинския университет, вместо да излиза по медиите и да дрънка врели-некипели, трябваше първо да попита: “А парите за кого са?”.